- Често се среща при болни от паркинсон или психоза
- При различни условия всеки човек може да има такова преживяване било заради скръб, изтощение, травма или проблеми със съня
Чувството, че някой е с нас, без да го виждаме или чуваме. Много хора са преживявали това странно усещане. То може да се появи, когато влизаме в празна стая, разхождаме се сами в нощта или се събуждаме от сън. Този феномен дълго време е озадачавал учени, включително и Уилям Джеймс - американски психолог, който е основател на течението прагматизъм. В една от своите книги “Разновидностите на религиозния опит” Джеймс пише за “усещане за обективно присъствие или възприятие за това, което можем да наречем “нещо там”. То е по-дълбоко от познатите ни сетива.”
Ако сте изпитвали такова чувство и сте искали да го обясните на някого, може би сте получавали скептичен поглед. Историите често звучат като приказка за духове, но сега знаем, че това няма нищо общо с призраци или шесто чувство. Открития в съвременната неврология доказват, че подобен род “срещи” са в основата на нашето съществуване, защото са свързани с начина, по който телата и умовете ни дават усещане за себе си.
Подобна история изпитва през 2015 г. и авантюристът Люк Робъртсън, който тръгва на поредното си приключение сам, с цел да прекоси Антарктида със ски. Две седмици след започването на 40-дневното пътуване до Южния полюс той изоставал от планирания си график поради голямо изтощение.
С напредването на дните преживяванията му ставали все по-странни. По някаква необяснима причина в главата му
непрекъснато звучала мелодията от филма “Семейство Флинтстоун”,
а малко след това героите оживели пред погледа му на хоризонта. Чувал, че някой крещи името му, но нямало никого зад него. Въпреки това Люк не можел да се отърси от усещането за друго присъствие, което го съпътствало, докато не стигнал до Южния полюс.
Когато седнал да си почине, чул друг глас - този път женски, който го подтикнал да стане и да продължи, защото застояването му може да се окаже фатално. Той усещал как гласът го води напред, но отново около него нямало и следа от човешко присъствие.
И други изследователи и авантюристи са съобщавали за подобни усещания, като например Ърнест Шакълтън, който имал чувството, че “четвърти човек” придружава тричленната му група на последния етап от похода им през Южна Джорджия през 1916 г. Алпинисти, изкачили Еверест, също са преживявали този феномен, който сякаш действа като ангел пазител. Психиатрите го наричат “фактора на третия човек”, а в психологията е известен като “усещане за присъствие”.
Според професора по психология Бен Олдърсън-Дей тези преживявания не се случват само на хора в екстремни ситуации. Те са често срещани след тежка загуба или при страдащи от психоза, както и при пациенти с паркинсон. Тези епизоди може да се проявят и като част от сънна парализа, при която се събуждате, но не можете да се движите. Тогава хората имат силно предчувствие, че някой е в стаята и дори притиска гърдите им.
В търсене на обяснения Олдърсън-Дей изследва човешката психика и физика.
При алпинистите и авантюристите липсата на кислород в мозъка може да предизвика халюцинации, с което да свържем явлението. Но ключова роля има и инстинктът за оцеляване. Учените смятат, че умът по някакъв начин създава усещането за чуждо присъствие, за да ни помогне да се справим в момент на трудност.
Някои хора са по-склонни да го изпитат, отколкото други. В изследванията си Олдърсън открива, че
жените и младите хора са по-склонни да преживеят “невидимо присъствие”,
като го намират за притеснително. В Женева пък учени са разработили робот, който чрез сложна система може да заблуди мозъка, че някой се намира зад човека. Оказва се, че хората с болестта на Паркинсон са най-податливи на този експеримент.
Открит и е необичаен модел на мозъчна активност в проучване на мозъка в области, свързани със сетивата и възприятието, както и с усещането за това къде се намира собственото ни тяло. Обхватът на ситуациите, в които може да се появи усещане за присъствие, кара Олдърсън-Дей да се опре на хипотезата, че причината е липса на чувство за това къде са границите на нашето тяло.
Когато нещо не е наред поради екстремно физическо натоварване на тялото, както е при Робъртсън, психоза или паркинсон, информацията, която получаваме от сетивата си, може да доведе до особеното усещане, че някой е с нас, въпреки че не можем да го видим, докоснем или чуем. Съществува и втора теория, свързана с т.нар. предсказуема обработка - идеята, че мозъкът запълва празнината с предположение за това кое може да е там, когато се случва нещо нелогично.
Начинът, по който преживяваме невидимото присъствие, зависи от личните ни чувства и убеждения. То може да бъде успокояващо или плашещо, както и тълкувано като ангел пазител, дух, посетител и др., обясняват учени.
Олдърсън-Дей вярва, че е необходимо да се изследват както тялото, така и мозъкът, за да може този феномен да бъде разбран истински. При различни условия всеки от нас би могъл да има такова преживяване - било то в резултат на скръб, изтощение, травма или проблеми със съня. Поради тази причина чувството, че сме наблюдавани, в крайна сметка не трябва винаги да се свързва с мистерията за някой невидим човек по-скоро това е начин да научим повече за самите себе си.
