Осемдесет на сто от случаите на слепота са предотвратими. Това каза офталмологът проф. Александър Оскар по време на дискусия, посветена на социално-икономическо влияние на някои заболявания. В дискусията участват лекари от различни специалности. Близо 90 % от предотвратимите случаи на слепота са сред пациенти в развиващите се страни, като 28 % от тях са хора в трудоспособна възраст.
Едно от заболяванията, при които може да се предотврати слепота, е ретинопатията сред новородените, посочи той. „Мързеливото“ око е друго такова заболяване, но коварността при него е, че в голяма част от случаите то няма външна изява. Ако „мързеливото“ око се диагностицира навреме и се лекува, зрението се възстановява на 100 %, посочи той. За да се постигне тази цел, децата трябва да преминават през скрининг, напомни проф. Оскар и посочи, че в Северозападна България 90 на сто от децата преди училищна възраст не са посещавали офталмолог. Макулната дегенерация и диабетната ретинопатия водят до тежка инвалидизация, но и те са лечими, каза още той.
Късогледството е най-честата причина за нарушено зрение.
В света 2,2 млрд. души имат нарушено зрение, като близо 25 % от децата имат зрителни проблеми. Някои зрителни заболявания не причиняват сериозни увреждания, но катарактата, макулната дегенарация, глаукомата, диабетната ретинопатия водят до необратима загуба на зрението, ако не се лекуват, добави лекарят. Над един милиард души в света са с тежка зрителна загуба, а се очаква към 2050 г. да се повишат още, особено много случаите на късогледство, добави проф. Оскар. По думите му през 2050 г. напълно слепите хора ще бъдат около 60 милиона.
За хората с увредено зрение рискът да останат без работа е три пъти по-висок в сравнение с останалите, три пъти по-висок да попаднат в пътнотранспортно произшествие, три пъти по-висок да изпаднат в тревожно-депресивни разстройства, посочи още проф. Оскар. Много от тези последствия може да бъдат смекчени чрез навременен достъп до качествени грижи и рехабилитация.
Над 80 на сто от информацията от заобикалящия ни свят постъпва в организма ни чрез зрителната система и почти половината мозък е ангажиран с анализиране на зрителната информация, обясни проф. Оскар, цитиран от БТА.
Участниците във форума се обединиха около тезата, че разходите в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, да се организират скринингови програми, пациентите да имат достъп до иновативна диагностика и иновативно лечение, да се осигурява помощ и психологическа подкрепа на пациентите, страдащи от онкологични заболявания, да се осигурят палиативни грижи.
