Няма да говоря за моите приоритети, а това, което видяхме напълно съвпада с приоритетите с правителствената програма. Най-важното е освен оптимизацията в болничната и извънболничната помощ е да задържим младите лекари. Много съм щастлив, че виждам млади хора, на които пациентите вярват. Когато питате хора без да им се поставят рамки - винаги получавате верния отговор. Това е най-добрият подход да намерим вярното решение. Това каза здравният министър проф. Христо Хинков по време на церемонията по награждаването на медиците от 13-ото издание на лигата “Лекарите, на които вярваме”. Темата на тазгодишната среща е "Медицината: Тренд и българският опит".
Специални гости освен премиерът и здравният министър, са и ректорът на Медицинския университет в София акад. Лъчезар Трайков, проф. Костадин Ангелов - председател на Комисията по здравеопазване в парламента, главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, зам.- председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов, председателят на НЗОК Станимир Михайлов и Проф. Ива Христова - директор на Националния център по заразни и паразитни болести
Директорите на университетски болници - на "Александровска" - проф. Атанас Йонков, на "Св. Ана" - д-р Славчо Близнаков, на "Пирогов" - д-р Валентин Димитров, на ИСУЛ - Любомир Пенев, на "Проф. Ал. Чирков" - проф. Димитър Петков, "Лозенец" - Христо Стоянов.
Вече 32 г. вестник "24 часа" се отличава от останалите медии по каузите, които открива и защитава. А правото на българите за добро здравеопазване е една от най-важните. Убедени сме, че няма добро здравеопазване без лекари, на които хората вярват. Като доказателство за това доверие всеки член на лигата получи своя сертификат на доверието в края на церемонията. Както всяка година, тя е свързана с алманаха "Лекарите, на които вярваме". Той стана изключително ценна семейна книга, защото в нея са събрани имената на 700 от най-добрите медици в България от всички специалности.
Всяка година алманахът, който издаваме, има и научна част, посветена на актуални теми. (През 2021 г. на фокус бе пост-COVID синдрома, миналата година акцентирахме на новите увеличаващи се възможностите за лечение на COVID и неговите усложнения)
За 2023 г. темата е "Медицината: Тренд и българският опит". Представени са новите световни тенденции за лечение на социалнозначимите болести - революционните технологии с изкуствен интелект, роботи, наночастици, телемедицината, персонализираните лекарства.
Макар и малка, България не изостава - има области в медицината, в които българските лекари стоят стабилно сред най-добрите в техните специалности. Усилията са във всичко да се следват световните тенденции в профилактиката, клиничната медицина и стандартите за качество.
Специално за събитието тази година "24 часа" постави за обсъждане 3 основни теми за устойчив модел на здравеопазването. Анкета с конкретни въпроси беше представена на всички членове на лигата "Лекарите, на които вярваме".
Попитахме лекарите
1. Колко болници са нужни на България?
- да се запази същият брой – 0,3%
- да се намали броят по административен път – 9,3%
- да се направят болнични клъстери на териториален принцип – 23,6%
- да се даде възможност на НЗОК да отказва договори по обективни критерии - брой хоспитализации, заболявания по групи болести, смъртност – 26,5%
Над 50% от лекарите са: да се направят болнични клъстери на териториален принцип – 23,6%, да се даде възможност на НЗОК да отказва договори по обективни критерии - брой хоспитализации, заболявания по групи болести, смъртност – 26,5%. По-малко от 1% са за запазване на сегашния брой на болниците.
2. Как да задържим младите лекари?
- да се вдигнат на заплатите – 39,1%
- да се облекчат условията за специализации – 32,7%
- с добри ментори, които да им проправят пътя за бързо професионално развитие – 22,9%
- да се създадат възможности "продължаващо обучение" в модерни болници – 39,4%
Вдигането на заплатите, по-лесният достъп до специализации и по-големи възможности за "продължаващо" обучение в модерни болници е начинът младите лекари да останат в България, сочат анкетите. Тези отговори събират по 40%.
3. Трябва ли и как да се разшири обхватът на извънболничната помощ?
- с увеличаване на медико-диагностичните дейности за превенция, профилактика и ранно откриване на социално-значими заболявания – 51,3%
- с разширяване на индивидуалните и групови практиките в изънболнична медицинска дейност – 11,2%
- с разширяване на обхвата на болничните процедури, които не изискват хоспитализация – 50,6%
- със създаване за нови клинични пътеки за долекуване 18,1%
Лекарите са категорични - трябва да се увеличи обхватът на извънболничната помощ. А начинът е увеличаване на медико-диагностичните дейности за превенция, профилактика и разширяване на обхвата на болничните процедури, които не изискват хоспитализация. И двата отговора събира над 50%.
В алманаха "Лекарите, на които вярваме" проф. Христо Хинков определя топ 3 на приоритетите си – създаването на детската болница, намаляването на доплащането от пациентите и преходът от министерство на болестите към министерство на здравето.
Ректорът на най-старото медицинско училище – Медицинския университет в София, акад. Лъчезар Трайков. Къде е българската медицина и българското медицинско образование в контекста на революцията в различните специалности, в дигитализацията, в използването на изкуствения интелект, в достигнатите световни стандарти – да чуем оценката на ректора.
С труда и таланта си всеки ден млади лекари дават заявка, че са следващата генерация, на която пациентите вярват. "24 часа" представи трима от тях, които ще получат своите специални сертификати от премиера акад. Николай Денков. Това са специализантът по нефрология в УМБАЛ "Света Ана" д-р Румен Филев, отличничката от първия випуск военни лекари, който се дипломира преди дни - лейтенант д-р Антония Гамишева, и д-р Дияна Бележанска - специализант по неврология в Клиниката по неврология към УМБАЛ „Александровска“.
Д-р Румен Филев е завършил Природо-математическата гимназия във Велико Търново, през 2019 г. се дипломира в Медицинския факултет на МУ - София. Става част от екипа на нефрологичната клиника под ръководството на проф. Борис Богов, където специализира и към момента. От 2020 г. е преподавател в Медицинския университет в София, а от 2021 г. - докторант към същия университет. От тази година е официален представител на България към младежката асоциация на Европейското нефрологично дружество. Член е на работна група към Европейското нефрологично дружество, което има за цел да се подобряват грижите за бъбречно болните пациенти. През тази година д-р Филев има 8 участия на конференции, от които половината на международно ниво, включително представяне на разработка на Световната нефрологична конференция в Банкок.
Лейтенант д-р Антония Гамишева е отличникът на първия в историята на България випуск военни лекари, които се обучават по тристранен проект на ВМА, Висшето военноморско училище и Медицинския университет във Варна. Родена е в Бургас, където завършва Немската езикова гимназия. Паралелно с учението активно се занимава с традиционното бойно изкуство за самоотбрана джу джицу.
Само преди броени дни получи офицерските си пагони и назначение във ВМА - София. След края на шестгодишното си обучение лейтенант Гамишева вече е с две дипломи – за магистър по „Медицина” и бакалавър по специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво”. През годините на обучение участва в различни активности, в това число и в битката с COVID-19 в най-тежките месеци на пандемията. Като курсант във Военноморско училище е командир на отделение (2018 и 2019 г. ) и заместник-командир на дивизион (2021 г.). С днешна дата лейтенант д-р Гамишева вече е част от екипа на столичната военна болница.
Д-р Дияна Бележанска, дм е лекар-специализант по неврология в Клиниката по неврология към УМБАЛ „ Александровска“. Асистент е в Медицинския университет в София от 2021 г. Придобива научна степен „Доктор“ след успешна защита на тема „Невропсихологични, невроизобразяващи и ликворни биомаркери за болест на Алцхаймер и сродни заболявания“. Член е на Българското дружество по неврология; Българското научно дружество по деменции; Българската организация „Живот с деменция” и европейски професионални организации. Има публикации в международни и български научни списания, участник в няколко национални и международни научноизследователски проекта. Участвала е активно в национални и международни конгреси, симпозиуми и конференции. Д-р Бележанска има постижения в диагнозата, лечението, профилактиката и грижите за пациенти с редки невродегенеративни заболявания, които протичат с когнитивни нарушения.
