Експертите на СЗО са притеснени от растящия брой на заболелите в Европа и САЩ. В България няма смъртни случаи. Причините за увеличаването на шарката са неясни, обсъждат се хипотези: резистентност на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен колективен имунитет, увеличен инфекциозен риск от по-свободното общуване след пандемията. Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лечение с пеницилинови медикаменти, причинителят стрептококус пиогенес не развива резистентност към тях и те остава терапия от първа линия
Масови случаи на скарлатина при деца в Европа и САЩ от миналата година насам отчитат здравните власти. Трендът безпокои и СЗО. Необикновеното е, че взривовете не следват традиционната цикличност, а смъртността е по-висока - особено в Англия където 30 деца са починали за три месеца. След това само между септември и ноември 2022 г. британските здравни власти съобщиха за над 4600 случая на скарлатина.
Последните данни на Националния център по заразни и паразитни болести в София сочат сериозен ръст на заболелите. От началото на годината в България са регистрирани 3139 случая, а за същия период през 2022 г. са били само 46. Това означава, че сега са с 3093 повече, или 68 пъти ръст. Само за 5 дни от 6 до 10 март има 466 новозаразени. В България смъртни случаи няма, коментират лекари.
Причините за увеличаването на шарката са неясни, обсъждат се хипотезите за резистентност на причинителя към макролидни антибиотици, отслабен колективен имунитет, увеличен инфекциозен риск от по-свободното общуване след пандемията и струпване на хора на закрито.
Версиите за повишена антибиотична устойчивост от страна на причинителя на скарлатината – стрептококус пиогенес, и за щамове, мутирали до повишената заразност, бяха отречени чрез най-съвременните лабораторни и генетични методи. Изследванията продължават, за да се съберат повече данни за патогенезата и епидемиологията на болестта.
Въпреки че първото описание на инфекция, която вероятно е скарлатина, е документирано през 1553 г. от сицилианския лекар Джовани Филипо Инграсия, заболяването продължава да поднася изненади като миналата година.
Но е безспорно доказано, че не всички хора, при които в носоглътката се открива стрептококус пиогенес, който е известен и като стрептокок от група А, ще развият инвазивно заболяване. Значителна част от децата носят бактерията в горните си дихателни пътища без симптоми на инфекция. Средно за света такова носителство без последствия във възрастовта група под 18 г. е около 10%, а при възрастните - около 5 на сто.
Дали човек ще се разболее, зависи от производството на вид екзотоксини, наречени бактериални суперантигени на стрептокок група А. Те предизвикват имунен отговор с неконтролируемо високо освобождаване на възпалителни цитокини. Този драматичен имунен отговор (печално познатата от пандемията цитокинова буря) е отговорен за пораждането на синдрома на токсичен шок. Изразява се в драстично свиване на кръвоносните съдове, ниско кръвно налягане, понижени тромбоцити и в крайна сметка - мултиорганна недостатъчност.
Изходът от скарлатината зависи както от щама на стрептокока, с който детето е заразено, така и от индивидуалната реакция на тялото му срещу инфекцията. В най-неблагоприятните случаи може да е фатално, ако заболяването не се лекува. Затова е важно всяко съмнение за скарлатина да се провери с изследване и при положителен тест да започне антибиотичен курс.
Въпреки наложилото се като златен стандарт дългогодишно лечение с пеницилинови медикаменти, откакто те съществуват, стрептококус пиогенес не развива резистентност към тях и остава терапия от първа линия.
