- Който ходи на профилактични прегледи, да плаща по-малко, но ефективна да е глобата, ако пропуска
- Най-големият ръст при парите за здраве в бюджет 2023 е именно профилактиката - с 23% повече за извънболничната помощ
Само 2 345 764 българи са отишли на задължителни профилактични прегледи при личния си лекар миналата година. Това са едва 41% от всички здравноосигурени над 18 г. Профилактика обаче е изключително важна, защото всяко заболяване, хванато в начален етап, се лекува по-лесно, категорични са специалистите. За да ги стимулират, здравните власти предлагат санкции, но и поощрения.
Ако пациент не мине на профилактичен преглед, да бъде глобен. А ако е редовен в профилактиката си, може
да бъде освободен от определен брой здравни вноски
Предложението дойде от зам. здравния министър доц. Михаил Околийски, според когото освен хората в момента и личните лекари не са особено мотивирани да търсят пациентите си за изследвания.
Последните години профилактиката е тотално занемарена, хората бяха оставени сами на себе си и няма положителен ефект за здравето на нацията, обясни той наскоро пред БНТ. По думите му 38% от пациентите ходят на задължителни изследвания, което означава, че близо два милиона и половина не се преглеждат превантивно.
Хората трябва да разберат, че тези прегледи не са само проформа, за да се отбие номерът, категоричен е заместник-министърът.
Тази година най-голямо увеличение от бюджета на Националната здравноосигурителна каса получава именно извънболничната помощ. (Виж как се разпределят парите на касата в инфографиката.)
Ръстът в сравнение с миналата година е 24%, а средствата ще бъдат насочени основно за профилактични прегледи, обясни д-р Околийски.
Идеята за глобите всъщност не е нововъведение, а е записана в Закона за здравето, коментират джипитата пред “24 часа”. Законът гласи, че “който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване - от 100 до 200 лв.”
Пациентите обаче досега не са глобявани, а лекарите се противопоставят
да им налагат санкции.
Този, който трябва да изпълнява Закона за здравето, не е българският общопрактикуващ лекар, законът не се налага чрез лекари, коментира зам.-председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.
По думите му лесно може да се осъществи проверка кой се е явил на преглед, тъй като лекарите подават информация към Националната здравноосигурителна каса всеки месец.
Не мога да си обясня докога държавата ще вменява всякакви отговорности на общопрактикуващия лекар. Моята работа е, когато пациентът дойде в кабинета, да го прегледам, да извърша необходимите изследвания и да поставя диагноза. Моята работа не е свързана с налагане на глоби. Това ще взриви системата, каза личната лекарка д-р Гергана Николова пред Нова тв.
Не глоби, а поощрения ще стимулират българите да се изследват, смятат специалистите. Според адвоката по медицинско право Мария Петрова ефект ще има, ако се направи по-добра организация на процеса с профилактичните прегледи - с възможност да се запазва час, който се спазва (защото всички знаем, че сега не е така), или всички прегледи да се провеждат на едно и също място, без да се обикаля от кабинет в кабинет.
Законът за здравето регламентира основно задължение на нас като пациенти и то е, че на първо място сме длъжни сами да се грижим за здравето си. Да бъдем колаборативни на лекарите и да спазваме правилата на лечебните заведения, в които сме постъпили, обясни Петрова пред “24 часа”.
Негативният стимул за българина не работи, настройва го срещу системата
Така пък здравният икономист Аркади Шарков коментира въвеждането на евентуални санкции за лицата, които не се подлагат на профилактични прегледи. Затова препоръчва да се заложи на позитивен. Такъв е предложението на доц. Околийски пациентите, посещаващи редовно джипито си, да бъдат освободени от определен брой здравни вноски. Адвокат Петрова обаче не вярва да стане, защото трябва да се променят няколко закона, а това отнема време. “Чувам екзотични идеи - контрол да осъществява НЗОК и да се увеличат здравните вноски на пациентите, които не се явяват. Това няма как да се случи на този етап. Доста крайно е и не може да бъде скрепено в законова норма”, обясни тя. Трябват промени в Закона за здравето, наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризации или Закона за здравното осигуряване.
Безплатен профилактичен преглед веднъж в годината се полага на всеки здравноосигурен. Той включва мерене на теглото, изследване остротата на зрението, оценка на психичния статус, измерване на артериалното налягане, електрокардиограма, както и изследване на урината.
“Пакетът за профилактична дейност в България е много добър”, категоричен е д-р Брънзалов. Според него са въведени много скринингови програми - за карцином на млечната жлеза при жените или карцином на простата при мъжете например. “Обемът от изследвания е много голям. Много заболявания, които нямат симптоми, могат да бъдат хванати навреме”, подчерта докторът. Убеден е, че ако законът бъде приложен, ще има ефект. Просто “трябва да е залегнало в съзнанието на българина, че трябва да посети лекар поне веднъж годишно, за да бъде здрав”.
Повече информационни кампании сред хората и лекарите, за да осъзнаят колко е важна профилактиката, би стимулирало пациентите, смята адвокат Петрова. Сред лекарите пък се появи и идеята за
допълнителен ден отпуск за профилактичен преглед
Това призова и бившият шеф на здравната каса проф. Петко Салчев миналото лято. Идеята се възроди и сега, като според джипитата така хората реално ще бъдат стимулирани да отидат да се прегледат.
Според адв. Петрова обаче тази идея няма да бъде добре посрещната от бизнеса. Подозирам, че всички организации, представляващи работодателите, няма да са съгласни, каза тя. И даде пример, че ако 500 служители от общо 3 хиляди в една фирма отидат в един ден, за да се прегледат, това би натоварило както работодателя, така и останалия персонал.
Повече пари за превенция и лекарства в бюджета на касата
452,6 млн. лв. отиват в първичната извънболнична помощ в лицето на личните лекари от бюджета на здравната каса. Това е 24% увеличение в сравнение с миналата година, показва бюджетът на НЗОК, който депутатите приеха на първо четене в зала.
За 2023 г. касата разполага със 7,027 млрд. лв., което е с над 900 милиона повече от този за миналата година.
За болниците се предвиждат 3,1 млрд. лв., а за специализираната помощ са заложени 455,6 млн. лв.
В рекордно високия бюджет на касата се увеличават парите за личните лекари, лекарите специалисти, за изследвания и за лекарства и медицински изделия.
За денталната помощ е предвиден бюджет от 274 млн. лв., а за изследвания - 237,2 млн. лв.
Лек спад се наблюдава в средствата за ваксини - 18 млн. лв. За лекарства, медицински изделия и диетични храни се предвиждат 1,76 млрд. лева.
Според бюджета от средствата за медицински изделия и диетични храни до 2 хил. лв. ще се определят за финансиране на аптеки в отдалечени, труднодостъпни райони, денонощни аптеки или единствен изпълнител на тази дейност в дадена община.
Бюджетът на касата расте всяка година, тъй като постоянно се увеличават дейностите, заплащани от касата, както и тяхната стойност.
Първият бюджет на НЗОК, включващ здравноосигурителни плащания, е малко над 257 млн. лв., а през 2019 г. - точно преди пандемията, вече е 4,3 млрд. лв.
В понеделник парите за здраве ще се гледат на второ четене в парламента. Освен това на извънредното заседание ще бъде изслушан единственият кандидат за управител на НЗОК. Това е икономистът Станимир Михайлов , който бе номиниран от “Продължаваме промяната” - “Демократична България”.
Депутатите приеха бюджета на НЗОК на първо четене.
