За научна чистота на изводите екипът, публикувал данните за депресията, е изследвал ДНК на засегнатите участници. Полезни навици могат да намалят вероятността за разстройството с 57 процента при всички независимо от техния индивидуален генетичен риск
Някой, който не харесва психиатрите, е автор на рекордно късия виц: Откриха лечение за депресията!
Е, едно на едно – след закачката със специалността им и те вече не го харесват.
Извън шегата съвременната медицина има средства да помогне на хората, загубили вкуса си към живота. Но също така е вярно, че депресията е упорито, поглъщащо, граничещо с безнадеждност състояние. Обезкуражаващото е, че една от предпоставките за депресия е намърдана в самата ни биологична същност – в определени гени.
Дялът на наследствеността е 40-50 процента според изследователи от Станфордския университет.
Депресията може да се закрепи чрез повторения в поколенията от дадена фамилия и в някои хора просто е заложен повишен генетичен риск. Проучвания на семейства, близнаци и осиновени хора свидетелстват, че наследствените фактори играят важна роля в развитието на големите депресивни разстройства. Генът на серотониновия транспортер (серотонинът е известен като хормон на щастието) и гените, участващи в серотонинергичната система, носят потенциал за податливост към депресия, като се има предвид, че много антидепресанти действат върху тези системи. Въпреки това преобладава мнението, че предразположението е резултат от комбинации на гени.
По-важен извод според невропсихолозите е, че става дума за предразположение, а не обреченост за депресия.
Фактори като начина на живот и навиците могат да осуетят генетичната карма. В това е шансът да избегнем капана на болестта. Да, депресията е заболяване, не глезотия, каквато е преобладаващата представа в държавите на Балканите. Медицината му е дала дълго и пунктуално определение, по-широко от просто разстройство на настроението.
Един от признаците, по които се съди за проблема, като че ли обобщава с малко думи състоянието: човекът е загубил вкуса си към живота. Обзет е от чувство за безнадеждност; това, което го е радвало, вече му е безразлично; станал е апатичен; измъчван е от безсъние; страда от липса на концентрация; затруднява го вземането дори на лесни решения; всичко го дразни; чувства се зле и физически и още, и още. Защото депресията има толкова лица, колкото са хората, които поболява.
Преди да се стигне дотам, може да се приложат различни техники срещу риска от загубата на вкус към живота.
Като стъпва върху данни за над 287 хиляди души в продължение на 9 г., екип на Кеймбриджския университет публикува в сп. “Нейчър” извода, че здравословният начин на живот намалява риска за депресия с 57%.
За чистота на изводите екипът изследва ДНК на засегнатите участници, определяйки на всеки оценка за генетичен риск, която се основава на броя на генетичните варианти, които носи.
Изследователите открояват седем фактора, които имат решаваща роля за психическата устойчивост срещу разстройството, което отнема радостта от живота. Не струват нищо, а в някои случаи дори икономисват разходи.
1. Добрият сън
Учените дефинират това понятие като пълноценна нощна почивка между седем и девет часа. Това намалява риска от депресия, включително единични депресивни епизоди и резистентна на лечение, с 22%.
2. Честото общуване
Поддържането на социални контакти намалява риска от депресия с 18% и е най-защитният фактор срещу повтарящи се депресивни разстройства. Подобни изводи са правени многократно и преди с различни акценти. Например част от екипите отдават по-голямо значение на общуване с близкия кръг - хора, на които можеш да се довериш и при нужда да те подкрепят.
Изолацията по време на пандемията е дала безапелационно мащабни доказателства от живия живот, които нито едно клинично проучване не би могло да събере в класически научен труд.
3. Редовната
физическа активност
Освен всички останали ползи тя намалява риска от депресия с 14%. Мярката дали се движите достатъчно, е около 150 минути седмично, разпределени по ваш си начин и според това какво обичате да правите. Може да е просто ходене пеш с малко по-стегнато темпо от размотаването в мола например.
4. Здравословната диета
Събират се все повече доказателства, че храненето може да играе роля в психичното здраве и че яденето на повече цели храни (като плодове, зеленчуци, ядки, семена) може да намали риска от депресия. В сравнение с другите фактори приносът е скромен - 6% по-нисък риск. Но 6 - 6, кой ни ги дава.
5. Ограничаване на алкохола
Това е равно на намаляване на вероятността за депресия с 11%. Не е казано да не близва човек, а да се ограничава до мярката за разумна употреба. Означава до две напитки в стандартни за съответния алкохол чаши или по-малко на ден за мъжете и едно питие или по-малко за жените.
6. Да не пушиш
Само на това условие да отговаряш, и намаляваш вероятността от депресия с 20%. При проучвания върху тютюнопушенето и депресията може да е трудно за изследователите да докажат дали пушенето причинява депресия или хората с депресия са по-склонни да пушат. Но напречно проучване е установило, че цигарите увеличават риска от депресия и колкото по-висока е честотата и пушаческият стаж, толкова по-висок е рискът от депресия. Отказването от цигарите обаче намалява риска.
7. Да не седиш повече
от час непрекъснато
Мярката е условна, в различни проучвания се използват и други критерии, както и се отчитат броят епизоди през деня. Но като цяло избягването на продължителното седене намалява риска от депресия с 13%. Изследователите установяват, че здравословният начин на живот намалява вероятността от депресия при всички независимо от техния генетичен риск от депресия. Тези открития предполагат, че здравословното поведение е потенциално по-важно от наследствеността. Данните са особено важни на фона на увеличаващия се брой на хора с депресия в цял свят.
