Не повече от 65 съдебни лекари работят в страната, а са необходими около 180. Това каза в интервю за БТА доц. Александър Апостолов, председател на Българското дружество по съдебна медицина. Вчера за обществено обсъждане беше публикуван проектът на медицинския стандарт по съдебна медицина и деонтология. В понеделник на извънредно заседание на Комисията по здравеопазване в парламента бяха изслушани министърът на здравеопазването Христо Хинков и председателят на Българското дружество по съдебна медицина доц. Александър Апостолов за правилата и процедурите при изготвянето на съдебномедицинската експертиза, както и определянето на вида на телесна повреда. Повод стана случаят с насилието над 18-годишната Дебора Михайлова от Стара Загора.
Според доц. Александър Апостолов предложеният проект за стандарт по съдебна медицина трябва да се прецизира. Бихме могли да направим някои неголеми промени и да се получи не лош първоначален вариант на медицинския стандарт. В сегашния проект се указва, че съдебномедицинската дейност в болниците ще може да се осъществява в клиники, отделения или лаборатории по съдебна медицина от трето ниво на компетентност. По изключение се допуска в болниците тя да може да се извършва от съдебен лекар в рамките на отделение или клиника по „Обща и клинична патология“, при спазване на разделението на патологоанатомична и съдебномедицинска работа. Доц. Апостолов посочи, че по време на общественото обсъждане ще предложат да отпадне изискването за третото ниво на компетентност, защото някои болници не могат да отговорят на него и това ще обезсмисли идеята. По думите му в проекта има и думи, които противоречат на други документи, което би трябвало да се прецизира.
Съдебномедицинското освидетелстване след сексуално насилие е задължително да се извърши веднага, предвижда още проектът на стандарта. Ще предложим да се доуточни текстът в стандарта, тъй като наистина е важно да се реагира бързо скоро след изнасилване, за да не се изпуснат някои биологични материи, които евентуално биха се намерили върху жертвата, каза той.
Нямаме нощни дежурства в София, защото имаме неуредени отношения със СДВР, посочи доц. Апостолов. По думите му те са отказали да плащат за такива дежурства. Другата причина по думите му е, че според закона нямат право на извънреден труд. Попитан какво да направи човек, имащ нужда от съдебен лекар нощем, доц. Апостолов припомни, че освидетелстванията се извършват на дневна светлина. Дори и освидетелстването да се извърши нощем, на силно, но изкуствено осветление, светлината може да промени външния вид, морфологията на увреждането. Дори и да са минали часове след получаване на увреда, например в резултат на побой, извършен вечер, кръвонасяданията на сутринта биха могли да бъдат доста по-изразени, обясни той.
Ако има изнасилване, е важно биологичните проби да се вземат възможно най-бързо. Ако изнасилването е извършено нощем, във всеки дежурен акушеро-гинекологичен кабинет първоначално може да бъдат взети влагалищни и други обтривки от жертвата. Документът с констатациите се получава от същия кабинет. На следващата сутрин съдебен лекар трябва да огледа цялото тяло на пострадалата и ако е необходимо, да извърши други изследвания, обясни доц. Апостолов.
При достатъчен щат и желаещи да специализират съдебна медицина, би било възможно да се осигурят нощни дежурства на съдебни медици.
Не може да се каже „малка“ болка, „средна“ болка или „голяма“ болка, няма скала, посочи доц. Апостолов. Определянето на увредата не е едномоментен акт, каза той в отговор на въпрос по повод експертизата на пострадалото момиче в Стара Загора. Направено е първоначалното изследване, обаче колегата няма право да даде окончателна преценка на телесната повреда или повреди докато не е събрал цялата медицинска документация, която му е необходима, за да аргументира заключение, каза още експертът. По думите му трябва да се изчака събирането на данните за кръвните показатели и други проведени изследвания, както и да се обследват образуваните кожни цикатриси, за да се види дали наистина остават груби белези.
В страната има не повече от 65 съдебни лекари, а са нужни 180, каза доц. Апостолов. Почти никакъв интерес няма сред младите лекари да специализират съдебна медицина, допълни той. По думите му и малкото желаещи специализанти искат да бъдат в София, Пловдив и Варна, но това не може да се каже за Бургас или за Плевен, както и за всички останали по-малки областни градове, където десетки години липсват желаещи. Специалността е трудна и непривлекателна, добави той. Съдебните лекари сме винаги под угрозата на издаване на присъди от медиите и това не може да бъде спокойна обстановка на работа.
Все още е актуален проблемът със забавените плащания на съдебните медици от страна на МВР, каза доц. Апостолов. Ние удостоверяваме колко часа сме работили, с каква сложност е била експертизата и др., като трябва да се получи становището и на органа, който е назначил експертизата, за да се одобри плащането към нас. Много често се намалява плащането ни с мотив, че експертизата не е сложна, не изисква много време и др. Как го прецениха това, като те имат нужда от специалните ни познания, които те нямат, но определят колко е сложна или не дадена експертиза и колко време е нужно на експерта, за да я изготви, попита доц. Апостолов. Друг посочван аргумент е, че не разполагат с необходимия бюджет.
Съдебните лекари получават възнаграждения и от лечебните заведения, в които работят, като те са за извършената от тях медицинска дейност, допълни експертът.
