- Базовата цена ще бъде тази, която ежегодно се договаря между НЗОК и Българския лекарски съюз чрез Националния рамков договор
- Европейската комисия има идея при нужда да създаде система за складиране на основни лекарства, за да се предотврати бъдещ недостиг
- Българинът доплаща най-много за лекарства - между 60 и 70%, за лекар специалист и избор на екип е по-малко - 10-20%, обясни съветникът за здравния министър проф. Христо Хинков
- Г-н Шарков, пациенти продължават да сигнализират за липсващи лекарства в аптеките. Колко липсват в момента и как може да се преодолее окончателно недостигът?
- Според Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА) лекарствата с установен недостиг са 36. Отделно за последните три седмици има общо 32 уведомления за временно или постоянно преустановяване на продажбите за конкретни продукти. По отношение на взетите мерки - предложени са за обществено обсъждане промени в Закона за лекарствените продукти, които целят да изсветлят процеса по лекарствоснабдяване и да подобрят осигуряването на локално ниво на животоподдържащи и животоспасяващи медикаменти.
Законопроектът е изпратен за нотификация към Европейската комисия
с оглед превенция на евентуалната му колизия с европейското законодателство за свободно придвижване на стоки в рамките на Европейския съюз. Окончателното преодоляване на недостига е сложен процес, тъй като не зависи единствено от България. В момента се обсъждат промени на ниво Брюксел, свързани с Европейската фармацевтична и индустриална стратегия.
Очаква се през септември предложенията да бъдат представени, като те ще включват създаване на листа на лекарства от съществено значение за здравните системи в ЕС, включително техния мониторинг.
Европейската комисия има идея при нужда да създаде система за складиране на основни лекарства, за да предотврати бъдещ недостиг.
Компаниите производители в ЕС сигнализират и за проблеми с опаковъчните материали като стъклени бутилки и флакони, които се произвеждат основно в Украйна.
- Здравното министерство предлага антибиотиците и лекарствата за диабет да се предписват само с електронна рецепта, за да се предотврати липсата им в аптеките. Това добър вариант ли е?
- От една страна, това е добра идея, тъй като страната ни е на първите места по отношение на антибиотична резистентност заради свръхупотреба на антибиотици.
Има медицински специалисти, които предписват излишно антибиотици, за да се презастраховат. Има и аптеки, които отпускат такива без рецепта, защото пациентът си е самоназначил терапия. Също има и пациенти, които си закупуват повече от предписаните им опаковки, за да се презапасяват. Така че частично
това решение може да подобри както количествената наличност, така и проследяването на това кой какви антибиотици ползва и дали те отговарят на реалната му здравна нужда.
От друга страна, абсолютизацията на дигиталните решения невинаги е най-доброто решение. Има лекари, които нямат възможност постоянно да са на компютър или пък нямат смартфон, от който да предпишат определеното лекарство. Това би ги затруднило. Не на последно място - какво правим, ако системата блокира? Неслучайно архивите са както на “облачни пространства”, така и на хартиен носител, за да има сигурност и устойчивост.
- Предприети ли са вече мерки от ведомството, за да няма недостиг на лекарства за респираторни заболявания и антибиотици през зимата?
- По отношение на предложени промени в законодателството - да. Докато изчакваме обсъжданията по него обаче,
се обмислят и временни мерки за преодоляване на евентуален недостиг на критични за системата лекарства
Ето защо се правят срещи и с всички официални представители в системата на лекарствоснабдяването, за да се обсъдят временни решения.
- В свое интервю казвате, че Министерството на здравеопазването ще представи проект за надграждане на модела на клиничните пътеки, с който те ще станат по-гъвкави по отношение на тежестта на заболяването. Разкажете повече за това.
- Целта е да се надгради съществуващия модел, като се даде възможност на болниците и лекарите, които извършват по-сложни дейности на по-сложни пациенти - с придружаващи заболявания или такива с влошено здравно състояние, да получават повече пари за своя труд. С това се цели и подобряване на качеството на услугата. Отделно ще има по-ясна картина за общото здравно състояние на пациентите в България, както и здравната грижа, която получават. Впоследствие министерството ще може да разработва политики за превенция и профилактика на тези заболявания.
Базовата цена ще бъде тази, която ежегодно се договаря между НЗОК и Българския лекарски съюз чрез Националния рамков договор.
Идеята е да се подобри финансирането за качество и сложност за сметка на излишния обем от дейности
- Имат ли българите еднакъв достъп до здравеопазване? Какви са възможностите за подобряването му?
- Българите имат добър достъп до здравеопазване по отношение на време за достъп до лекар и лечебно заведение за болнична помощ. Според миналогодишно проучване на изследователския център “Тренд” над 2/3 заявяват, че това става в рамките на ден. Проблемът идва, когато стане дума за цени.
Българинът заявява, че здравеопазването е скъпо и че доплаща много. Това е и оценката на Европейската комисия в ежегодния си доклад за здравното състояние на държавите в ЕС.
Ако го погледнем статистически - най-много българинът доплаща за лекарства - между 60 и 70%. Един от факторите за това е ниското заплащане от НЗОК на най-широко употребяваните лекарствени продукти - тези за кръвно налягане.
От друга страна, има много лекарства, които не се покриват от здравната каса - например антибиотиците, които широко се ползват на територията на страната. Голям проблем с доплащането има при медицинските изделия, например стави, стентове и др. - място, където има нужда от реформа по отношение на прозрачността. Доплащането за лекар специалист или избор на екип в болница е с по-малък процент като част от цялото - между 10 и 20%. Подобряването може да дойде с целево заделяне от акцизи или ваучерни схеми за подобряване на достъпа до извънболнична помощ, но също и повишавне на профилактиката и превенцията. При настоящата политическа обстановка е трудно да се предложи регламентиране на доплащането, тъй като не е изгодно за народните представители, нищо, че такова съществува неформално.
