Решено: педиатрията ще е в “Горна баня”
Местят частен имот и разрушават две сгради, за да осигурят терена
Здравният министър: Искаме проектът да е на изключително ниво, ще се учим от Европа
Процесът се ускори, но как избраха мястото и каква ще е връзката с другите структури, питат протестиращите от години активисти
Повече от 43 г. след раждането на идеята и 4 г. след обещанията, че България ще има Национална детска болница, служебното правителство на Гълъб Донев реши, че тя ще бъде построена в столичния кв. “Горна баня”.
Теренът бе определен от правителството в сряда - в близост до Университетската специализирана болница за активно лечение по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев”. А решението бе оповестено съвместно от министрите на здравеопазването и на регионалната политика Асен Меджидиев и Иван Шишков.
Досега за детската болница се оглеждаха 5 терена в столицата - при болниците “Св. Анна”, “Лозенец”, Университетската специализирана болница за активно лечение по ортопедия “Проф. Бойчо Бойчев” в “Горна баня” и Специализираната болница за рехабилитация в Банкя, както и тази по рехабилитация в “Овча купел”.
“От всички тях най-подходящ за детска болница се оказва този в “Горна баня”. Там има много добър климат и е на достъпно и комуникативно място. Теренът е 40 дка, което позволява
да се изгради и хотел за родителите, отделна сграда за рехабилитация
на децата и другите нужни структури”, обясни здравният министър.
Единственият проблем с терена е, че в средата му се намира частен имот. Здравният и регионалният министър са се срещнали с кмета на района, който им е помогнал да намерят собствениците. Те пък се съгласили техният имот да отиде в края на терена и така да се освободи място за изграждане на болницата, разказа министър Иван Шишков.
Има още един терен, който е общинска собственост и е отреден за озеленяване. Кметът на района ще внесе предложение в Столичния общински съвет той да бъде прехвърлен на държавата, допълни той.
От имота ще се махнат два незавършени строежа - в лошо състояние и са неподходящи за целта.
След 43 г. чакане правителството реши, че детската болница ще е обект с национално значение, което означава, че сроковете за провеждане на необходимите административни процедури, свързани с реализацията на проекта, ще могат да бъдат значително съкратени. При такива обекти има и специален режим при отчуждителните процедури и
държавата може да ги извърши, преди съдът да се е произнесъл в случай на обжалване
“Мисля, че днешният ден е изключително важен, защото е начертан ясен хоризонт, съвсем кратък, така че да може да стартира реалното проектиране и строителство на детска болница", оптимист е здравният министър.
Промените в ПУП се очaква да бъдат направени до месец-два. След това ще се изготви виза за проектиране, за да се направи конкретно и ясно задание и в него здравното министерство да заложи проектирането.
“През това време екипът на МЗ заедно и с инвестиционната компания ще посети болници в Европа от такъв мащаб, за да се ориентираме и да се подготвим за конкретното задание, защото искаме детската болница да е на изключително ниво”, каза д-р Меджидиев. Той добави, че се надява след около 5-6 месеца проектът да бъде готов. Каква ще е цената, все още не се знае, защото, първо, трябва да се изготви и обяви процедура. Здравният министър не очаква проблем с осигуряване на средствата за болницата.
Засега не е ясно и кой ще строи
Твърде рано е, казват архитектите, които от години спорят как трябва да изглежда националната педиатрия. Сигурно е само, че през юли МЗ е изискало от своето дружество “Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД да започне процедура за прекратяване на договора с обединението “Детско здраве” на “Главболгарстрой”, които бяха спечелили обществена поръчка за 94 млн. лв.
Всъщност сагата с изграждането на детската болница въобще не започва с тази поръчка. Тя се точи над 40 г. в два политически режима. Още в далечната 1979 г. е построена конструкцията на корпуса, наричана днес “скелет”, в двора на Медицинска академия.
Идеята се подновява 20 г. по-късно. През 2004 г. обаче Министерството на здравеопазването излиза със становище, че “скелетът” е негоден за детска болница. Едва 7 г. по-късно, през 2011 г., влиза в сила подробен устройствен план (ПУП) за зоната на цялата Медицинска академия с предвиден строеж на нова сграда за педиатрия, висока 20 метра.
Следва нов 7-годишен цикъл на буксуване по темата. Докато се стигне до 2018 г., когато правителството на ГЕРБ предлага болница “Лозенец” да стане педиатрия. Малко по-късно се отказва заради несъгласието на тогавашното ръководство на Правителствена болница. Сега аргументът е, че в района имало частни имоти.
След година МЗ обявява обществена поръчка, като се връща на варианта за недостроения корпус до “Александровска”. През 2020 г. е сключен договор с изпълнител - консорциума “Детско здраве”, който първоначално предвижда реконструкция на “скелета”, а не събарянето му и изграждането на нова сграда.
След недоволство на граждански организации, лекари и архитекти през 2020 г. тогавашният премиер Бойко Борисов разпорежда недовършената сграда да бъде съборена и строежът да започне на чисто. А здравният министър Кирил Ананиев уточнява, че въпреки новите условия ще се строи в рамките на вече сключения договор.
Година по-късно обаче служебното правителство на Стефан Янев намери основание за прекратяване на договора. Причина стана позиция на регионалния министър Виолета Комитова, че е недопустимо изработването на подробен устройствен план за уреждане на градоустройствения статут на незавършения строеж.
В поредния епизод от сагата екипът на тогавашния служебен здравен министър Стойчо Кацаров предложи детската болница да се строи на територията на Правителствената.
Но пак след протести на лекари идеята бе отхвърлена.
Той изпраща и сигнал за проверка на договора за строеж
до Специализираната прокуратура.
През юни тази година здравният министър от кабинета “Петков” проф. Асена Сербезова също изпраща резултати от извършената проверка в “Здравна инвестиционна компания за детска болница” ЕАД в прокуратурата. Заради констатирани нарушения тя смени ръководството на дружеството. За председател на съвета на директорите бе определен адвокат Веселин Варчев, а за изпълнителен директор Елена Пенева-Златкова.
Наскоро граждански организации и лекари настояха новата болница да е готова за 4 г.
“Радваме се, че две седмици след като за пореден път повдигнахме темата и заедно с лекарите зададохме въпроса “Кога България ще има Национална детска болница”, процесът се ускори. Това обявиха вчера от инициативата “За истинска детска болница”. Оттам настояват за прозрачност на процедурата по извършения избор. “Който и да е избраният терен, това не отговаря на въпроса каква ще бъде болницата. Тя трябва да е част от цялостната система на детското здравеопазване, включително да отговори на въпросите за връзките си с останалите педиатрични услуги в цялата страна, гарантирайки най-добрия интерес на децата, техните семейства и медицинските специалисти”, казват още те.
До 5 месеца ще има нов проект за строителство
Детската смъртност у нас е два пъти по-висока от тази в ЕС
Детската смъртност у нас е почти два пъти по-висока от тази в ЕС. През миналата година в България тя е била 5,6 на 1000, докато средното европейско ниво е 3,3 на 1000.
Запазва се и тенденцията за намаляване на раждаемостта. Коефициентът на общата раждаемост е 8,5 на 1000 души, а в ЕС той е 9,1 на 1000 души. Това става ясно от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2021 г. Той бе приет от правителството в сряда.
България продължава да е с висок коефициент на общата смъртност, който през 2021 г. е 21,7 на 1000 души, при 18 на 1000 за 2020 г. и среден показател за ЕС 11,6 на 1000.
През 2020 г. COVID-19 бе на трето място като причина за смърт, но за миналата година вече е на втора позиция - 18,5%. Преди него са само болестите на органите на кръвообращението - 53,7%. А на трето място са новообразуванията с 11,6%.
Годишната заболяемост от COVID-19 в България за 2021 г. - 7784,01 на 100 хил. души, е над два пъти по-висока в сравнение с тази в ЕС.
През миналата година продължава тенденцията за намаляване на заболеваемостта от злокачествени новообразувания - 392,3 на 100 хил. души за 2021 г., спрямо 399,3 на 100 хил. за 2020 г. и 434,9 на 100 хил. за 2019 г. Най-често хората се разболяват от рак на храносмилателните органи - 91,7 на 100 хил. души. Второто място в тази черна класация си делят два вида рак - на млечната жлеза при жените и на женските полови органи, с по 87,2 на 100 хил.
