В последната година - година и половина зачестиха профилактичните прегледи
- Д-р Светлин Сталянов е роден през 1962 г. в столицата. Завършва Медицинския университет в София, има специалност по анестезиология и интензивно лечение. Специализира в Университетската болница “Аугенталер” - Мюнхен, Германия.
- Завършва квалификационни курсове в Университетската болница “Шарите” в Берлин.
- Започва професионалната си кариера през 1989 г. От 1998 г. е в екипа на УМБАЛ “Лозенец”. От 20 януари 2022 г. е заместник-директор по медицинската част.
- Д-р Сталянов, коя е най-търсената услуга в болница “Лозенец”?
- Като цяло е малко трудно да се диференцира, защото медицинският поток значително нарасна в последната година - година и половина. Като че ли Центърът за превенция на колоректален карцином (рак на дебелото черво) се очертава като водещ. Но е в сериозна конкуренция с Панкреасния център и други диагностично-консултативни звена на болницата.
- Защо точно тези два центъра? Защо пациентите ги предпочитат пред тези на други болници?
- На пациента се гледа много по-комплексно, в много по-широк диапазон. Дори когато има само повърхностни съмнения за определено състояние или оплакванията на човек не сочат със сигурност определена диагноза. Това по никакъв начин не пречи. Осъществява се цялостно изследване и диагностициране на пациента, за да се отхвърлят страховете му или, ако има проблем, той да бъде открит и третиран навреме.
- Имате предвид възможно най-задълбочено изследване?
- Във всички отношения. Казвам “с комплексен характер”, защото, когато при такова изследване се открие друг проблем, пациентът веднага се насочва към друг специалист в болницата, който може да го реши. Без да се налага пациентът да се връща или да се насочва към друго здравно заведение.
- Бихте ли дали пример?
- В най-тясно сътрудничество Центърът за превенция на колоректален карцином работи с Клиниката по хирургия, където изявени специалисти с изключителни възможности в хирургията на корема могат във всеки един момент да вземат решение и ако се налага, по най-бързия начин пациентът да бъде опериран.
- Какво сочи практиката ви - често ли при тези допълнителни изследвания излиза нещо?
- Процентно е трудно да се каже. Но като цяло
българинът има проблеми със стомашно-чревния
тракт.
Хубавото е, че със здравната профилактика като че ли нещата вече придобиват развитие, така че чак често не можем да кажем, че се случва. Но се случва и нещата в общи линии бързо се овладяват, когато са открити навреме.
- Казвате, че има промяна и българите вече ходят на профилактични прегледи?
- Преките ми наблюдения са, че в предишни години българинът като че ли пренебрегваше здравното си състояние. В последната година - година и половина обаче зачестиха профилактичните прегледи. В това отношение визирам включително и Клиниката по акушерство и гинекология с провеждането на дни на отворените врати. Това показва, че здравното съзнание на българина като цяло се повишава.
Преди хората нямаха представа, че болница “Лозенец” е болница с отворени врати, че не е затворена структура. Тя е достъпна за всеки пациент.
- Кой е най-пребрегваният здравен проблем и при кой има най-голямо развитие?
- В ерата след ковида хората започнаха по-сериозно да гледат на вирусните заболявания. Дотогава подценяваха симптоми като кашлица, температура, гадене, повръщане, болки в мускулите. Което в хода на пандемията доведе до това, че доста пациенти късно влязоха в болница. В този смисъл на фона на лошото хубавата новина е, че голяма част от хората престанаха да подценяват проблема. Но и сега
пренебрегвани остават знаци от сърдечносъдовата
система и от гастроинтестиналния тракт. Често има пациенти с оплаквания като стягане, болки в сърдечната област, повишено кръвно налягане. Това в момента остава подценена информация. Като че ли българинът има склонност да подценява тези симптоми.
- До какви усложнения се стига в такива случа?
- При хипертоничната болест това, което най-често в хода на заболяването се случва, е, че започва склероза на кръвоносните съдове. Появяват се стенози и запушвания в малките съдове. Двата основни рискови фактора на нелекуваната хипертонична болест са инфаркт на миокарда и исхемичен мозъчен инсулт.
- Как могат да познават хората симптомите? Често да си мерят кръвното?
- Не е необходимо да прекаляват с мерене на кръвното, защото това отчасти може да ги сугестира. Но не трябва да подценявате симптоми като главоболие или виене на свят. Нетипична сънливост в светлата част на деня, лесна уморяемост - това са все неща, които сами по себе си водят до мисълта, че има някакъв проблем.
- От една година сте директор на болницата по медицинската част. Привлякохте няколко специалисти. С какво ги спечелихте?
- Привлякохме изявени имена в българската медицина и хора, работили в чужбина, защото много ясно, много точно им показахме каква е визията на ръководството за развитие на болницата. Демонстрирахме им стремеж към още по-високо качество на здравната услуга, по-тясна връзка между диагностично- консултативните и лечебните звена.
Могат изцяло да разкрият възможностите си. Да не забравяме и едно от нещата, на които лично аз държа - обучението на студенти и специализанти. Медицината е колективна дейност и е хубаво, когато човек умее да прави едно нещо добре, да обучи и другите да го правят. Всичките специалисти, които дойдоха, получиха тази възможност. Всичко, което беше обещано като оборудване, беше предоставено, за да могат наистина да покажат невероятните качества, които имат. Да го кажа така - привлякохме изявени специалисти с техника, организация плюс учебен процес.
- Какво смятате да засилите в бъдеще?
- Още доста неща. Има какво да се поразвие в колаборацията между Диагностично-консултативния център и съответните клинични звена. Истината е, че се съкрати болничният престой на пациентите, което е добър показател, съкрати се времето за приема на пациенти. Чисто организационно има още някои неща, които трябва да се променят. Но лека-полека, за да може да стане съвсем гладко преминаването на пациенти от диагностично-консултативните звена към стационарните структури, което ще съкрати със сигурност времето за приемане и лечение на един пациент.
- От 25 години сте в екипа, кое се промени най-много в болницата?
- Като цяло, според мен, колективният начин на мислене и не разделените, а споделени отговорности при лечението на пациентите.
- Работите повече като екип?
- Във всички случаи това е едно от нещата, което във времето наистина много се промени в положителна посока. Много тясно стана сътрудничеството между отделните клинични звена и водещите специалисти в болницата тогава, когато възниква нужда в лечението на дадено заболяване при даден пациент.
В момента нещата се случват много добре, с много разбиране от страна на персонала. Искам да подчертая и изключителното качество на обслужването на пациентите от специалистите по медицински грижи. Това също се промени във времето. Изключително необходимо е то да е на високо ниво, за да поддържа вярното ниво на болницата.
- Как сте със заетостта на леглата?
- Спрямо предишни години се повиши три до четири пъти. В момента има отделения, които имат заетост на леглата от порядъка на 92-95%.
Средно заетостта по отделения се движи над 60%.
Това не е най-точната оценка, тъй като спецификата на заболяванията в различните стационарни структури е различна. Но прави впечатление при запазено и повишено качество на лечението на пациента и съкращаване на болничния престой.
- За близо 30 години като анестезиолог сте видели много случаи. Разкажете такъв, който ви е направил впечатление.
- Спомням си едно момче, което няколко дена беше в кома след катастрофа. И въпреки усилията ни нещата вървяха трудно. Един ден при визитация ми звънна телефонът. И момчето, което беше в кома, реагира на музиката. След това нещата доста бързичко се развиха, оправи се. Години след това съвсем случайно бях в екипа на премиера при посещението в един град. Младеж се опита да влезе между екипите, за да ме види. Оказа се, че това е същото момче. Дойде да ме види с мелодията, с която се събуди. Беше много впечатляващо. В екипа имаше истински мъже. Тогава ги видях всичките с навлажнени очи, което е страхотно признание не толкова за мен, колкото като цяло за медицината в тази държава.
- Коя беше мелодията?
- Thunderstruck на AC/DC.
