Най-известната история за талант в многозадачността е свързана с мъж - човек и да не помни детайли около Ватерло, вероятно знае, че Наполеон Бонапрат е можел с лекота да прави няколко неща наведнъж. Обаче според много проучвания жените са по-добри в многозадачността, често наричана и мултитаскинг. Най-ясно това личи при тестове за скоростно превключване от една дейност в друга. С голяма преднина пред мъжете жените се оказват по-бързи, по-спокойни, по-внимателни, по-организирани, особено в етапа на планирането на многозадачността.
Други, по-малко на брой изследвания, установяват по-добър резултат на мъжете в едновременните дейности.
Една от причините за тези противоречиви констатации може да е, че до момента повечето проучвания са изследвали различията между половете, използвайки изкуствени лабораторни задачи, които не съответстват на сложните и предизвикателни многозадачни дейности в ежедневието. А има и още един възможен виновник за нееднозначните заключения - различните изследователи дефинират мултитаскинга по различен начин.
От проучвания на мъже и жени в когнитивни умения се знае, че представянето на половете обикновено е доста сходно. И все пак има няколко задачи, в които мъжете и жените се превъзхождат едни други. Мъжете обикновено се справят по-добре, когато си представят как биха изглеждали сложни триизмерни фигури, ако бъдат завъртени. Жените обикновено превъзхождат мъжете в запомнянето на списък с думи или друго вербално съдържание.
В крайна сметка все повече научни проекти установяват, че и двата пола са зле в многозадачността, и дават доказателства за ниската ефективност на мултитаскинга и високия му рисков потенциал. Така че, дори жените да са по-добри в контролирането на няколко дейности едновременно, това не е непременно предимство. Губещ избор е например при изкачване и слизане по стълби, показва анализ на травматизма, направен от екип на университета “Пърдю” в САЩ.
От всички видове падания това по стълби най-често води до наранявания, включително фатални или със сериозни последици за подвижността и здравето като цяло. Установено е, че на такъв терен най-много падат децата под 3-годишна възраст, млади хора, основно жени, и прехвърлилите 85. За жените в активните им години вероятността да се наранят по стъпалата е с 80% по-висока от риска за мъжете на техните години.
За най-малките и за най-възрастните има логично обяснение за инцидентите и то е свързано с баланса и подвижността. В младите години повече, изглежда, влияят не толкова физическите и физиологичните фактори, колкото поведенческите навици, които улесняват разсейването.
Склонността на жените да изпълняват няколко задачи едновременно и да разговарят по стълбите може да е по-рискова от навика на мъжете да взимат по няколко стъпала наведнъж и да не гледат стъпалата в преходните части на стълбището. По логика “съкращаването” на броя крачки по отношение на броя стъпала може да бъде обяснено в много случаи с по-високия мъжки ръст. И съответно с по-дългите крака.
Изследователите са наблюдавали поведението на млади жени и мъже по две стълбища с различна дължина. Проучването идентифицира осем типа рискови поведения: неизползване на парапета, непоглеждане на стъпалата при слизане, носене на неподходящи обувки, провеждане на разговор, използване на електронни устройства, ръце в джобовете, носене на нещо и прескачане на стъпала.
На късото стълбище никой не е използвал парапета, 16,1% са чатели или са правели едновременно нещо друго на електронно устройство и 16,4% са разговаряли, слизайки. На дългото стълбище 64, 8% не са използвали парапета, 11,9% са гледали в някаква джаджа, а 14,5% са обсъждали нещо с човека до тях.
Навиците на жените се оказват по-рискови, въпреки че за разлика от мъжете не прескачат стъпала и си поглеждат в краката при стъпване на площадка. Жените са
по-склонни да правят няколко неща паралелно при придвижването по стълби и да водят разговор.
Като цяло за тях е по-малка вероятността да използват парапета, по-често носят нещо в ръцете си, обичайно е да участват в разговор и в много случаи са с по-малко стабилни обувки с каишки или токчета. Изводът на изследователския екип е, че това може да обяснява разликата в травматизма по стълби при мъжете и жените в зависимост от поведенческите модели.
