Доказано е, че птиците “прогнозират” влошаването на времето по спада на барометричното налягане и правят опити да се запасят с храна, котките се държат опърничаво преди буря, мухите “се прибират” на закрито, цъфтящите растения притварят листчета около тичинките да пазят “размножителния” си потенциал. Примерите са вероятно равни на броя на живите организми, защото всички сме зависими от природните фактори, на които не можем да влияем. Затова от древността гадаенията какво ще бъде времето през деня са и прогноза за здравния риск.
За тези, които смятат, че времето не им влияе изобщо нито физически, нито психически, биометеоролозите казват, че просто са млади хора, които не обръщат внимание на дребни здравни неудобства. Но едва ли има човек със сърдечносъдови проблеми, хронично главоболие, артрит, подагра, астма, бронхит, депресия, панически атаки, който да не се влияе от времето. С излизането на медицината на широкото поле на изследванията се трупат и обясненията за влиянията на атмосферното налягане, влажността, температурата, слънчевата радиация върху здравето.
През преходните сезони пролет и есен, колкото и да са размити в последните десетилетия, промените на времето са все по-динамични, а това прави по-изразени и влиянията върху човека. Големите разлики в рамките на ден не позволяват на организма да се адаптира със същата скорост.
Така в здравен план прогнозата за силен вятър може да се преведе като повишен риск за мигрена, нервност или лицева болка от дразнене на тригеминалния нерв, който има разклонения към челото, бузата и долната челюст. При проучванията са установени няколко основни причини за неблагоприятния ефект на интензивната въздушна циркулация върху хипоталамуса - областта на мозъка, която следи функциите на тялото, и свиване на кръвоносните съдове в главата, което може да причини главоболие във всичките му разновидности, включително мигрена. Феноменът е част от т.нар. сладоледено главоболие, резултат от бързо охлаждане на устата от ледени напитки и мразовит въздух.
Когато преминава студен фронт, барометричното налягане пада. Тази промяна в налягането на въздуха може да причини болка в синусите или ухото. Според специалистите по болка на медицинския център Complete Neurological Care в САЩ, ако студеният въздух е сух, той може да изсуши чувствителните мембрани на синусите, правейки главоболието и мигренозната болка брутални.
При рязко застудяване кръвоносните съдове особено на по-възрастни хора с втвърдени артерии и на хипертониците с лош контрол върху артериалното налягане не реагират достататъчно гъвкаво. Стесняването на артериите намалява притока на кръв - и съответно на кислород - към сърцето. Това потенциално увеличава риска от инфаркт и инсулт.
Резките промени на времето от топло към студено влияят и на хората с депресия, тревожност, панически атаки.
Според американско проучване на екип от университета в Абърдийн прогноза за дъжд е предупреждение за болки в ставите особено
на хора с артрит и подагра и за фиаско на диетите
за отслабване. За болките в коленете е чувал всеки, който има баба. Въпреки че данните са противоречиви, може да се дължи на рецептори за налягане (барорецептори) в ставата, които усещат спада на атмосферното налягане, когато времето се промени от сухо на дъждовно. Количеството “смазочна” течността в ставата варира в отговор на промените, което може да предизвика болка в нервите.
Но каква е връзката с метаболизма? Според проучването, когато небето е затулено от облаци, организмът не синтезира достатъчно витамин D. А по принцип затлъстелите хора произвеждат с 10% по-малко витамин D от тези със средно тегло. Витаминът пък участва в синтеза на хормона лептин, който казва на мозъка кога стомахът е пълен. Резултатът според учените е, че в дъждовни дни хората на диета трудно се придържат към хранителни ограничения.
При проливни дъждове и бедствия от наводнения
рязко се повишава вероятността за зарази от водата,
която е събирала всякакви нечистотии по пътя си. Бактериите се просмукват и в подпочвените води, така че има риск и за питейната вода. Разумът диктува да се пие бутилирана. Отделно трябва да се засили хигиената и ръцете да се мият след всеки пряк или косвен контакт с водата от пороите.
Ако синоптиците кажат “иде буря”, лекарите
чакат пациенти с пристъп на астма в остра фаза. Не мислете, че се отнася единствено за пролетните кризи, наричани и поленови заради носещите се във въздуха прашинки от цъфтящите растения. Такива частички има във въздуха чак до края на октомври, а при топло време - до декември. Електрическият заряд, който буреносното време поражда, удължава задържането на полените във въздуха.
