3990 са личните лекари в България. От тях едва около 13% са под 50 години. Данните представи председателя на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров.
Данните са актуални към 12-и януари 2023 г. Според тях има увеличение с 329 души спрямо февруари 2022 г., но самият д-р Маджаров е скептичен, че това наистина е така.
Увеличението вероятно се дължи на несъвършената система на регистъра. Аз самия не вярвам в тези данни, коментира Маджаров.
По показателя среден брой здравноосигурени лица на един общопрактикуващ лекар - по този показател в някои области се падат много, от порядъка на 10 000 човека на една практика.
Данните на БЛС показват, че общопрактикуващите лекари в страната са в напреднала възраст.
48% от личните лекари в Северозападния регион са на възраст 50-60 г., а по-малко от 7% са под 50.
В Северен централен регион - 41% са над 50 г., а над 70 г. са 6%. Там ситуацията е пак е по-добра заради Медицинския университет в Плевен.
На североизток 32% от лекарите са 60-70 г., а 9,6% са над 70. Там отново положението е малко по-добре заради Медицинския университет във Варна
42% от джипитата в Югозападния регион са между 50 и 60-годишни, като тук влиза и София.
11,5% от тях са под 50 г. в Пловдив, където отново има медицински университет.
49% са 50-60 г., 7,9% са над 70 г. в Югоизточния регион.
Едва 13-14% от личните лекари в страната са до 50г. Крепят ни тези 40% които са 50-60 г., но когато и те преминат в горната възрастова група, това ще бъде истинска катастрофа, обясни д-р Маджаров.
От изнесените данни става ясно, че ситуацията е идентична в цялата страна - равномерно застаряващо съсловие на личните лекари.
Д-р Маджаров участва в кръгла маса в Народното събрание на тема проблемите в първичната извънболнична медицинска помощ и възможните решения. Целта е да се обсъдят законодателни промени, с които те да се решат.
Събитието е организирано от здравната комисия в парламента, Български лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
58-59 г. е средната възраст на общопрактикуващите лекари.
Съвсем скоро системата дори няма да е в състояние дори да се възпроизвежда, предупреди д-р Маджаров.
Малко от практиките в страната имат екипи, въпреки големият брой прегледи, които извършват. На това обърна внимание председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Любомир Киров.
Да имаш медицинска сестра в България е щастие, каза той. По негови данни около 30 000 000 са регистрираните прегледи годишно, в сравнение с около 2,5 млн. хоспитализации и обърна внимание, че работата на личните лекари е да преглеждат и лекуват, не да раздават направления.
Общопрактикуващият лекар не е кафемашина, на която натискаш капучино или еспресо, каза д-р Киров.
Въпреки голямата натовареност и високата средна възраст на личните лекари, според д-р Киров телемедицината не е пенкилер за проблемите.
Лекарят не може да бъде заменен. Телемедицината не може да замести лекаря. Електронното здравеопазване не значи да си поръчаш лечение по телефона, това става след преглед. Телемедицината е ограничена и така трябва да се използва, нека да я развиваме, но не да заместваме лекаря с нея, каза д-р Киров.
