Учени от Харвард установяват, че 8 от 12-те разновидности тумори с ранно начало са свързани с храносмилателната система, а детството е критичен период за баланса на микробиома. Какво тревожи изследователите? Въпреки че 90% от пациентите са по-възрастни хора, обезпокоителното е, че най-бързо се увеличават случаите на онкологични заболявания между 25 и 50 г.
Напредъкът в знанията за стотиците видове тумори и тяхното лечение ни прави свидетели на най-добрата новина за рака: 40% от онкологичните заболявания може да бъдат предотвратени. Средството за постигане на целта е активната профилактика. Това означава създаване на условия за придържане към здравословен живот и лична убеденост в ползата. Плюс гарантирани възможности за профилактични прегледи, тъй като повечето видове злокачествени тумори нямат специфични симптоми в най-ранния си стадий.
Парадоксално е на пръв поглед, но най-точната мярка за напредъка на онкологията е нарастващото число на хора, които живеят с рак. ЖИВЕЯТ. Това означава все по-ефективни терапии през последните 20 г., продължителна ремисия и в крайна сметка повече спечелени години живот.
Лошата новина е, че тенденциите в цял свят са към ръст на новите случаи – очаквана последица от нарастващата продължителност на живота, независимо че пандемията се намеси грубо във възходящите данни.
Въпреки подобрените перспективи по отношение на лечението на рака световната статистика разкрива неочаквани предизвикателства, като нарастващия брой случаи на рак при по-млади хора. Вероятността днес човек да се разболее преди 50-годишна възраст е по-голяма откогато и да било преди.
Дали ракът с ранно начало е нововъзникваща глобална епидемия – питат се учени от Харвардския университет и излагат в авторитетното научно сп. “Нейчър” своите “текущи доказателства и бъдещи последици”. Екип от изследователи, ръководени от д-р Шуджи Огино и д-р Томотака Угай, сравнява данни от цял свят, за да покаже причините за тренда с идеята да бъде обърнат. Двамата работят в тази област отдавна и не се поддават на изкушението да се позоват само на лесното линейно обяснение, че хората живеят по-дълго и това е предпоставка за увеличен риск от мутации и израждане на клетките. Убеждението, че се случва нещо друго, нещо в бита, което може да има по-важна роля, ги кара да се върнат назад във времето чак до Втората световна война. За да изградят след поредица от проучвания хипотезата, че типичният западен стил на живот увеличава риска от ранно начало на много видове онкологични заболявания. За последния си проект учените привличат специалисти в 14 вида рак - на гърдата, дебелото и правото черво, ендометриума, хранопровода, екстрахепаталните жлъчни пътища, жлъчния мехур, главата и шията, бъбреците, черния дроб, костния мозък, панкреаса, простата, стомаха и щитовидната жлеза. Оказва се, че в много страни 12 от тях се подмладяват. Колко хора са засегнати, след като около 90% от пациентите с рак са над 50 години? Голямата загриженост не е от абсолютния брой, а от бързо растящата скорост, с която се увеличават по-младите пациенти - на всеки 10 г.
Нарастването на случаите с ранно начало започва около 1990 г. и рискът се увеличава с всяка следваща декада. Например хората, родени през 1960 г., са имали по-висок риск да развият рак, преди да навършат 50 г., отколкото хората, родени през 1950 г., пишат учените. Няхната прогнозата е, че вероятността ще продължи да се покачва в следващите десетилетия. От 12-те вида рак, за които екипът установява увеличаване на случаите при хора под 50 години, 8 са свързани с храносмилателната система.
Логичната връзка изглежда стилът на хранене. В сравнение с първата половина на миналия век при икономическия бум, започнал след последната световна война, ядем много повече преработени храни, а захар се влага във всякакви продукти. Ендокринолозите дори имат термин за явлението - глобално подслаждане на диетата. Т.нар. западен стил на хранене се отличава с многото калории от продукти с животински произход, масла, мазнини и подсладители към общия брой калории на глава от населението.
Според д-р Огино това е повлияло драстично на колониите от бактерии, които живеят естествено в храносмилателната ни система. Нарича се чревен микробиом и множество проучвания доказват връзката му със здравето.
Екипът смята, че особена роля има излагането на рискови фактори в детска и млада възраст, които са свързани със значителни промени в диетата, затлъстяването, физическата активност и микробиома. Всички те могат да променят генетичната чувствителност.
Трендът е по-забележим в богатите държави, което обаче не означава, че богатите хора ядат нездравословни храни, а само, че те са разпространен по-евтин избор в държавите със западна култура на хранене, по-добре рекламиран и по-често обект на промоции.
Любопитна подробност в проучванията на Огино и Угай е, че в безспорно богатата им родина Япония увеличаването на случаите на ранен рак е по-малко в сравнение със САЩ, където живеят и работят. Страната на изгряващото слънце е една от малкото, в която въпреки високия стандарт хората обикновено пропускат това, което наричаме западна диета: изобилие от червено месо и преработени храна с високо съдържание на мазнини и захар. Вместо това японците ядат повече риба, зеленчуци, боб, леща. Друг фактор в полза на здравето на японците е, че нормалното придвижване на децата до училище е пеш или с колело, независимо от доходите на семейството. Докато в близката в етнически и икономически план Южна Корея, където обществото е силно повлияно от културата на Запада, темпото на нарастване на ранния рак е сравнимо с това в Щатите.
Учените смятат, че коренът на лошата тенденция е още в диетата в ранна възраст.
В същото време децата се движат по-малко, отколкото преди, и прекарват повече време седнали и пред екрани. Отделно спят над 1 час по-малко, отколкото техните родители и прародители. Налични са данни за почти 700 хиляди подрастващи от 20 страни от всички континенти. Недостатъчният сън е феномен за Европа, САЩ, Канада и Азия. Щастливо изключение са децата в Австралия и Скандинавия.
Учените обръщат внимание, че за да се уточнят неблагоприятните експозиции в ранния живот и техните последици за множество видове рак, ще са необходими мащабни проучвания с дългосрочни данни от раждането на човека и през живота му, каквито вече се събират в биобанките.
Но дори и предварителните изводи от досегашните наблюдения са достатъчно надеждно предупреждение за необходимостта от промяна в личните стратегии и политиките за обществено здраве.
Има много неща, които можем да направим още днес, подчертават учените.
Начинът на живот не е само индивидуално решение, въпреки че отвсякъде можем да чуем внушението, че грижата за собственото здраве си е наша отговорност.
Правилният избор може да бъде подпомогнат от регламенти, които ще подпомогнат семействата в усилията за по-здравословна диета например. Като ограничаване на захарта, солта и нездравословните мазнини в храните, спирачки за рекламите на нездравословна храна, насочени към деца, повишаване на осведомеността в обществото.
Струва си и усилието за поощряването на физическата активност във всяка нейна форма, при това не само в детството. Както и създаването на реалистични представи за риска от пушенето, алкохола, замърсяването на въздуха, модерния холивудски загар и другите потенциално опасни фактори.
