Британски учени са започнали да разбират по какъв начин КОВИД-19 влияе на мозъчните клетки, съобщи електронното издание "Медикъл експрес".
Изследователи от института "Франсис Крик" в Лондон показват с лабораторни експерименти, че вариантите на вируса SARS-CoV-2 могат да влияят на кръвно-мозъчната бариера и да увреждат мозъчните клетки по различни начини.
Работата им дава насоки за това как вирусът може да стигне до мозъка, но без да се отчита защитата, която хората получават в резултат на ваксинация, предаде БТА.
КОВИД-19 причинява респираторни симптоми, но може да засегне и мозъка, като много хора страдат от т.нар. "мозъчна мъгла" или когнитивни проблеми, а някои развиват неврологични заболявания след заразяване.
Учените не са напълно сигурни как вирусът стига до мозъка. Основните теории сочат, че прониква през нервите, които предават миризма, или преодолявайки кръвно-мозъчната бариера - селективна бариера, която разделя мозъка и кръвния поток.
При изследването мозъчни клетки и триизмерен модел на кръвно-мозъчна бариера са изложени на различни щамове на SARS-CoV-2: оригинален вариант от Ухан, алфа, бета, делта, ета и омикрон.
Учените установяват, че всички варианти причиняват стрес на мозъчните клетки, като спират тяхната работа, но точно кои от тях са засегнати, зависи от съответния вариант.
Изследователите също така разглеждат до каква степен те успяват да преминат през кръвно-мозъчна бариера.
Уханският вариант и в по-малка степен омикрон успяват да нарушат целостта й, докато другите разновидности не могат.
Изследователите предполагат, че вирусът, който уврежда бариерата и увеличава нейната пропускливост, може да доведе до навлизане на имунни клетки в мозъка и да предизвиква възпаление.
Специалистите също така наблюдават как вариантите на вируса, предизвикващ КОВИД-19, влияят върху концентрацията на глутамат - химическо вещество в мозъка, което предава съобщения от клетка на клетка. Количеството му се контролира строго, тъй като твърде много или прекалено малко е вредно.
Данните сочат, че всички разновидности с изключение на бета влияят на количеството глутамат в мозъка, като го увеличават до потенциално токсични количества или го намаляват, ограничавайки способността на клетките да предават съобщения.
"Има много спекулации за това как КОВИД-19 причинява неврологични симптоми и дали това се случва индиректно чрез възпаление или вирусът може директно да атакува мозъчните клетки или да премине бариерата. Показахме, че може да направи и двете в лабораторни условия. Ефектите обаче са специфични за всеки вариант", казва Ализе Пруст, старши лабораторен изследовател в института "Франсис Крик" и научен ръководител на проучването .
Това изследване може да даде основата за бъдещи разработки относно въздействието на вируса на КОВИД-19 върху човешкия мозък и да изясни дали ваксинацията предпазва от ефектите, наблюдавани от тези специалисти.
Данните са публикувани в изданието "Journal of Neuroinflammation".
