Развиване на здравното застраховане ще сложи край на доплащането и ще регулира финансирането на болниците по обективни критерии – къде искат да се лекуват пациентите
Андрей Марков е съосновател и управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ в София. Преди 10 г. е основана първата болнична база - Сърдечно-съдов център, а 3 г. по-късно през 2015 г. се появява и втората база на модерната университетска болница – в "Младост". Той е мениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30-годишен опит. Бил е изпълнителен директор на „Юнайтед Медикал“, първия частен интегриран доставчик на медицински услуги в България. В продължение на 13 г. е бил финансов и административен директор на болница „Св. Екатерина“ и на Националния Център по Сърдечно-съдови заболявания в продължение на 6 г. Андрей Марков е магистър по бизнес администрация и мениджмънт от УНСС и бакалавър по медицина. Той е специализирал в Института по международно здраве в Мичиганския държавен университет и има множество специализации по здравно управление и администрация.
- Г-н Марков, отговаря ли Сърдечно-съдовия център, който навърши 10 г., на очакванията, които сте имали при създаването на болницата?
- Да, но с всяка постигната цел човек иска повече, затова не мога да кажа, че няма какво да се надгради.
- Какво искате да добавите?
- Иска ми се да реализираме проекта, който започнахме със създаването на болницата, като доразвием някои от дейностите.
- В кои области?
- В тези медицински практики, в които има най-голяма необходимост.
В детското здравеопазване например имаме добре развита и известна амбулаторна практика, но липсва сериозен „гръб“ като възможност да се хоспитализират нуждаещите се. Имаме нужда и от неврохирургия – всички знаят, че първите мозъчносъдови интервенции започнаха при проф. Иво Петров. Във втората ни болнична база в София е една от най-добрите практики за профилактика и диагностика на рака на гърдата, имаме планове да довършим започнатото в областта на женското здраве като акушерство и гинекология.
Болницата е на високо професионално и технологично ниво, непостигнатата докрай мечта е да задоволим нуждите на всички желаещи да се лекуват при нас. Като утилизация едва ли има друго лечебно заведение в България, постигнало толкова висок процент на използване на материалната база. Цялата болничка е 3800 квадратни метра. Площ, нищожна в сравнение с обемите лечебна дейност, която се извършва.
- Планирате ли разширяване?
- Отдавна. Бяхме блокирани известно време поради много причини. Опитите за регулации в здравеопазването, идеите за здравна карта нанесоха вреди на цялото здравеопазване. Амбициите за спиране на развитието на базите реално спират и развитието на медицината. Обществото няма нужда от неефективно действащи структури, наличие на някакви бази, за които се отчита просто, че съществуват, а те стоят само на хартия и не се използват. По официални данни у нас се отчитат много легла в болниците, а българи продължават да ходят да се лекуват в чужбина и като че ли числото им се увеличава през последната година. Мисля не толкова поради чисто медицинските дейности, а много по-комплексно.
- Как може да се оптимизира системата у нас?
- Защитник съм на позицията развитието на системите в здравеопазването да не става с опити за регулиране от структури, които знаем, че много често в нашата страна не действат по прозрачен и обективен начин. Подпомагат се едни структури за сметка на всички останали. Световна практика е пациентите да избират къде да се лекуват и там, където пациентите искат да се лекуват, там трябва да се развива системата. А не някой да определя волунтаристично кои лечебни заведения да са работещите и кои – не. Това пречи и деформира потребностите на общество. В среда с пазарни отношения никой не се оплаква от това, че да речем, на пътя почти една до друга има 10 бензиностанции, и не се опитва да ги регулира. Логиката за болниците би трябвало да е същата, защото пациентите отиват там, където има добра медицинска практика, не е необходимо някой да ги увещава. Когато вместо това се наливат милиони другаде, това кара хората да се лекуват на места, които не са техният избор.
- В крайна сметка това е темата за доплащането за лечение?
- Доплащане има навсякъде и всички го знаят. Разликата е, че в едни лечебни заведения доплащанията се регистрират задължително на 100%, а в други са нерегламентирани и подхранват сивата икономика. Големият проблем е, че доплащанията трябва да се осъществяват от застрахователните компании, те трябва да ги покриват за дейностите, които не се финансират от здравната каса. Развитието на втори и трети стълб на финансиране на здравеопазването автоматично прави ненужно доплащането, защото моделът и там е солидарен. Не всички се нуждаят от лечение постоянно, но могат да получат съвременна медицинска помощ, без да доплащат от джоба си, защото имат съответната здравна застраховка.
Съседна Турция например, която отделя по-малко средства на човек от населението, отколкото България, вече има доста по-добро здравеопазване, финансирано чрез този модел солидарно осигуряване. А при нас то гарантира 50% от реалните нужди. Затова се явява порочната нужда от доплащане.
От друга страна, застрахователите не биха платили за нещо, което не е доказано необходимо. А сега винаги може да се обяснява, че някаква си медицинска дейност трябва да се направи, без реално да носи допълнителна полза.
- Какво ви подтикна да въведете изпреварващо по отношение на НЗОК електронно администриране на медицинската дейност в болницата?
- Убедени сме, че ползите са изключително големи. Малко е високопарно, но когато имаме претенцията да сме болница от бъдещето, не можем да изоставаме от света. Също така болницата е единствената в България с придобит международен сертификат за най-висок стандарт за качество и безопасност в здравеопазването от Joint Commission International (JCI). Сертифицирани са и двете болнични бази - УМБАЛ Сърдечно-съдов център и УМБАЛ Младост. Акредитацията се дава за 3 г. Досега сме я подновявали 3 пъти и започнахме подготовка за поредното оценяване, което предстои догодина.
- Колко болници в света имат такава акредитация?
- Не повече от 500. Държим особено на всяка реакредитация, защото това е обективен начин да дадем най-високата гаранция за качество и безопасност на лечебния процес.
