Основната причина е дългият локдаун в Китай, който доставя суровини
Гърция поиска ЕК да предприеме спешни действия за доставка
Недостиг на лекарства в цяла Европа отчитат здравните системи в страните от целия Европейски съюз. Липсват над 330 вида медикаменти, а броят им продължава да расте. Най-засегнати са пазарите във Франция, Великобритания и Германия.
Федералният институт за лекарствата и медицинските изделия в Германия включва 313 лекарства в списъка си с намалени доставки, съобщава “Дойче веле”. Тъй като в него са включени само лекарствата, отпускани по лекарско предписание, а съобщаването за случаи на затруднено снабдяване е доброволно, може да се предположи, че броят им е много по-голям.
Основна причина за недостига е Китай, който е един от главните производители на суровини за лекарства. Строгите локдауни в страната, които вече трета година продължават, затрудняваха работата на фабриките. Така
фармацевтичните компании от Стария континент бяха принудени да започнат наново производство на някои лекарства,
които от години не се правят в Европа, например парацетамол.
По аптеките в България също някои лекарства трудно се намират. По думите на главния секретар на УС на Българския фармацевтичен съюз (БФС) Димитър Маринов “Вентолин” инхалатори например има, но ампули и капки за деца се намират изключително трудно. По данни на здравното министерство от притежателите на разрешение за употреба са внесли количества. Маринов подчертава, че няма обаче прозрачност дали тези лекарства стигат до аптеките.
“Внесените лекарства достигат до складовете, поне някои. Към аптеките, свързани с търговците на едро, лекарствата достигат, но за останалите ситуацията не е такава”.
Към момента се пада по около едно флаконче вентолин на аптека, което не съответства с търсенето, казва още Маринов. Освен това никой не може да каже колко са нужни за страната. И двете лекарства са разрешени за експорт, не са в позитивния лекарствен списък. Тоест след внасяне и достигане до складовете те могат да се доставят до аптеки, но могат и да се изнасят.
За да бъдат вкарани в списъка за медикаменти, забранени за експорт, трябва да започне процедура, като първо притежателят на разрешение за употреба да вкара съответното лекарство в списъка, има и други изисквания, и не е вероятно да се случи, казва още той. По думите на Маринов от БФС неведнъж са предлагали система, чрез която
аптеките да могат да виждат складовата наличност
на лекарствата при търговците на едро.
Така при заявка от страна на аптеката, ако от склада откажат, но имат наличност на съответния медикамент, следва да започне наказателна процедура и санкции. Но за момента наличностите не са визуализирани, а в сайтовете на търговците те сами определят какво ще и какво няма да се вижда.
А при СЕСПА, когато се вкарат данни за наличността на лекарства от обсега ѝ, така търговците, складовете и аптеките докладват за това какви медикаменти минават през тях и има прозрачност. Според Маринов вносът и износът си вървят нормално към момента. Дори един лекарствен продукт да е забранен за експорт, е възможно например един склад да трупа наличност, и когато тя достигне над 65% от средното месечно потребление, лекарството излиза от забранителния списък и може да се изнесе без проблем.
Важно е да се знае колко лекарства са необходими, колко са предписали лекарите. Това може да стане само с електронна рецепта, а такива има само по здравната каса. Т. нар. бели рецепти се пишат на хартия, електронните такива са под 0,01%, допълва още той.
Европейската агенция по лекарствата обаче има списъци, където се посочват по-тежките липси в ЕС
Германия например посочва голям недостиг на лекарства с активни съставки парацетамол и ибупрофен, антибиотици, лекарства за пневмония и ушни инфекции (амоксилин), препарати срещу ракови заболявания и др. Страната се опитва да привлече местните фармацевтични производители да започнат отново да ги произвеждат, като същевременно търси начин за доставки от съседни страни. От Германската фармацевтична асоциация посочват, че аптеките там се оплакват главно от недостатъчно лекарства за температура, както и посочените по-горе парацетамол и ибупрофен.
Гърция също влиза в обхвата на страните, където лекарства не достигат. Здравният министър Танос Плеврис призова Европейската комисия да предприеме действия спрямо липсата на медикаменти, която изпитват повечето държави от ЕС през последните няколко месеца.
Плеврис е изпратил писмо до Стела Кириакиду - комисаря по здравеопазването, в което той иска централизирана политика на ниво ЕС, която да се справи с проблема, пред който държавите членки са изправени. Според него това е по-добра алтернатива от вътрешните механизми на страните, чрез които те се опитват да се справят с проблема към момента.
В началото на седмицата Гърция обяви мерки, с които да овладее ситуацията с недостига на медикаменти, като една от тях е
повишаване на цените на най-евтините препарати,
за да продължават да се предлагат на вътрешния, а не на международния пазар. Фармацевтите там се оплакват от недостиг на лекарства за диабет, сърдечносъдови заболявания, остеопороза, респираторни заболявания, епилепсия, психични заболявания, глаукома и др.
От сдруженията на фармацевтите в южната ни съседка изпратиха искане до влестите да се даде приоритет на гръцкия пазар, както и да се забрани износът на някои лекарства в полза на вътрешното потребление. В Гърция, подобно на България,
цените на лекарствата са сред най-ниските
в Европа, което е причина за износ, който носи големи печалби на търговците.
Липсата на лекарства съвсем не е ново явление, това е проблем във фармацевтичната индустрия от години, но към момента ситуацията продължава да става по-зле. Работата на аптекарите, освен че се усложнява заради самата липса на лекарства, става по-трудна и се губи време заради чести обаждания до производители или други аптеки в опити да се намерят медикаменти заместители.
Освен това зависимостта на Европа от китайски и индийски доставки на лекарства е голяма. Между 60 и 80% от активните съставки на медикаментите в Европа идват от тези страни, затова страните трябва да обърнат повече внимание на държавното производство, особено на жизненоважни лекарства, и да стимулират родни производители.
Друга причина за нарастващия недостиг на лекарства са увеличаващите се случаи на респираторни заболявания, които са доста повече в сравнение с минали години.
Според български фармацевти у нас има недостиг на 40 препарата - най-вече антибиотици за деца и противовирусни препарати. Причината - двойното повече антибиотици са купени през декември 2022 г. в сравнение с 2021 г. и 10 пъти повече спрямо 2020 г.
За липсата допринасят и ценовият натиск и разходите при производството на медикаменти, което е и причина за изтеглянето на много от производителите от пазара.
Недостигът на лекарства се задълбочи и с пандемията от COVID-19 и войната в Украйна
Вече има страни, които се опитват да се справят с големия недостиг на лекарства, например Австрия и Франция. Правителствата там подкрепят компаниите производители за създаване и експанзия при производството на парацетамол и редица антибиотици. САЩ също влагат големи ресурси, за да си върнат обратно в страната производството на различни активни съставки за жизненоважни лекарства и суровини.
Освен това Франция има политика, с която производителите са задължени да предоставят поне минимални бройки от определени лекарства. В началото на миналата година ЕМА създаде група, чиято цел е овладяването на проблемите с доставките на лекарства. Групата се стреми към подобряване на комуникацията между различните звена във фармацевтичната индустрия.
Медицински специалисти очакват повече действия от нов регламент, който се обсъжда в Брюксел. Предложението на ЕК най-вероятно ще бъде готово до края на годината.
