Анорексията вече и при момчета, 12-годишни боледуват - след COVID и слаби звезди в ТикТок
Поне половин милион българи засегнати, лекари регистрират опасна тенденция
Все повече ученици гладуват, убедени, че фигурата им ще ги направи желани в класа
Лечението трае над година - при момичетата избиват мъжки хормони и им спира цикълът, а при съучениците им се появяват проблеми с ерекцията и спира растежът
Най-малко 500 хиляди млади българи са с анорексия, но липсата на статистика и фактът, че повечето страдащи крият за това заболяване, правят данните неточни.
За първи път обаче при регистрирането на случаи лекарите наблюдават две тенденции. Първата - увеличил се броят на момчета с анорексия и е станал почти равен на момичетата. И втората - доскоро най-ниската възраст на пациентите бе 14 години, а сега е паднала до 12.
Следване на модни тенденции, желание да се впишат сред връстниците или опит да се справят с трудности в семейството и в училище са сред причините, заради които младите развиват хранителното разстройство. От болестта на кривото огледало страдат най-често тийнейджъри, но и хора в зряла възраст.
“Анорексията е механизъм, чрез който човек се справя с проблеми в живота си, най-вече когато е много незрял”, обясни психологът от център за хранителни разстройства Ина Апостолова пред “24 часа”. Първоначално младежите ограничават храненето, спазват диети и следват режим, за да не надебелеят. Малко след това започват маниакално да следят калориите и килограмите си, качвайки се няколко пъти на ден на кантара.
Пандемията от COVID е изиграла голяма роля върху психиката на младите,
категорични са психолозите.
“Изолацията и самотата са фактори, които засилват невписването им сред другите и започват да ползват тялото си като инструмент за справяне с тревоги и притеснения”, обясни психоложката. През последните две години учениците в голяма част от времето учеха дистанционно, не се срещаха с връстниците си и почти не общуваха на живо. Това неминуемо повлиява върху психиката и в резултат по-често се развиват хранителни разстройства.
В същото време децата и юношите се опитват да подражават на образи от социалните мрежи, където прекарват много от времето си.
“В последните 3-4 години момчета в тийнейджърска възраст ограничават храненето дали заради следване на модни тенденции, или желание да се впишат сред връстниците си”, обясни Ина Апостолова.
Според колегата ѝ психолог Цанко Цанков в интернет има много информация за диети и отслабване и един подрастващ много лесно може да се подведе по тях. “Каква е модата, как искам да изглеждам, е важно за младите. Това да “е” за съвременния човек не е меродавно, по-скоро е “да изглежда”, разказва д-р Цанков.
В първата година последиците от анорексията не са толкова видими за младежите
Те отслабват, но все още успяват да прикрият тялото си с по-широки дрехи. Функциите в организма работят нормално и повечето хора не осъзнават, че имат проблем, обясняват специалистите.
“Първоначално смятат, че може да спрат, когато поискат, че може да контролират яденето си”, разказва Апостолова.
След около година обаче гладуването започва да влияе негативно върху организма.
“В началото всичко върви по ноти, но в един момент започват здравословните проблеми”, обясни гастроентерологът д-р Юлия Григорова. И описва механизма - спира приемът на белтък от храната, а това е жизненоважно за всички хормони и ензими, тъй като се хранят от белтък.
“Не вкарваме ли мазнини с храната, не можем да синтезираме всичко нужно за мозъчната дейност и за хормоналната дейност на половите жлези. Започва нарушение на яйчниковата функция”, предупреждава д-р Григорова. Вследствие от това
на момичетата им растат мустаци
и мъх по тялото, защото избиват мъжките хормони, тъй като женските не могат да се произведат от дисфункцията на яйчниците. Един от най-сериозните проблеми за момичетата настъпва, когато им спре месечният цикъл. След това започват проблеми с хормоните на щитовидната жлеза, а от тях - и с останалите органи.
При гладуващите момчета пък се стига до тестостеронова дисфункция, проблеми с ерекцията и с половата функция. Освен това е възможно да спре и растежът им.
Гладът поразява храносмилателната система, а в резултат на това се появява диария и болки в корема. Същевременно обаче хранителното разстройство оказва влияние върху сърцето и кръвоносната система, като анорексиците имат ниско кръвно налягане и сърцебиене. Характерно за гладуващите младежи е изтъняването на костите.
Много от анорексиците обаче развиват и булимия
в желанието си да свалят килограми, като повръщат. “Много често анорексията и булимията вървят ръка за ръка”, обясни д-р Цанков. По думите му при много от анорексиците се появява събитие или травма, при която не могат да изразходят гнева си по нормален начин.
“Това ги кара да отворят хладилника и да го изядат целия. След това им става тежко и отиват да повръщат, след което им олеква”, уточни той.
Така обаче
повръщането се превръща в навик и подрастващите започват да коригират теглото си с 5 кг само за няколко дни
След известно време започват да повръщат дори без да го искат, то се превръща в рефлекс на организма.
Повръщането също уврежда стомаха и се получават рани. “При повръщането стомахът се надига нагоре в хранопровода, получават се ранички на кардията от насилственото повръщане”, обясни д-р Григорова. “За много кратко време може да получат цепки по хранопровода, които да кървят като ранички. Същевременно от гладуването може да се получат ерозийки, които да са предязвено състояние. Лигавицата също става раздразнена”, уточни още тя.
Анорексията и булимията освен вътрешните органи
развалят и зъбите,
сигнализират стоматолозите. При повръщането киселите стомашни сокове извличат минерал от зъбните структури и нарушават целостта на емайла.
“Веднъж отслабена, зъбната структура не е резистентна на кариес”, обясни столичният стоматолог д-р Мартин Иванов. Той предупреждава, че ако не се спазва добра хигиена и пациентите допуснат да се натрупа плака по зъбите, може по-бързо да развият кариеси, както и техните усложнения - пулпити и периодонтити.
Според д-р Иванов повръщането довежда и до афти, гъбични заболявания и гингивит в устната лигавица.
Отишли навреме при специалист, пациентите успяват да излекуват заболяванията, но по-големият проблем остава психиката, обясняват психолозите. “Пациентите обикновено търсят помощ след втората или третата година”, отчита д-р Апостолова. Според психоложката лечението продължава минимум година, но колкото по-дълго е страдал човек, толкова по-дълго е и лечението му.
“Колкото повече време го е било срам или страх да каже, толкова повече време отнема и трябва да инвестира в лечение. Доста дълъг е процесът”, обобщава специалистката.
Историята с болестта на правнучката на Яворов: Най-страшното е мълчанието
Василия Стоилова е само на 28, когато умира, по всяка вероятност слагайки сама край на живота си. 15 от тези години тя прекарва в ада на анорексията.
Нейната майка Явора Стоилова, завършила оперно пеене в Римската академия “Санта Чечилия”, е внучка по майчина линия на Пейо Яворов (баба ѝ Екатерина е сестра на поета) и дъщеря на големия български художник Васил Стоилов. А Василия, кръстена на живописеца, наследява и страстта към рисуването. Момичето пресъздава образите на болестта в своите картини.
Тази пролет се навършиха 10 г. от смъртта на младата художничка. “Най-страшното при анорексията е мълчанието, всичко е обвито в мълчание - непробиваемо и неразбираемо”, казва майката Явора, която продължава мисията на Василия за това страдание да се разкаже чрез изкуството.
1/2 от психичните проблеми се отключват до 14-годишна възраст
50% от всички психични проблеми се отключват, преди младежите да са навършили 14-годишна възраст. До 75% от тях пък се появяват преди 24 години. Данните представи УНИЦЕФ по повод Световния ден на психичното здраве, който бе на 10 октомври.
Според тях 1 от 5 смъртни случая сред тийнейджърите (15-19 години) в Европейския съюз
е причинен от самонараняване,
а самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите в тази възраст в Европа. От фонда обясняват, че пандемията от COVID, както и последвалата война в Украйна са обострили страх, тревожност, депресия и панически атаки сред подрастващите у нас.
Стресът, паникатаките и агресията са неизменна част от живота на тийнейджърите, а 11% от тях страдат от психични разстройства, сочат данни на Световната здравна организация. Общо над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11,4% от населението, разстройства на настроението, като депресии и афективни състояния - 6,2%, а 3 на сто злоупотребяват с вещества. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години.
Едва 22-ма са детските психиатри
у нас, стана ясно пък по време на кръгла маса “Лицата на депресията - предизвикателства и отговорности”. Само две са стационарните психиатрични отделения за детска психиатрия, а общо 12 са държавните психиатрични болници с 2225 легла и 128 места.
