Определиха основните трендове, които ще привличат усилия и инвестиции през идните 12 месеца
Светът днес е много по-различен в сравнение с преди десетилетие и това е особено очевидно в сферата на здравните услуги. Преживяната пандемия от COVID-19, съчетана със задълбочаващата се финансова и икономическа криза, но и с възхода на дигитализацията и технологиите, промениха драматично обстоятелствата както за пациентите, така и за медиците.
Според експерти, цитирани от сп. “Форбс” и електронното издание “Хелф кеър трансформънс”, през 2023 г. се очертават няколко основни тренда в здравните грижи.
1. Нахлуване на изкуствения интелект
Изкуственият интелект и по-специално машинното самообучение в областта на здравните грижи ще открият нови полета на приложение през 2023 г. Свързани с изкуствения интелект технологии като компютърното зрение, обработката на естествения език и алгоритмите за разпознаване на шаблони вече са част от системата на световното здравеопазване и навлизат все по-дълбоко в нея, колкото по-ясна става тяхната полезност. Използването на умни машини е особено подходящо при изследванията и разработката на нови лекарства, където благодарение на тях могат да се подпомагат и планират бъдещи клинични изследвания и да се предвиждат евентуалните странични ефекти. Използването на изкуствения интелект в анализа на медицинските изображения също дава изключително добри резултати. Това включва прилагането на алгоритми за компютърно виждане, чрез които се улавят и най-ранните и начални сигнали за тревога в рентгеновите снимки или при сканиране с ядрено-магнитен резонанс.
Откриването и лечението на неврологични болести като паркинсон и алцхаймер също е многократно улеснено от развитието на този специфичен раздел на новите технологии. Изкуственият интелект ще може бързо да анализира данните от тези устройства за ранно предупреждение и своевременно диагностициране на различни болестни състояния.
Всичко това подсказва, че става въпрос за един от най-перспективните трендове в здравните грижи през настоящата година.
2. Роботизирането
Въвеждането на роботи в здравеопазването има най-вече за цел да намали голямото натоварване на медиците. Тези машини могат да изпълняват редица задачи и допълващи услуги – от улесняване на транспорта на пациентите през асистиране по време на операции до доставка на ваксини и други медикаменти в отдалечени райони.
В Япония, която е сред пионерите на използването на роботи в болниците, механичните помощници застават на рецепциите, за да ориентират и отвеждат пациентите до лабораториите и кабинетите. В старческите домове и хосписите те следят каква нужда от помощ имат възрастните и болни хора, пренасят ги от място на място, носят им храна и дори комуникират с тях, за да не се чувстват самотни. Адаптирането на роботиката към подобни ситуации има голям потенциал да намали текучеството на медицински персонал.
COVID-19, от друга страна, увеличи нуждата от добра стерилизация на болничните помещения, за да се спре разпространението на заразата. С тази цел масово и в България в пандемията бяха въведени роботи, които дезинфекцираха с ултравиолетова светлина.
В Института по информационни и комуникационни технологии – БАН (ИИКТ), пък е разработен робот, който да помага за рехабилитацията на болни. Той е езоскелет, който ще осъществява раздвижвания. Лекарите ще могат да лекуват много повече пациенти - един лекар чрез компютър ще управлява 5-6 робота едновременно, вместо мануално върху един пациент, и ще може да ги следи в реално време, коментират новостите невролози от “Александровска”.
Още един важен сектор на медицинската роботика са дроновете. Около половината световно население няма достъп до качествени здравни грижи и дори до каквато и да било професионална медицинска помощ. Безпилотните самолети помагат бързо, безопасно и ефикасно да се доставят лекарства и проби от изследвания до и от отдалечени райони, труднодостъпни по суша. Необходимостта от това е още по-голяма в страни с по-бедно население.
3. Здравеопазване от дистанция – виртуални болници и телемедицина
Здравните грижи и услуги, предоставяни не лице в лице, а от дистанция чрез интернет консултации придобиха голямо значение по време на пандемията от COVID. Дори и сега, когато мерките са отменени, много пациенти и лекари са на мнение, че има определени състояния, които позволяват грижите за болните да се извършват по-ефективно и икономично от разстояние.
Виртуалните болнични грижи намират приложение в различни ситуации. Нараства значително делът на грижите у дома, след като бе установено, че добре познатата и успокояваща обстановка и близостта на семейството имат голям положителен ефект върху пациентите. Пандемията даде огромен тласък на телемедицината, която включва възможности от това да се свържеш по видеовръзка с лекаря си за консултация до това пациентите да бъдат оперирани от хирург, който се намира на съвсем друго място, благодарение на роботизирани технологии. Напоследък се разработва моделът на т. нар. виртуални болнични отделения, в които медицинските специалисти са съсредоточени на едно място, но оказват помощ на голям брой пациенти, намиращи се на отдалечени от тях разстояния и които показват сходни симптоми. Още една утвърждаваща се тенденция е пациентите да извършват у дома голяма част от процедурите, свързани с лечението на болестта им, преди да бъдат приети в болница. Във Великобритания например през 2023 г. се предвижда това да бъде приложено към всички пациенти, които трябва да бъдат хоспитализирани за операция.
Тъй като се очаква цената на персоналните грижи за пациентите да продължи да расте, както и да се увеличава недостигът на лекари и медицински сестри, не е преувеличено да се твърди, че това ще е основна посока на развитие през идните 12 месеца.
4. Медицински устройства, които се “обличат”
През 2023 г. все повече ще бъдат използвани медицинските устройства, които хората ще носят по телата си и ще обличат, за да бъдат следени дистанционно от специалисти физическите им показатели и активността им.
“Интернетът на медицинските неща“ еволюира бързо от обикновените машинки за следене на жизнени показатели като сърцебиенето и нивото на кислорода в кръвта до смартчасовниците, способни да правят електрокардиограми, умния текстил, който мери кръвното и може да прогнозира евентуални инфаркти, или смартръкавиците, които намаляват треперенето на страдащи от болестта на Паркинсон. Освен за физически болести много усилия бяха хвърлени за създаването на устройства, които следят мозъчната дейност и откриват сигналите на умствените и психическите страдания. Изследване, публикувано миналата година, показа как физически показатели като ниво на активността, качество на съня и сърцебиене могат да бъдат използвани, за да се открие дали един индивид е в риск от депресия, така че се очаква съвсем скоро да бъдат разработени нови “обличащи се” устройства за откриване на душевни страдания.
През 2023 г. все повече от апаратите, които хората носят по тялото си, ще бъдат снабдени с процесори за анализ на данните и няма да се налага информацията да циркулира между устройството и облака. По този начин чувствителната за пациента лична информация никога не напуска устройството, а освен това се осигурява голяма бързина при критичните случаи, защото устройството открива и предупреждава в реално време за потенциално животозастрашаващи състояния.
5. Персонализирани грижи
През 2023 г. пациентите ще имат много повече възможности да получат персонални грижи, разработени специално за тях. Това включва концепцията за прецизната медицина, когато медикаментите и другите лечения са направени, за да отговорят на специфичните нужди на група пациенти – базирани на фактори като възраст, генетични особености или рискови показатели. Така ще бъде заменен уеднаквеният за всички подход.
Най-напредналите и точни форми на персонализирани медицински грижи вземат под внимание личната генетична информация или генома и могат да помогнат на лекарите да преценят колко ефективно ще е определено лекарство или дали пациентите ще получат странични ефекти. Понякога алгоритмите на изкуствения интелект се използват при тези прогнози.
Терминът “персонализирани грижи” се използва и във връзка с инициативата пациентите да имат по-голяма възможност за избор, що се отнася до планирането и предоставянето на грижите за тях.
6. Здравни грижи в търговските вериги
Проучвания показват, че здравните грижи, които се предоставят от търговски вериги, ще се удвоят през 2023 г. Аптеките и дори гигантски онлайн търговци като “Амазон” все повече ще предлагат здравни услуги като кръвни тестове, ваксинации и медицински изследвания, които доскоро се правеха единствено в болниците или лекарските практики. В условията на глобална икономическа криза тази тенденция ще се засили заради орязаните бюджети на звената, които оказват първичната медицинска помощ. Доставчиците на тези услуги ще бъдат лицензирани, така че да отговорят на очакванията на пациентите и да намират в тях определени предимства като например по-голяма достъпност, по-малко чакане, липса на изискване да се запазва час седмици предварително.
Според специалистите днешните пациенти имат много по-активна позиция спрямо собственото си здраве, отколкото в миналото. Прогнози показват, че през 2030 г. пазарът на здравни услуги, който предвижда проактивен ангажимент на пациентите – става дума за проследяващи устройства у дома, достъп до задълбочени образователни източници, мобилни приложения, - ще нарасне до 74,28 млрд. долара при 13,42 милиарда през 2021 г. Това обаче изисква и сериозно повишаване на дигиталния опит на самите пациенти.
7. Инвестиране в психическото благополучие
Грижата за психиката се превърна в мегатренд по време на пандемията, когато много хора се сблъскаха с изолацията и изгубиха работата си. В същото време медицинските услуги в сферата на психическото здраве претърпяха значителни сътресения. В резултат случаите на тежки депресии и на тревожност се увеличиха в този период с 25% според данни на Световната здравна организация.
За да подчертае важността на психическото здраве в постпандемичния период, СЗО лансира План за действие за психичното здраве до 2030 г. за подобряване на услугите в сферата на лечението на душата.
Инвестициите в дигитализацията на този сектор се увеличиха през 2022 г. и ще продължават да растат през настоящата година. Разработени бяха технологични платформи, които дават по-голям и лесен достъп до психолози и психотерапевти. Чрез телемедицината терапиите могат да отидат при пациента и чрез телефона му.
8. Преодоляване на прегряването сред медицинския персонал
Проблемът с липсата на кадри е един от най-тежките за съвременното здравеопазване и ще продължи да е препъникамък и през 2023 г. Заради прегряването и преумората по време на пандемията от здравеопазването се е оттеглил всеки пети медицински работник в глобален план, показва статистиката. За да бъдат изпълнени целите в подобряването на здравословното състояние на световното население до 2030 г., ще са необходими допълнително 18 млн. лекари и 10 млн. медицински сестри, показват разчетите на СЗО. Към това се добавят показатели като застаряване на населението и увеличаване на продължителността на живота, което ще изисква по-дългосрочни здравни грижи.
Ръководителите на здравните заведения могат да задържат персонала чрез по-гъвкави работни схеми и отпуски, увеличаване на дигиталните грижи, създаване на ергономична среда и възлагане на нови роли. Тъй като здравната индустрия се развива с бързи стъпки паралелно с технологичния напредък, трябва да бъдат възприети нови и балансирани стратегии за набиране и задържане на кадрите, така че на пациентите да се осигури най-високо качество на грижите.
