Трябва да поставим граници на нещата, които правим за околните, и да се научим да казваме “не”
Пандемията нанесе големи щети върху усещането на хората, че се нуждаят от себеподобни, и в начина, по който те се свързват. Психолози предупреждават, че започваме да се отдалечаваме един от друг, което е противоестествено за човека. Освен това губим способност правилно да преценяваме как да се държим, за да печелим съмишленици и да извличаме максимална полза от общуването с тях.
Все по-често се наблюдават крайности като асоциално поведение или пък стремеж да угаждаш на другите, за да те харесват. И тъй като това са състояния, които трудно се идентифицират като проблем от неспециалисти, страдащите от тях обикновено късно получават помощ.
“Угаждането не е медицинска диагноза или личностна характеристика, която психолозите измерват. Възприема се по-скоро като неофициален етикет, който хората използват, но това е различно от черти като доброта, щедрост или алтруизъм. Въпреки че повечето от нас могат да правят балансиран и преднамерен избор дали и какви услуги да извършат за друг, настроилите се да угаждат трудно казват “не”. Те са склонни да се съгласяват с неща, които не искат или не могат да направят”, казва социалният работник Даниел Уейд пред “Медикъл нюз тудей”.
В това се крие и голямата разлика с естествената ни нужда да се чувстваме обичани и ценени, да ни смятат за симпатични и да търсят контакт с нас. Точно заради нея сме склонни понякога на саможертви като даване на пари, отделяне на лично време или енергия за дадена кауза. И това не е нещо лошо, защото алтруизмът или желанието да се помага на другите е обща човешка черта.
Когато обаче се стремим да правим всичко, за да угодим на някого, прикривайки своите истински желания и чувства, вече нещата стават вредни за нас. “Първоначално може временно да се почувствате добре, но това няма как да трае дълго. Причината е, че правейки единствено неща за другите, в крайна сметка имаме по-малко ресурси да се грижим за самите себе си”, обяснява Даниел Уейд.
По думите ѝ сред признаците, че тръгваме по наклонената плоскост на угаждането, са редовното поемане на допълнителна работа, ангажирането с прекалено много планове, отговорности и проекти. Избягва се изразяване на несъгласие, за да не се стига до търкания. Появява се чувство на неудобство, когато отказваме на молба, дори когато сме стигнали до извода, че е необоснована. Движеща сила става нежеланието да се стига до търкания, а не преследването на мечти и идеи.
В резултат започваме да чувстваме натиск, че трябва винаги да сме приятелски настроени, мили или весели по всяко време, да оставяме своите нужди на заден план и все по-малко да имаме време за себе си. В съзнанието ни се загнездва мисълта за разочарование, че останалите се възползват от нас, и всъщност никога не можем да бъдем себе си, за да ни харесват. Страдаме, обвиняваме се, но не смеем да обърнем другия край, защото се страхуваме да не изгубим малкото, което имаме.
Специалисти по човешки взаимоотношения обаче казват, че угаждането е по-скоро етикет, отколкото диагноза. Най-често се дължи на ниско самочувствие, тъй като смятащите, че струват по-малко от другите, са склонни да омаловажават своите нужди. Други пък се опитват да угодят, защото се чувстват притеснени да се впишат в дадена среда. Страхуват се от отхвърляне и конфликти. В повечето случаи това е свързано със семейната среда и възпитанието.
“Разрушаването на модела за угаждане отнема време и усилия, но води до по-голямо самочувствие, удовлетворение и по-здрави взаимоотношения. Всяка стъпка към вашата автентичност дава сила да живеете според вашите условия, освободени от бремето да търсите одобрение от другите”, казва пред “Дейли мейл” английският психолог Лалита Суглани. Тя подчертава, че угаждането има много слоеве и е важно, първо, да ги изследваме, преди да започнем да се освобождаваме от старите модели на поведение и да живеем, без да сме емоционално свързани с всички около нас.
Освен лекарска практика доктор Суглани има и личен опит по въпроса. “Спомням си, че когато започнах това пътуване, най-трудната част беше да изпитам състраданието към себе си. Осъзнах, че мога да го предложа на всички около мен, но не и на самата себе си”, признава психоложката.
Затова тя съветва на първо място да подредим нуждите си по приоритет и да започнем да се грижим за своето благополучие, без да се чувстваме виновни. Да си поставим граници на нещата, които правим за другите, и да се научим да казваме “не” на тези, които не съответстват с нашите ценности или приоритети.
Да си дадем сметка за уникалните качества, които притежаваме, и да се откажем от нуждата от постоянно одобрение. За да развием по-силно чувство към себе си, е добре също да проучим отново своите интереси и страсти.
“Бъдете добри към себе си и си прощавайте несъвършенствата. Не е необходимо да сте перфектни. Избягвайте да се ангажирате с прекалено много неща и поемете само това, с което можете да се справите”, препоръчва Лалита Суглани.
Повтаряйте си често, че да си симпатичен, не означава да угаждаш на околните за всичко, а да умееш да ги увличаш да споделят и твоите интереси и каузи. Така се получава истинско общуване и ползите за всички участващи в него са по-големи.
