Проучване показа, че бягането може да е по-ефективно от лекарствата при справянето с депресията, съобщи ЮПИ.
Много експерти наричат физическата активност „природният антидепресант“ от години насам, а сега ново проучване потвърждава това схващане.
Сред общо 140 пациенти с депресия, включили се в изследването, онези, които са участвали в редовно групово бягане – което означава две или три 45-минутни сесии за бягане всяка седмица (в продължение на общо четири месеца), са забелязали, че техните нива на депресия спадат малко повече от онази, които са се лекували с обикновени антидепресанти, наречени селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина.
Тези антидепресанти повишават нивата на серотонина – невротрансмитер, който е ключов за регулирането на настроението и при състоянията на депресия и тревожност, предаде БТА.
Групата, която избра да лекува депресията си с физически упражнения, също подобри и физическото си здраве. Тази група, каза авторът на изследването Бренда Пенинкс, също „загуби тегло, подобри физическото си състояние и намали сърдечната си честота и кръвното си налягане“.
Пенинкс – професор по психиатрична епидемиология и заместник-председател на катедрата по психиатрия в Медицинския център на Амстердамския университет в Холандия, представи своите констатации този уикенд на срещата на Европейския колеж по невропсихофармакология, която се фокусира върху науката и лечението на психичните разстройства.
При групата, която избра физическата активност, обаче имаше един недостатък – вероятността пациент да продължи да се придържа към пълната програма за упражнения беше значително по-ниска, отколкото нагласата на пациентите, избрали лечение с антидепресанти. Между 52% и 58% от бегачите поддържаха рутината през целия период на проучването, а между 82% и 85% от пациентите във втората група се придържаха към лекарствата.
Пенинкс не изрази изненада от този факт и отбеляза, че хората не могат лесно да променят начина си на живот.
За Ахмед Джеръм Ромейн, асистент във Факултета по кинезиология и науки за физическата активност в Университета на Монреал, не само бягането, а физическата активност като цяло е полезна за психичното здраве.
Той отбеляза, че например в Канада „физическата активност е включена в препоръките за справяне с депресивни разстройства. Така че физическата активност като бягането определено е важна стратегия при хора с депресия, защото може да помогне за психичното здраве, но също така за физическото здраве.“
Ромейн също обясни, че физическите упражнения не са съпроводени със странични ефекти. Що се отнася до това, което можем да направим, за да намали шансовете пациентите да се откажат от бягането с течение на времето, той предложи няколко стратегии. Сред тях са фокусиране върху удоволствието по време на тренировка, получаването на социална подкрепа (като например тренирането с приятели или роднини), поставянето на цели, с които да се повиши увереността на пациента, проследяване симптомите на депресия преди и след тренировка, както и създаването на план за физическа активност.
