- Страната ни оглавява класацията за най-голям брой пушачи в ЕС, в челото сме по ниска физическа активност и слаб прием на плодове
- Първи сме в Евросъюза по общ брой легла за пациенти
36,5% от българите приемат лекарства, които не са им предписани от лекар. Това означава, че всеки трети у нас сам си назначава какви медикаменти да пие. Този дял е по-висок в сравнение със средните стойности за Европейския съюз, където в държави като Испания, Италия и Румъния между 14 и 19% си купуват лекарства без рецепта. Първенец по този показател е Финландия със 70,5%, следвана от Кипър – 58,7%, и Литва – 58%. Данните представиха от новата гражданска платформа “Здравен барометър”. Тя наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България.
Средно между 5 и 6 пъти в годината българинът ходи на лекар
Така се нареждаме в средните стойности в Европа, където около 10 пъти годишно в някои държави посещават лекар, стана ясно още от представянето на Здравния барометър. Той е организиран от декана на Юридическия факултет към Софийския университет проф. Даниел Вълчев. Целта му е да анализира и да прави оценка на здравето и здравната система у нас. В него участват здравни експерти, юристи и икономисти.
“Под един път годишно ходим на зъболекар”, обясни бившият здравен министър проф. Асена Сербезова, която бе гост на събитието в четвъртък. По думите ѝ по-надолу в статистиката по този показател са единствено Румъния и Унгария. Най-често до консултация или преглед при стоматолог прибягват в Нидерландия - над 3 пъти годишно.
2 386 766 са направените профилактични прегледа у нас за миналата година, което показва, че близо 37% от българите са посетили личния си лекар. (Виж къде се правят най-много профилактични прегледи у нас по-долу.)
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров обясни, че от съсловието са направили експеримент да прозвънят пациентите от листите на личните лекари и да напомнят, че им предстоят профилактични прегледи. “30% от хората заявиха, че това не ги интересува”, разказа той.
България е на първо място по общ брой легла в Европейския съюз, като се
падат по 120 души на легло, а в ЕС са по 190,
показват още данните. За сравнение, в Швеция има 200 легла и на едно легло се падат по близо 500 души, в Дания – 251 легла, като на едно легло се падат по 397 души, в Ирландия и Нидерландия има около 290 легла, като на едно легло се падат по около 340 души. По отношение на медицинските специалисти организаторите на проекта обясниха, че през 2022 г. в България работят 28 441 лекари, 7418 стоматолози и 42 824 специалисти по здравни грижи.
Тревожна статистика е, че над 50% от работещите в здравната система са над 55-годишна възраст,
а 20% са над 65 години. В 9 от областите в страната над 70% от работещите са над 55 години, а в област Ловеч – дори близо 85%. За последните 10 години броят на лекарите се е увеличил с 5,5%, но с близо 10 на сто е намалял броят на медицинските сестри.
“Имаме достатъчно студенти, но трябва да помислим как да ги задържим. Изключително важно е сътрудничеството между отделните специалисти”, заяви Сербезова.
Представителите на платформата очертаха и няколко негативни тенденции.
Всеки втори е с наднормено тегло,
стана ясно от статистиката в Здравния барометър. 44,1% от българите имат нормално тегло, което нарежда страната сравнително близо до средноевропейските стойности. Българите обаче се очертават като най-пушещата нация в Европа – България оглавява класацията за най-голям брой пушачи, които пушат ежедневно. Жителите на Финландия и Швеция пък пушат най-малко. Държавата ни е и сред европейските страни, където най-често се пие алкохол.
Същевременно България е сред европейските държави с най-ниска физическа активност. Българите са сред европейците, които консумират сравнително малко плодове – по-назад в класацията са единствено Люксембург, Латвия и Румъния.
Проф. Вълчев обясни изводи от законодателството в здравеопазването. Близо 40% от обявените от съда за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове в периода 2007 – 2022 г. са издадени от министъра на здравеопазването, обясни той. Между 2010 и 2022 г. именно той е издал общо 601 подзаконови нормативни акта, което му отрежда трето място за периода от всички органи с такава компетентност.
Основополагащи за системата закони се изменят и допълват много по-често, заяви Вълчев. Той даде пример със Закона за здравето, който се променя средно 5 пъти годишно, и Закона за лечебните заведения - с между 3 и 4 промени годишно.
