- Д-р Василка Зарчева: Антиваксърството и тоталното отричане на антибиотиците са опасни тенденции
- При доказан грип до 5-ия ден лечението е с противовирусен препарат. За COVID няма такъв. Ако няма усложнения, за коронавирус се дават симптоматични средства и имуномодулатори, казва инфекционистката от "Софиямед"
- Когато детето повръща или има диария, това е спешна индикация за преглед и лекарска намеса, казва лекарката с над 40 стаж, която освен инфекционист е и педиатър
- Д-р Георгиева, д-р Зарчева, много ли е тежка ситуацията с инфекциозните заболявания в момента? Все още се отчита бройката на болните с COVID, върлува грип - и тип А, и тип В. Говори се, че има много варицела и скарлатина при децата.
Д-р Георгиева: При нас идват най-често пациенти с грип и COVID, но натоварването не е голямо като преди. Както обикновено по-тежко протичат инфекциите при по-възрастните пациенти с придружаващи заболявания. Има доста случаи на скарлатина, идват и хора с инфекциозна мононуклеоза.
- Каква е разликата в симптомите при грип и при COVID?
Д-р Георгиева: Разлика почти няма. Но при грипа симптомите настъпват почти внезапно. Хората идват с температура 38-39 градуса и силно главоболие.
- Кажете кога хората могат да се лекуват вкъщи и кога трябва да отидат задължително на лекар, след като се появят симптомите на грип или ковид?
Д-р Зарчева: Инфекциозните заболявания по принцип са спешни заболявания.
Д-р Георгиева: Пациентът може да си остане вкъщи, ако само е повишил температурата, има лек гърлобол и кашлица. Ако състоянието се влоши, трябва да отидат на лекар.
Д-р Зарчева: Идва пролетта, ще започнат и ентеровирусните инфекции. Аз като педиатър съветвам, когато детето повръща или има диария, това е спешна индикация за преглед и лекарска намеса. Всъщност така е и при възрастните - особено ако имат придружаващи кардиологични заболявания или диабет.
Миналата есен, преди да се появят случаите на грип, беше зачестила заболеваемостта от респираторно синцитиален вирус, който обикновено засяга ранната детска възраст. Той протича тежко с бронхиолити и дори с дихателна недостатъчност. Тогава и у нас, и в Европа от вируса се разболяха и възрастни хора. При възрастните с ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) клиничната картина обикновено е тежка.
В света вече се приема, че имунизацията за коклюш трябва да се прави до по-голяма възраст. Защото, изглежда, се изчерпва колективният имунитет и болестта засяга и хора, излезли отдавна от детството. А коклюшът е тежко заболяване.
- Промените при инфекциите свързани ли са с това, че 2-3 г. бяхме затворени заради COVID и имунитетът се понижи?
Д-р Зарчева: Много е важно да се знае, че инфекциозните заболявания са много променливи по интензитет, по сезони, по години. Те постоянно ни изненадват. Това зависи от обществения имунитет - от това дали хората са имунизирани и каква е епидемиологичната ситуация. Променя се и клиничната картина.
Ще дам няколко примера за тези промени. Да припомним избухването в Европа и САЩ на васкулитния синдром при децата след ковид. За щастие, при нас случаите на синдрома бяха много малко. Преди около 10 г. видяхме за първи път у нас развитие на болестта ръка-крак-уста при 30-годишен мъж. (Болестта е често срещана вирусна инфекция, която се предизвиква от коксаки вирус.)
Това заболяване е характерно за малката детска възраст. Казвам го като пример колко се променят болестите и колко е важно клиничното мислене на лекаря.
През 90-те години на ХХ век имаше доста заболявания от лаймска болест. Имам претенциите да познавам много добре това заболяване с всичките му варианти на леки, по-тежки и хронични форми. Сега с огорчение забелязвам една хипердиагностика на болестта. Това не е правилно. Поставяш диагноза лаймска болест, започваш лечение с антибиотици, но това остава в досието на пациента. Болестта може да е хронична. И след години, когато един такъв болен отиде с артритни болки или неврологични отклонения, те ще се свързват с лаймската болест. Тази хипердиагностика може да заблуди диагностичното и терапевтичното поведение.
Има и още един риск за развитие на инфекциозните болести.
В България сега идват много мигранти - нещастни хора, живели в мизерия. Ние не познаваме епидемиологичната обстановка от местата, където идват. Дали в центровете, където ги приемат, им провеждат рутинни изследвания - защото те може да са носители на заболявания, които ние сме забравили, а могат да се върнат?
Д-р Георгиева: Вирусите наистина много се променят. Микроорганизмите се променят, но и хората също се променят като реактивност.
Прави впечатление, че този сезон вирусните инфекции са с много упорита суха кашлица. Някой път продължават и по 1-2 месеца.
А за скока на варицелата има още една причина - многото антиваксъри. Ваксината за варицела не е задължителна, тя е препоръчителна. В Япония и САЩ отдавна е в задължителния имунизационен календар. Говори се, че и Европа ще предприеме такива действия. Сега и главният санитарен инспектор доц. Ангел Кунчев е убеден, че ваксината срещу варицела трябва да е задължителна. Възрастните много тежко я боледуват, а за бременните е опасно за плода.
Д-р Зарчева: Аз съм и педиатър. И съм крайно огорчена заради броя на майките, които имат негативно отношение към имунизациите. Антиваксърството е опасно явление. Затова имаше взрив от морбили. А когато се случи заедно с грип, става страшно.
Опасна е и комбинацията на грип и скарлатина, макар скарлатината да е бактериална инфекция, за която има етиологични средства. За вирусните инфекции с изключение на грипа няма лекарства, които да атакуват етиологията. Тук обаче опираме до другия проблем - постоянно се пише, че се прекалявало с антибиотиците. Може би да има някакво основание.
Но антибиотиците не трябва да се отричат генерално. Видях дете с порок на три сърдечни клапи, защото майката отказала да даде антибиотици, въпреки че скарлатината е доказана.
- Заради забавянето с антибиотици имаше доста смъртни случаи на деца със скарлатина във Великобритания.
Д-р Зарчева: Да, там доста се бавят с използването на антибиотици. Интересно - в България постоянно се говори срещу антибиотиците. Рекламират се хранителни добавки. Те може да подобрят състоянието на пациента, но няма да го излекуват. Ако хората вземат добавката вместо антибиотик или противовирусно средство, няма да се справят със заболяването. Само ще се забавят с лечението.
Д-р Георгиева: Има още едно увлечение у нас, което също води до закъснение с диагнозата и лечението. Хомеопатията не е средство за справяне с вирусните инфекции.
- Да се върнем към грипа и ковида, които са актуални в момента. Обяснихте кога трябва да се отиде на лекар. Кажете - трябва ли са се направят тестове, за да се установи коя е болестта?
Д-р Георгиева: Задължително, след като и грип, и ковид се разпространяват едновременно. При грипа има етиологично лечение - ако е COVID, няма да включим в лечението противовирусен препарат, тъй като няма такъв. При доказан грип обаче, ако е до 5-ия ден от заболяването на пациента, е добре да се включи тамифлу. След 6-7-ия ден вероятността препаратът да се окаже ефективен е доста по-малка. Сега идва пациент и казва: Аз съм с някаква вирусна инфекция. Предлагам тест, отказва. Сигурно съм с COVID, убедено говори човекът, но излиза грип.
- Да повторим за хората: грип се лекува с противовирусен препарат, а COVID?
Д-р Георгиева: Ако няма усложнения, не се дава антибиотик при COVID. Лекува се само със симптоматични средства и имуномодулатори.
Д-р Зарчева: Болните с COVID се влошават заради влошаването на клетъчния имунитет, затова и ваксините не можаха да предпазват на 100%, но облекчиха протичането на болестта. А това не е малко. В разгара на COVID с д-р Георгиева правихме проучване, през което преминаха около 1700 болни. Доказа се противовирусният ефект на използвания от нас имуномодулатор.
- Препоръчвате ли приемане на витамини?
Д-р Зарчева: Препоръчваме прием на витамини, антиоксиданти, селен, цинк, магнезий, защото и нервната система страда - особено при грип.
Д-р Георгиева: Много често ми задават въпроса - как ще съм с COVID, аз съм ваксиниран. Хората трябва да знаят, че новите подвидове на омикрон заобикалят имунитета или той не е напълно изграден. Затова хората отказват да се имунизират. Това не е правилно. Ваксините предотвратяват усложненията, да не кажа смърт.
Д-р Зарчева: Ваксините подсилват имунната реактивност. Това е особено важно при вирусните инфекции, за които не разполагаме с етиологични средства. А сега имаме пациенти, които имат грип и COVID едновременно. Затова е важно да се правят тестове. Ситуацията на коинфекция от два различни вирусни причинителя е неприятна.
- Скъпи ли са тестовете, хората могат ли да си ги позволят?
Д-р Георгиева: Цената е различна, но поносима. Има комбинирани за COVID и грип. Има и за скарлатина.
- Трябва ли да се правят специфични кръвни изследвания при симптоми за вирусна инфекции?
Д-р Георгиева: Изследвания се правят по преценка на лекаря, но е добре да има поне рутинно кръвно изследване. Това е отговорността на лекаря - в кой момент да назначиш изследвания и лечение.
Д-р Зарчева: Стъпките са следните: Преглед при лекар. Тест. Специалистът оценява състоянието. Ако то е тежко увредено, ако има съмнения за пневмония, тежки възпаления на горните дихателни пътища, ако е много интоксикиран и с увредено общо състояние, се правят кръвни изследвания. И веднага се уточнява лечението.
Ако тестът докаже COVID, а кръвните изследвания покажат ниски левкоцити, лимфоцити, лекарят е принуден да даде и антибиотик, защото човекът няма свои съпротивителни сили. Иначе ще развие сепсис.
Най-лесно е да се каже - какъв антибиотик при COVID или грип? Не, преценката е комплексна в зависимост от клиничната картина, от състоянието на болния - има ли имунен дефицит, има ли диабет, има ли ендокринно или онкологично заболяване, каква е кръвната картина.
- Вместо самолечение да разчитаме на отговорността на лекаря, така ли?
Д-р Георгиева: Трите основни съвета във време на COVID и грип са: не се самолекувайте, направете си тест и отидете на лекар, за да получите адекватно лечение.
CV
Д-р Ценка Георгиева завършва медицина в МУ - София, през 1982 г. Придобива специалност по инфекциозни заболявания.
От 1986-а до 2015 г. е лекар в инфекциозното отделение на УМБАЛ “Света Анна”, София. От 2016 г. е част от екипа на спешното отделение на УМБАЛ “Софиямед”, както и консултант по инфекциозни болести в лечебното заведение.
Д-р Георгиева има над 35 г. практика като инфекционист, като от март 2020 г. до 2022 г. оглавява специализиранoто отделение за лечение на пациенти с COVID-19 в болницата. От август 2022 г. преглежда амбулаторно пациенти в ДКЦ “Софиямед”.
CV
Д-р Василка Зарчева завършва медицина в МУ - Пловдив. Има над 40 г. стаж като специалист по инфекциозни и детски болести в лечебни заведения в София.
Била е началник на отделението за лечение на детски инфекциозни болести в СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров” ЕАД, София, дълги години е и част от екипа на Отделението по инфекциозни болести на УМБАЛ “Света Анна”, София. Има множество публикации, участия в конгреси и научни форуми в страната и чужбина. Сред най-известните научни публикации са за хламидия трихоматис при бебета, както и за болестта на Кавазаки. Има издадена монография със 120 случая на пациенти с лаймска болест и описание на особеностите на болестта в страната.
От 2019 до 2022 г. е част от екипа на COVID-19 отделението в УМБАЛ “Софиямед”. От август 2022 г. консултира амбулаторни пациенти в ДКЦ “Софиямед”.
