Малките пластики обикалят Земята, подхванати от ветровете и попадат в почвата с дъжда, замърсявайки горите и посевите
Пластмасовите и дървените дъски за рязане може да освобождават в храната ни опасни за здравето микрочастици от пластмаса, известни като микропластика, сочи ново проучване, публикувано в американското списание “Наука за околната среда и технологии”.
Известно е, че погълнатата микропластика причинява редица здравословни проблеми като например нарушена гликемия на гладно - състояние, познато още като предиабет, инсулинова резистентност, диабет тип 2 и сърдечни заболявания.
Също така тя може да доведе до увреждане на клетките, водещо до възпаления и алергични реакции, както и до репродуктивни проблеми и затлъстяване.
Повечето дъски за рязане са изработени от гума, бамбук, дърво или пластмаса. С течение на времето те започват да се рушат поради интензивната работа с тях. Това води до поява на микрочастици в храната на хората. Неотдавнашни изследвания показаха, че някои от тези пластмасови материали, които неволно поглъщаме са полипропиленът и полиетиленът - химически вещества, които може да са канцерогенни за нашия организъм.
В проучването изследователите събират и измерват броя на микрочастиците, които са се отделили при работа с кухненски дъски. Сравнени са начините на рязане на петима души върху дъски, направени от различни материали, и на един човек, който не е ползвал въпросния уред, докато реже. Участниците са работили със и без моркови.
Въз основа на получените резултати екипът изчислил, че при приготвянето на храна всяка година могат да се отделят от 14 до 71 милиона полиетиленови микропластики и 79 милиона полипропиленови микропластики от съответните кухненски пособия.
Макар че за дървените дъски не са проведени годишни оценки, изследователите съобщават, че при различни тестове тези изделия отделят от 4
до 22 пъти повече микрочастици от пластмасовите
Но въпреки огромното количество микропластики, отделени при рязане на моркови върху пластмасови дъски, експертите установяват, че не изглежда те да променят значително жизнеспособността на човешките клетки, извлечени при лабораторните тестове.
Оказва се, че микропластиката не се отделя само от кухненските дъски. Тя е навсякъде около нас. Дишаме я, ядем я, пием я, защото е във въздуха, който дишаме, храната, която ядем, и водата, която пием.
Миниатюрните пластмаси могат да обиколят цялото земно кълбо, подхванати от ветровете, и да падат на земята с дъжда, замърсявайки по този начин горите и посевите.
Там те непрекъснато се фрагментират в околната среда, като с течение на времето се раздробяват на влакна, по-малки дори от човешки косъм - частици, които са толкова микроскопични, че лесно могат да влязат абсолютно навсякъде.
Преди няколко години, когато миниатюрните замърсители бяха открити в червата на риби и ракообразни, започнаха да се появяват притеснения относно безопасността на морската храна. През 2017 г. белгийски учени обявиха, че любителите на морски дарове
поглъщат средно около 11 000 микропластики годишно
при ядене на миди.
През 2022 г. екип от нидерландски и британски учени обяви, че са открити малки пластмасови частици в живи хора на места, където те не са били наблюдавани досега - дълбоко в белите дробове, и в кръвта на анонимни донори. Обаче нито едно от двете проучвания не дава отговор на въпроса за възможните вреди от тях.
Дик Ветхаак, професор по екотоксикология от Амстердамския университет и съавтор на изследването за кръвта, не смята, че резултатите са тревожни, но е нужно да се отнасяме сериозно към тях.
“Живеем в свят, който е замърсяван от много частици като праха, полените и саждите, които хората вдишват всеки ден. Трикът е да разберем доколко пластмасите допринасят за този товар от частици и какво означава това. Но да, трябва да сме загрижени. Микропластиките не трябва да са в кръвта ни”, казва той.
Пластмасите се произвеждат от сложна комбинация от химикали, включително добавки, които им придават здравина и гъвкавост. Тези химически смеси могат да бъдат токсични.
“Анализ от 2021 г. идентифицира повече от 10 000 уникални вещества, използвани в пластмасите, от които над 2400 са потенциално опасни”, казва Скот Кофин, изследовател в Калифорнийския държавен съвет за контрол на водните ресурси.
Джанис Брейни, биохимичка от Държавния университет в Юта, която изучава как прахът пренася хранителни вещества, патогени и замърсители, обяснява, че е загрижена, защото производството на пластмаса продължава да се увеличава драстично, докато много неща за микропластиката остават неизвестни.
Изчислено е, че през 2020 г. са произведени 367 милиона метрични тона пластмаси, като прогнозите са, че до 2050 г. количеството ще се утрои.
“Тревожно е, защото сме навлезли навътре в този проблем, а все още не разбираме последствията и ще бъде много трудно да се отдръпнем от него, ако се наложи”, казва Брейни.
При лабораторни тестове е доказано, че в някои случаи микроскопичната пластмаса причинява
увреждане на човешките клетки,
включително алергични реакции и клетъчна смърт. Но досега не са провеждани епидемиологични проучвания, които да доказват връзка между излагането на микропластмаса и въздействието върху здравето при големи групи от хора.
Съществуват обширни изследвания за токсините, открити в пластмасите, както и за белодробните заболявания, свързани с излагането на други замърсители - от астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) до рак, които убиват милиони хора всяка година.
В доклад от 2022 г. Американската асоциация на белодробните болести (ААББ) обяви ХОББ, която е резултат от хронично възпаление, за четвъртата водеща причина за смърт в САЩ.
Алберт Рицо, главен лекар на ААББ, твърди, че научните данни са твърде неясни, за да се правят заключения.
“Не знаем дали микропластиките просто са там и са инертни, или ще доведат до имунен отговор от страна на организма, което може да предизвика образуване на лезии, фиброза или рак. Знаем, че те са навсякъде. Продължителността е много важна. Има значение колко дълго сте изложени на въздействието им”, смята Рицо.
