Опасенията, че ще се раждат бебетата на конвейер като в "Матрицата" най-вероятно ще бъдат пометени от мечтите на милиони двойки да имат деца и от иновативната индустрия, която ще спечели милиарди
До десетина години може да се сбъдне мечтата както на Илон Мъск за създаването на изкуствени утроби с цел колонизиране на Марс, така и на милиони двойки, мечтаещи за деца и на тези, които не могат да износят бебетата си.
Дали усъвършенстваните системи ще намалят необходимостта от сурогатни майки? Днес никой не се наема да каже. Факт е, че няколко големи изследователски компании и институти в света са в яростна надпревара кой ще създаде първата усъвършенствана система, която ще ограничи необходимостта от „бременността под наем”.
„Тъй като медицинските и технологичните изследвания продължават да се развиват, е възможно в бъдеще технологиите за изкуствена утроба да станат по-приложими, като прогнозите са, че това може да се случи до 10 години.” Това заяви пред „24 часа” проф. Савина Хаджидекова, ръководител на катедра „Медицинска генетика” в Медицинския университет. Тя оглавява генетичната лаборатория в една от най-големите столични болници и има над 100 научни публикации с повече от 150 цитирания в световните научни бази данни.
Според нея изкуствената утроба, известна като ектогенеза, е хипотетична технология, която може да имитира условията в естествената матка, позволявайки на ембрионите или фетусите да се развиват и растат извън тялото на майката.
Благодарение на тази технология, през 2016 г. изследователски екип в Кеймбридж отгледа човешки ембриони 13 дни след оплождането.
Допълнителен пробив бе постигнат в Детската болница във Филаделфия, където бе изобретена технологията Biobag. Тя поддържа агнешки зародиши, еквивалентни по размер и развитие на човешките, до 22-рата гестационна седмица.
През август 2022 г., изследователи от Научния институт Weizmann в Израел създадоха първите в света синтетични ембриони от стволови клетки на мишки и тласнаха още по-напред проучванията в тази насока.
„До момента не е разработена напълно функционална изкуствена утроба – казва проф. Хаджидекова. - Въпреки че изследванията в тази област продължават, все още съществуват значителни технически и етични предизвикателства. Създаването на среда, която може напълно да възпроизведе сложните взаимодействия между развиващия се плод и тялото на майката, е изключително сложна задача. Изкуствената утроба ще трябва да осигурява необходимите хранителни вещества, кислород, регулиране на температурата, отстраняване на отпадъците, хормони и други фактори, необходими за развитието на плода.”
Но медиците имат и други дилеми.
„Етичните съображения също влизат в сила, тъй като разработването на изкуствена утроба повдига въпроси относно моралния и правен статут на плода, потенциалното въздействие върху традиционните концепции за бременност и цялостните последици за обществото”, обясни още тя.
Разбира се че в цял свят експертната общност се опасява, че от развитието на тази технология до раждането на бебета на конвейер, както в култовия филм „Матрицата”, има само една крачка. Но тук освен многото „против” от етична гледна точка, се намесват и много аргументи „за”. И те не са само в сферата на срива в раждаемостта в Европа и в Северна Америка, а започват от разбитите съдби на милиони бездетни двойки. Ситуацията е горе-долу както с изкуствения интелект – всички са наясно с опасностите, но почти никой не може да устои на огромните ползи. В индустрията се изливат огромни средства, защото както казват ултрабогатите: "Ако успеете да решите проблема на 1 млрд. души и всеки ви даде по 1 долар, ще станете милиардер". В случая милиони двойки ще дават хиляди само и само за да сбъднат мечтата си да имат едно или повече деца. Тоест милиардите са гарантирани още отсега.
Магнати като Илон Мъск дават допълнителен тласък с грандиозните си амбиции за колонизация на Червената планета. В научната общност под сурдинка от няколко години се обсъждат варианти, че с човешкия екипаж на Марс могат да се изпратят ембриони в изкуствени утроби, управлявани от мощен суперкомпютър. Смята се, че „заселниците”, които стигнат там живи, вероятно няма да могат да имат деца заради опасно високата радиация в Космоса, на която ще бъдат изложени по време на полета. Но с ектогенеза те също ще имат своя шанс да отгледат деца, които след едно-две поколения не е изключено по-добре да се приспособят към суровите условия на Червената планета.
И ако тази идея все още е в сферата на мечтите и е на ниво научни дискусии, то изкуствените утроби са един изключителен шанс да бъдат спасени всички бебета, родени около 24-тата гестационна седмица. Известно е, че сега едва около 50% от тях оцеляват, като близо 90% са със сериозни заболявания като слепота, увреждания на мозъка или белодробни проблеми.
„Създаването на изкуствена утроба потенциално би могло да осигури алтернативна възможност за износване на плода в различни ситуации, когато жената не може да износи бременност по медицински причини или при раждане на недоносено бебе, което няма шанс да оцелее извън утробата или това би довело до тежки здравословни последствия за бебето,” казва проф. Хаджидекова.
Прогресивната технология се очаква с огромен интерес и от еднополовите двойки. В момента, примерно мъжете, които искат да забременеят, трябва да се подложат на неимоверно сложни хирургични и хормонални процедури, включително присаждане на изкуствена матка, криещи огромни рискове за здравето.
Ектогенезата е шанс и за всички двойки, които се притесняват да прибегнат до сурогатно майчинство, тъй като в повечето страни то не е разрешено и периодично по този въпрос избухват шумни скандали.
Други обаче се опасяват, че ако тази технология бъде утвърдена като надеждна, това може да застраши правото на жените на аборт. Причината е, с изкуствените утроби плодът ще се счита за жизнеспособен и с шанс да оцелее дори и преди 24-тата седмица. Именно това може да доведе до затягане на режима и евентуално ограничаване на правата на жените сами да решават – дали да абортират или да предадат ембриона за отглеждане в изкуствена утроба. От тази гледна точка, при всички положения може да се очакват атаки срещу технологията и възобновяване на дебата чие право е по-приоритетно – това на плода да живее или това на жената да се отърве от нежелана бременност.
При всички случаи с развитието на тези прогресивни технологии ще се изострят и дискусиите „за” и „против”, но едно е почти сигурно – с тях необходимостта от сурогатни майки и тревогите дали живеят здравословно, дали ще износят както трябва трудно селектираните ембриони, рязко ще намалеят.
Испанска тв легенда просълзи публиката с желанието на мъртвия син да има дете
Опитват да затегнат контрола в Украйна, която бе Меката на сурогатното майчинство в Европа
В САЩ процедурите са законни, но цените са над $120 хил., в Мексико започва дъмпинг
Случаят с 68-годишната испанска тв звезда Ана Обрегон постави със страшна сила въпросът – може ли да се използва сурогатно майчинство, за да се износи плода на починал човек. Когато красивата възрастна дама се появи с бебе в ръце, това провокира чудовищни обвинения как е могла на нейните години да си позволи подобна волност, но тя, споделяйки трагичната си история, запуши устата на всички. Тв легендата публично обясни, че току що роденото бебе, осиновено от нея, всъщност е нейна внучка. От починалия й син. Зачеването станало благодарение на замразена сперма и сурогатна майка. Мъжът години наред мечтаел за дете, но бил болен от рак и медиците го предупредили, че преди да стартира лечението трябва да запази проби, които да се съхраняват в Ню Йорк.
Когато 30-годишният син на Ана Обрегон починал през юни 2022 г., тя си поставила за цел на всяка цена да открие сурогатна майка в Маями, тъй като в САЩ тази процедура е законна. Благодарение на това, испанската звезда днес е изцяло ангажирана с грижите по своята внучка.
„След като това беше последната воля и завещанието на сина ми, как бих могла да не го направя,“ публично попита тя всичките си съдници и допълни, че по този въпрос мнение могат да имат само хора, преживели трагедия като нейната.
Как гледат специалистите на подобни заплетени случаи?
„Това е един много рядък, но изключително сложен казус за трансфер на ембриони след смъртта, известен също като репродукция след смъртта – обясни проф. Савина Хаджидекова. - Това е необичайна ситуация, при която криоконсервирани ембриони или гамети (яйцеклетки и сперматозоиди) на починал човек се използват от преживелия партньор, за да има дете с генетичния материал на починалото лице. В случай, че това е жената, партньорът й би имал нужда от гестационна майка за износване на бременността. Разбира се, това повдига редица етични, морални и правни проблеми. Посмъртното имплантиране на ембриони обикновено се разглежда при преживели съпрузи или партньори, които преди това са планирали да имат деца заедно.” Според нея от решаващо значение е починалият да е дало изрично писмено съгласие за използване на неговия репродуктивен материал след смъртта му.
„В България това е невъзможно да бъде осъществено, тъй като е забранено с Наредба 28 – допълни още проф. Хаджидекова. - Промяна може да се осъществи единствено чрез приемането на нов закон. Само ще спомена, че в някои случаи решението за гестационното сурогатство се основава на личен избор или начин на живот, тъй като някои двойки предпочитат да не преминават през физическите и емоционалните предизвикателства, свързани с бременността и раждането. Други имат съображения, свързани с кариерата им или други лични ангажименти.”
Кога прибягването на „бременност под наем” е допустимо?
„Сурогатното майчинство може да се обсъжда при медицински и немедицински показания”, казва проф. Хаджидекова. Според нея едни от най-често срещаните индикации са медицински състояния, засягащи матката. Примерно аномалии, маточни сраствания, вродена липса на матка или жени, претърпели хистеректомия, заболявания, при които бременността е животозастрашаваща за жените, двойки от мъжки пол.
„Сурогатното майчинство често се използва от еднополови двойки мъже, които желаят да имат биологично дете – допълва още тя. - В този случай в матката на сурогатната майка се трансферира ембрион, получен от донорска яйцеклетка, оплодена със сперматозоидите на един от партньорите.”
Всички тези процедури обаче са доста проблемни в Европа.
„Сурогатното майчинство без заплащане е разрешено в редица европейски страни, например Великобритания, Дания, Ирландия, Белгия, Гърция, както и Израел – посочи проф. Хаджидекова. - Докато в Украйна, Русия, Полша, Грузия, Беларус, Казахстан е разрешено заплащането на сурогатството. В България то е незаконно.”
Доскоро истински световен център за тези процедури бе Украйна. Според статистиката 2 години преди инвазията там са родени 1746 деца на чуждестранни двойки. След войната обаче настъпи обрат и в страната текат перманентни дискусии дали тази „договорна бременност” не трябва да се забрани, за да се раждат повече украинци. Особено на фона на прогнозите, че до 2030 г. населението на Украйна ще намалее с 10 млн. души заради жертвите и непрекъснатия бежански поток.
Въпреки това десетките агенции в този „бизнес” смятат, че това няма да спре украинките, привлечени от възнагражденията, които могат да достигнат до 20-25 хил. евро.
Мексико отскоро също опитва да се превърне в новата „Мека на сурогатното майчинство”, привличайки различни испански и американски агенции с по-ниски цени от тези в САЩ - около 70 хил. евро.
Страната се опитва да подбие пазара в Северна Америка, където всички процедури са абсолютно легални и поне 200 агенции са специализирани в тази сфера, но цените за услугите им са солени и започват от 130 хил. евро.
Как генетиците избират „най-качественият” материал за трансфер
При „договорената бременност” едно от големите предизвикателства е дали ще се избере „най-добрият генетичен материал” от бъдещите мама и татко, за да се имплантира в сурогатната майка.
„Добрата новина е, че в наши дни е възможно при ин витро оплождане (IVF), което е неизменна част от гестационното сурогатство, да бъде направен генетичен анализ на ембрионите още преди поставянето им в матката и така да се избере генетично здрав ембрион, чрез т.нар. предимплантационен генетичен тест (PGT) – обясни пред „24 часа” проф. Савина Хаджидекова. - Етапите на PGT-IVF процедурата включват: подготовка за ин витро оплождане; пункция на фоликулите и оплождане на яйцеклетките от потенциалната майка; последвани от биопсия и замразяване на ембрионите. Биопсията обикновено се прави на петия или шестия ден от оплождането, когато ембрионът е в стадий бластоцист. Аспирират се клетки от външния слой на ембриона, от който се образуват бъдещата плацента и обвивки на плода, така че да не се увредят клетките на самия ембрион. При необходимост може да се направи биопсия и на вече замразени ембриони след размразяването им.” След това се изолира ДНК от тези клетки, прави се анализ и се провежда съответният генетичен тест в зависимост от търсената мутация.
„След това тестваните ембриони се оценяват въз основа на генетичния им статус и само нормалните се избират за трансфер”, обяснява тя.
Според нея този предимплантационен тест се препоръчва при генетични мутации, които водят до спонтанни аборти, мъртвораждания, тежки животозастрашаващи заболявания, инвалидизиращи заболявания с множествени физически или умствени увреждания без ефективна или със скъпоструваща терапия.
„Тогава този метод ни помага да не разчитаме на случайността, а да заложим на сигурното и да изберем здрави ембриони за трансфер – разказва проф. д-р Хаджидекова. - Всъщност PGT е метод за много ранна превенция на раждането на деца с генетични болести.”
Той се прави в три случая. Първият е, когато има повишен риск от аномален брой хромозоми. „Причината е, че това може да доведе до неуспешно имплантиране, до спонтанен аборт или до раждането на дете с хромозомна болест (напр. Синдром на Даун) – казва проф. Хаджидекова. - Индикациите са напреднала репродуктивна възраст на жената, множество спонтанни аборти, неуспешни опити от предходни ин витро процедури, тежък мъжки инфертилитет.”
Вторият индикатор, подсказващ необходимостта от този тест е, ако при някой от родителите е установена структурна хромозомна аномалия. Причината е, че тогава рискът за образуване на дефектни ембриони е висок.
Третият е за откриване на болести, при които мутацията е в един ген.
„Препоръчва се на двойки, при които съществува риск за раждане на болно дете, тъй като единият или двамата родители са носители или страдат от моногенно заболяване (напр. бета-таласемия, муковисцидоза и много други) – казва проф. Хаджидекова. - Изключително успешна стратегия за предотвратяване на раждането на деца с тежки генетични болести е т. нар. хетерозиготен скрининг за носителство на генетични болести.” На тези двойки се предлага превенция, за да не се допусне непредвиден риск.
Според професор Хаджидекова всички хора са носители на поне 6 или 8 рецесивни патогенни мутации, но са здрави и нямат симптоми, тъй като имат едно нормално копие на гена.
„Риск за проява на автозомно-рецесивно генетично заболяване в потомството има само ако репродуктивните партньори са носители на мутация в същите гени”, казва тя. Според нея при около 5% от двойките има мутации в идентичен ген и съответно при тях съществува 25% риск да предадат това заболяване на децата. „Обикновено хората не знаят, че носят патогенен рецесивен вариант, освен ако нямат дете или друг член на семейството, който е засегнат, като 80% от двойките нямат предварителна фамилна история за заболяването”, допълва още тя.
Тези тестове са важни как при ин витро процедурите, така и при сурогатното майчинство, което също е асистирана репродуктивна технология.
При нея гестационната сурогатна майка, износва бременност и ражда дете за друго лице или лица.
„В нея се имплантира ембрион, създаден чрез инвитро оплождане от гамети (яйцеклетка и сперматозоид) на потенциалните родители – разказва проф. Хаджидекова. - В случая детето не е свързано генетично със сурогатната майка. Плодът получава всичките си гени само от биологичните си родители. Размяна на гени не е възможна. Няма как да се прехвърлят гени от генома на гестационната майка в генома на плода. При бактериите това е често срещан механизъм, но не и при хората.”
В зависимост от начина на получаване на ембриона има различни варианти. Ембрионът може да е създаден от гамети на потенциалните баща и майка или от сперматозоид на потенциалния баща и донорска яйцеклетка. Вариант е ако е формиран от яйцеклетка на потенциалната майка и сперма от донор или от донорски ембриони, които не са свързани с бъдещите родители.
Според нея гестационното сурогатство се различава от традиционното сурогатно майчинство, при което се опложда яйцеклетка от сурогатната майка чрез естествено или изкуствено осеменяване.
„В този случай детето е генетично свързано със сурогатната майка – обяснява тя. - Този вид сурогатство е много по-рядко срещано.”
От тази гледна точка можем само да се възхищаваме на нестихващите усилия на научната общност да се раждат все повече здрави бебета и да получат своята доза щастие дори родители с увреждания и тежки заболявания.
