Регистриран е „изключителен случай“ на мъж, назован условно „Женевския пациент“, който е в дълга ремисия от ХИВ, след като е получил трансплантация на костен мозък, а това отваря нови научни пътища за борба с болестта, съобщава АФП.
Случаят беше представен днес преди Международната конференция на обществото за борба със СПИН, която се открива в неделя в Бризбейн, Австралия.
Преди „Женевския пациент“ петима души вече са смятани за вероятно излекувани от ХИВ инфекция след трансплантация на костен мозък. Излекуваните пациенти страдаха от рак на кръвта и се възползваха от трансплантация на стволови клетки, която дълбоко обнови имунната им система. При всеки един от тези случаи донорът е притежавал рядката мутация Делта 32 на ген, известен като CCR5. Това е генетична мутация, за която е известно, че предотвратява навлизането на ХИВ в клетките.
При „Женевския пациент“ ситуацията е различна - през 2018 г., за да лекува особено агресивна форма на левкемия, той се възползва от трансплантация на стволови клетки. Този път обаче трансплантацията идва от донор, който не носи прочутата мутация на гена CCR5. По този начин, за разлика от клетките на други хора, считани за излекувани, тези на донора теоретично позволяват ХИВ да се възпроизвежда.
Въпреки това вирусът остава неоткриваем 20 месеца след прекъсването на антиретровирусното лечение при този пациент, провеждано в Университетските болници в Женева в сътрудничество с института „Пастьор“, института „Кушен“ и международния консорциум IciStem.
Антиретровирусното лечение на "Женевския пациент" е намалено постепенно и окончателно спряно през ноември 2021 г. Анализите, извършени през 20-те месеца след прекратяване на лечението, не са открили нито вирусни частици, нито активируем вирусен резервоар, нито повишаване на имунните отговори срещу вируса в организма на този човек.
Научните екипи не изключват, че вирусът продължава да съществува, но смятат, че това е нова ремисия на ХИВ инфекцията.
И други пациенти с ХИВ са се възползвали преди от трансплантации на костен мозък без известната защитна мутация. При тях обаче „вирусът се появи отново след няколко месеца“, посочва пред АФП д-р Азие Саез-Сирион от института „Пастьор“.
„Считаме, че когато надхвърлим 12 месеца неоткриваем вирус, вероятността той да остане неоткриваем в бъдеще се увеличава значително“, добавя той.
Как да обясним подобно явление при този пациент? „В този конкретен случай може би трансплантацията е направила възможно елиминирането на всички заразени клетки без необходимостта от известната мутация“, предполага д-р Сирион и допълва: „Или може би имуносупресивното му лечение, необходимо след трансплантацията, е изиграло роля“.
Тази дълга ремисия е „окуражаваща“, но „дори единичен вирион (инфекциозна вирусна частица) може да доведе до възстановяване на вируса“, предупреди Шарън Люин, председател на Международното дружество за борба със СПИН. Този пациент „ще трябва да бъде наблюдаван внимателно през следващите няколко месеца или дори години. Вероятността за възстановяване е невъзможно да се предвиди“, добави тя, цитирана от БТА.
Ако тези ремисии подхранват надеждата за преодоляване някой ден на ХИВ, трансплантацията на костен мозък си остава много тежка и рискована операция - тя не е адаптивна към повечето носители на вируса.
Този „изключителен“ случай, според изследователите, отваря нови пътища за изследване, като например ролята, която имуносупресивните лечения могат да играят. „Това също така ни насърчава да продължим да изучаваме определени клетки на вродения имунитет“ (първата бариера на защита срещу различни патогенни агенти), които вероятно ще повлияят на контрола на вируса, добавя д-р Азие Сирион.
„Знаем, че няма да трансплантираме всички пациенти, които имат ХИВ, но това отваря врати за опити за получаване на трайни ремисии при липса на трансплантация с мутация“, подчерта днес на пресконференция професор Александра Калми, ръководител на отдела за ХИВ към Университетски болници в Женева.
„Женевският пациент“, който живее с ХИВ от началото на 90-те години на миналия век, желае за момента да остане анонимен. Той смята тази ремисия за „чудо, което посвещава на бъдещето и на изследванията", подчерта професор Калми.
