Средно между 5 и 6 пъти в годината българинът ходи на лекар. Така се нарежда в средните стойности в Европа, където около 10 пъти годишно в някои държави посещават лекар. Това стана ясно по време на първото публично представяне на система от обективни индикатори, отчитащи различни аспекти на системата на здравеопазването в новата гражданска платформа “Здравен барометър”. Тя наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване в България. Здравният баромтър е организиран от декана на Юридическия факултет към Софийския университет проф. Даниел Вълчев. Целта на барометъра е да анализира и да прави оценка на здравето и здравната система у нас. В него участват здравни експерти, юристи и икономисти.
Под един път годишно ходим на зъболекар, обясни бившият здравен министър проф. Асена Сербезова. Според нея 36,5% от българите пият лекарства без предписание. В „Здравен барометър“ следим болничните легла, ресурсите в системата, брой и структура на персонала, възрастов профил и приети студенти. В Пловдив има 38 болници, за 10 хил. души се падат 104 легла, даде пример Сербезова.
Тя представи данни, че през 2022 г. има 2159 лечебни заведения у нас. На първо място сме по общ брой легла в Европейския съюз, като се падат се по 120 души на легло, а в ЕС са по 190, каза Сербезова.
По отношение на медицинските специалисти организаторите на проекта обясниха, че над 50% от работещите в системата на здравеопазването са над 55-годишна възраст, а 20% дори над 65 години. В 9 от областите над 70% от работещите са над 55 години, а в област Ловеч – дори близо 85%.
Имаме достатъчно студенти, каза Сербезова, но трябва да помислим как да ги задържим. Изключително важно е сътрудничеството между отделните специалисти, заяви тя.
Според данните на платформата 44% от българите имат нормално тегло, а около 53,4% имат наднормено тегло. „ Българите консумират сравнително малко плодове, след нас са Люксембург, Латвия“, обясни бившият здравен министър.
Близо 40% от обявените от съда за незаконосъобразни подзаконови нормативни актове в периода 2007 – 2022 г. са издадени от министъра на здравеопазването, обясни проф. Вълчев. Между 2010 и 2022 г. министърът на здравеопазването е издал общо 601 подзаконови нормативни актове (нови и изменителни), което му отрежда трето място за периода от всички органи с такава компетентност. Това обясни Даниел Вълчев. Според него всички изследвани закони и подзаконови нормативни актове в областта на здравеопазването се променят повече от веднъж годишно. Основополагащи за системата закони се изменят и допълват много по-често – Законът за здравето (в сила от 2004 г.) с общо 101 изменения и допълнения или средно 5 пъти годишно, Законът за здравното осигуряване (в сила от 1998 г.) със 126 изменения и допълнения или средно по 4,9 пъти годишно и Законът за лечебните заведения с между 3 и 4 промени годишно.
В рубриката следим разходи за здравеопазване, сравнение с други публични страни, каза той.
