- Не се дават обаче направления за изследвания или специалисти
- Най-често за отпуска си лекарят се разбира с колега да го замества
Къде отиваме на лекар, ако личният ни почива? Въпросът става още по-актуален в разгара на сезона на отпуските.
Съобщения в социалните мрежи, в чакалнята пред кабинета или в сайта на поликлиниката предупреждават отрано пациентите кога личният им лекар почива. Наскоро пък бе постигната договорка между здравната каса и Българския лекарски съюз в рамковия договор помежду им да се запише, че джипитата не са длъжни да си оставят телефона и да приемат обаждания в извънработно време.
За да не остават болните без медицинска грижа, джипитата подписват договори с Неотложна помощ. Ако пациентите се разболеят през събота или неделя, докато докторът им почива, то трябва директно да потърсят дежурен кабинет.
Срещу потребителска такса от 2,90 лв. болният може да бъде прегледан в медицинския център, с който джипито му има сключен договор.
В кабинетите на тези центрове работят лични лекари,
както и специализанти, които извършват прегледи, слагат имунизации, издават рецепти. Те обаче не могат да дават направления за специалист или за изследвания.
За да не остави пациентите си без медицинска грижа и да бъдат обслужени след работно време и през почивните дни, личният лекар дава до 500 лева месечно на такъв център. Условието е той да се намира в радиус до 35 км от неговата практика.
Сумата, която джипито плаща на центъра, е между 15 и 30 стотинки за всеки свой здравнооосигурен пациент. До март в столицата например медиците са плащали по 15 ст. на пациент, но цената е индексирана заради инфлацията и в момента е 30 ст. на всеки записан към практиката му. Тоест,
ако джипито има 1400 пациенти, дава по 420 лв. на месец
на медицинския център.
“Още от 2000 г. в Пловдив са организирани дежурни кабинети. Сключваме договори с тях и плащаме да обслужват хората. Моите пациенти се обръщат към тях или търсят колеги, с които съм се разбрал да ме заместят”, обясни председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в Пловдив д-р Костадин Сотиров. В града има 3 дежурни кабинета, в които болните може да бъдат прегледани.
Други лекари пък предпочитат през летните отпуски да оставят свой колега да ги замества, като за този период му плащат определена сума.
Такава е установената практика в Смолян, обяснява д-р Снежана Бъкърова, председател на сдружението на личните лекари там. Личният лекар трябва да посочи името на своя заместник за отпуска си и то
да се заведе в здравната каса и РЗИ
Записва се и за какъв период ще замества отсъстващия лекар.
“Проблемът за пациентите с нашето отсъствие в почивните дни и отпуските е решен от много години. Всичко е регламентирано”, смята и д-р Георги Цигаровски, председател на регионалната колегия на Български лекарски съюз и член на групова практика джипита в Пловдив.
Проблемът е единствено за лекарите, които не отговарят на условията, т.е. населеното място, където работят, е далеч от медицински център. Те декларират, че са денонощно на разположение на пациентите си. Това е съдбата на медиците в малките населени места, в големите градове грижата за неотложните пациенти се осигурява по-лесно.
В Пазарджик например две неотложни практики обслужват болните след 18 ч вечерта и през уикендите. Едната работи към МБАЛ “Пълмед” - ДКЦ “Здраве”, където на разположение има дежурни лекари. Във Велико Търново алтернативният вариант през почивните дни е в областната болница.
“Дежурните кабинети са много добър, работещ вариант, който съществува от години. Имаме ежемесечна сума от здравната каса за всеки пациент, която превеждаме на тези дежурни кабинети.
Опосредствано през нас те получават заплащане от НЗОК”, обясни д-р Христо Димитров, лекар на 1100 пациенти.
В Бургас безплатно болните може да бъдат прегледани в почивните дни в Медицинския център “Св. Николай Чудотворец”, собственост на УМБАЛ - Бургас.
87 общо- практикуващи лекари имат договор с него
Списъкът с имената им е публикуван на сайта на болницата. Въпреки това много от пациентите не са запознати с кой медицински център е сключил договор личният им лекар и често пристигат направо в Спешна помощ, особено вечер. Това обаче е проблем, тъй като спешните състояния не са висока температура или повръщане, коментират от УМБАЛ - Бургас. Там отиват и голяма част от болните от Руенско, Сунгурларе и Малко Търново.
От болницата припомнят, че ако през уикенда или през нощта пациентът има нужда от конкретен специалист, например педиатър, той трябва да заплати прегледа. (Виж долу.)
Различна е ситуацията в малките населени места, където личните лекари са малко или въобще липсват. В Монтана джипитата дават дежурства през седмицата, а за събота и неделя наемат персонал, който да ги замества. Според д-р Виолета Пачева - общопрактикуващ лекар на над 3000 пациенти, от болницата отказват да сключат договор за неотложна помощ заради ниско заплащане.
В малките населени места в област Пазарджик ситуацията е подобна - джипитата приемат само през работните дни, а някои и само 2-3 дни в седмицата. На много места възрастните хора разчитат на медицинската сестра, която работи към семейния лекар, или на
пенсионирани медици, които оказват първа помощ при спешни случаи
По-младите семейства пътуват до града, за да потърсят лекарска помощ. Те снабдяват с лекарства баби и дядовци, тъй като в 95% от населените места в региона няма аптеки и закупуването на медикаменти става по заявка чрез куриер, най-често роднина или познати. От началото на годината в областния град работи една денонощна аптека.
Само едно джипи обслужва всички болни в Сухиндол, Великотърновска област, с над 2 хил. души население. В балканската община Елена пък медиците са трима. “Колегите се спасяват поединично, което не е решение на проблема. Защото тези лекари са натоварени почти денонощно”, категоричен е д-р Димитров.
“Общините трябва да осигурят на хората от малките населени места адекватния достъп до лекарите - общински транспорт, график за посещение. Аптеките и достъпът до лекарства са съвсем отделна тема”, допълва лекарят.
В по-отдалечените населени места кметовете събират рецептурните книжки на възрастните, носят ги в една аптека в града и пазаруват “на едро” (т.е. накуп за всички) лекарства. А в неработно време някой пали колата и отива до големия град.
Търново е една от областите с денонощна аптека, което също е лукс за много други региони, твърди медикът.Така например
от Свищов изпаднали в нужда пътуват по 80-100 км в посока, за да набавят лекарства
В Кърджали личните лекари се заместват взаимно, когато са в отпуск или им се налага да отсъстват, защото няма служба, на която да плащат да им поеме пациентите. Всеки медик съобщава на здравната каса кога ще отсъства, обясни д-р Димитър Ковачев, който е председател на сдружението на общопрактикуващите лекари в Кърджали.
На 50 километра от Кърджали се намира най-близката нощна аптека. Кърджалийци пътуват до автогарата в Хасково, ако им се наложи да купуват медикаменти през нощта. От години областният град няма денонощна аптека, защото според местните фармацевти е неизгодно.
В събота и неделя част от аптеките не работят, но има поне две, които са отворени до 22 ч.
На юг нови спешни центрове, но край Варна без изнесени това лято
22 линейки за жителите и туристите в област Бургас, само 10-ина за курортите на Северното Черноморие
“Пирогов” и пловдивската “Свети Георги” готови да изпратят кадри на помощ в разгара на сезона
За първи път това лято цялото Южно Черноморие е покрито откъм спешна медицинска помощ, след като преди началото на сезона бяха открити филиали в Созопол и Приморско.
Отделно през май бе подписан меморандум между Министерството на здравеопазването, Министерството на туризма, Бургаска област и болница “Пирогов” за подсигуряване на медицински кадри по цялото Черноморие.
Според тогавашния служебен здравен министър д-р Асен Меджидиев двата нови филиала в Созопол и Приморско, съществуващият филиал в Царево и Центърът за спешна медицинска помощ в Бургас плюс всички стационарни и мобилни екипи
покриват изцяло нуждите на Южното Черноморие
Освен това от “Пирогов” и болница “Св. Георги” в Пловдив имали готовност да изпратят кадри на помощ по време на летните месеци. Според кмета на Приморско Димитър Германов новоразкритият филиал на Спешна помощ ще даде спокойствие на жители и гости на града за денонощен достъп до спешна медицинска помощ, защото ще
работи целогодишно, а не само през летните месеци
И добави, че в продължение на 12 години се е борил в града да има филиал на Спешна помощ.
Въпреки разкриването на нови филиали натовареността на спешните медици по морето е много голяма, казват от Центъра за спешна медицинска помощ в Бургас.
“Имаме 5 линейки, колегите са непрекъснато на адреси. Понякога за 12-часова смяна се обслужват до 14 адреса”, коментира пред “24 часа” Климентин Милчев, председател на КНСБ в центъра. Почти всеки ден бургаски екипи помагат на колегите си от Несебър, Поморие и Созопол, движейки се в убийствения трафик по пътищата. Често при пътнотранспортни инциденти по Южното Черномориес екипи на Спешна помощ Бургас пресрещат линейките на Приморско и Царево. Въпреки че има отпуснати средства от ЕС, Спешна помощ в Бургас все още не е преустроена.
Екипите обитават 3 стаи в сградата на УМБАЛ Бургас
“От 7 г. като председател на синдиката говоря за реконструкция на сградата, ние сме единствени в страната без собствена сграда. Имаме одобрен проект, според който е отредено място за Спешна помощ там, където трябваше да бъде площадката за медицинските хеликоптери - в двора на УМБАЛ Бургас, но нищо не се прави. Има опасност, ако отпуснатите за реконструкция на Спешна помощ средства не се усвоят в срок, парите да се връщат”, казва Милчев.
За цялата Бургаска област линейките са 22.
На север обаче е по-тревожно. През този сезон няма да има изнесени спешни центрове в курортите край Варна, заяви новият директор на варненския Център за спешна медицинска помощ Моника Агатова.
За разлика от миналото лято, когато в Златни пясъци функционираше пункт в един от хотелите на първа линия, този сезон на спешни случаи по курортите ще се озовава линейка от спешния център във Варна, обясни тя .
Разстоянието от Варна до Златни пясъци е около 15 км, често при натоварен трафик ситуацията се усложнява. През юли движението по този път е изключително интензивно заради затварянето на главната артерия в близкия кв. “Виница”.
В зависимост от графика около десетина линейки обслужват Варна и прилежащите курорти.
Преди броени дни служители на Спешна помощ във Варна
излязоха на символичен протест
с искане за увеличение на заплати, най-вече на шофьорите на линейките.
