- 318 млн. лева изплатени от НОИ само за 6 месеца
- 57 585 карали вируса, а изобщо нямат положителен тест
- Най-дълго - 9 дни, боледуват служители в малки фирми
7 милиона дни са боледували българите в първите 6 месеца на 2022 г. Прясно преброеното ни население - 6 519 789 , е съвсем, съвсем по-малко.
Уж пикът на COVID отмина в първите дни на годината, а диагнозите за лечение вкъщи с тази зараза са скочили двойно спрямо 2021 г.
Според статистиката на Националния осигурителен институт 239 724 болнични за COVID-19 са издадени през първите 6 шест месеца на 2022 г. и това е доминиращата диагноза.
А най-любопитното е, че в пандемичната 2021-а, когато коронаинфекцията пак е била най-честата диагноза, издадените болнични листове за нея са били наполовина - 122 475. Извънредната епидемична обстановка бе отменена в края на март.
Именно миналата година болестта за първи път преобърна десетилетния тренд острата вирусна инфекция на горните дихателни пътища да е най-често изписваното заболяване у нас.
Всеки 13-и болничен през тази година е бил за COVID-19.
Средната продължителност на боледуването е 12 дни
Година по-рано, когато минахме през по-сериозните вълни, тя бе 19. Причината е, че на два пъти след Нова година бе съкратена карантината и вече се изписват 7 дни за болните и 5 за контактните.
С 87 000 по-малко са болничните за остра вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Тази доскоро доминираща диагноза вече е на второ място. (Виж инфографиката.) На трето е “обикновената” вирусна инфекция.
Броят на листовете за карантина на контактни лица е бил 37 010.
128 българи са карали най-тежко COVID - на толкова е изписан болничен за
мултисистемния възпалителен синдром
Той настъпва след коронавируса и представлява възпаление на някои органи - сърцето, белите дробове, кръвоносните съдове, бъбреците, храносмилателната система, мозъка, кожата или очите, като обикновено са засегнати едновременно повече от един.
135 пък са останали вкъщи, защото са имали неблагоприятни реакции след поставяне на ваксина или поне това пише личният им лекар в диагнозата.
Оказва се и че немалко българи са ползвали болничен за COVID-19 при неидентифициран вирус - когато е диагностициран клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са неубедителни или не са налични.
Според данните на НОИ на това основание са ползвали болничен 57 585 души - карали вируса, но нямат позитивен тест.
За болнични през първите шест месеца на тази година са платени 317 609 208 лв.
Средно на ден боледуващият българин е получавал 43,81 лв.
Основната причина за солидното обезщетение е, че се вдигат доходите, а по този начин и осигуровките, които работниците и служителите плащат на държавата.
Върху тях се изчисляват и обезщетенията. Така за последните 4 години обезщетението на ден се от 29,60 лв. е вече 43,81 лв.
Продължава тенденцията жените да боледуват повече. В болничен те са били 3 937 777, докато мъжете са ползвали 2 953 646 дни.
Жените обаче получават с 4,20 лева
по-малко на ден, средното им обезщетение е 39,01 лв. Освен това те гледат обикновено и децата, когато се разболеят.
Болничните за гледане на член от семейството са били 147 940 за над 648 хил. дни. А средното дневно обезщетение за тях - 41,93 лв.
Мъжете, останали вкъщи да гледат болно дете, са 63 хиляди. Средно на ден те са получавали 50,23 лв.
Най-често болничен е вземан от хора над 65 г., които продължават да работят
Работещите пенсионери са ползвали общо 691 698 дни, като за тях са платени близо 25 млн. лв. Те обаче получават и едно от най-ниските обезщетения на ден в размер на 36,22 лв.
Втората най-боледуваща група са хората на 53 г. - отсъствали са 250 672 млн. дни, като на ден те са получавали 42,88 лв.
342 хил. работни дни са отсъствали младите на възраст между 18 и 25 г. При тях обезщетението на ден варира между 24,68 и 35,36 лв.
Най-много са издадените болнични в София - 323 911.
Във Видин са издадени 62 пъти по-малко болнични спрямо столицата. По брой листове на едно лице обаче първенци са в Габрово, като следват Перник и Пазарджик.
Работещите българи ползват болнични средно два пъти в годината между 8 и 14 дни. За първите шест месеца на 2022-а броят на листовете за две седмици боледуване е бил 543 415, като 39 хил. от тях после са били продължени.
С около 20 хил. по-малко са били болничните между 4 и 7 дни. При тях обаче 61 245 са били продължени.
Кратките листове по болест само до 3 дни пък са били 240 896
А дългите болнични за над 30 дни - 73 хил.
Статистиката показва, че в най-дълги болнични са били работниците от малките предприятия. Така във фирми до 9 души средно един човек е ползвал по 10 дни, а в тези с над 500 души - 6 дни.
Най-много болнични- над 740 хил. са издадени от индивидуална първична извънболнична медицинска практика. Близо 6 пъти по-малко са изписани от медицински центрове, а 157 272 - от многопрофилни болници.
Около 1200 са от диспансер за психични заболявания.
Счетоводителка пробва да източи 70 хил. лв.
от държавата
Същата схема приложила за мъжа и сина си
Плевенчани се оказаха едни от най-изобретателните българи в опитите си да излъжат държавата и да източват болнични и обезщетения за майчинство.
Един от най-фрапантните опити за измама е на “бизнесмен” и неговата счетоводителка. Мъжът е едноличен собственик и управител на около 100 дружества. От НОИ забелязват, че са представяни болнични листове за доста продължителен период, при това на един и същи човек. Освен това се осигурява на максималния осигурителен доход, но липсват платени вноски.
Извършена е проверка и е установено, че допреди няколко години фирмата е имала дейност, наети по трудов договор работници и са подавани годишни счетоводни отчети и данъчни декларации, пише в бюлетина на НОИ. От години в дружеството работи счетоводителка, назначена по трудов договор. А щом фирмата натрупа задължения и няма приходи от дейността, всички работници се освобождават и остава да работи само тя. “Тъй като няма средства за заплати, счетоводителката и управителят измислят начин за издръжка. Започва безкрайно представяне на болнични за различни заболявания на жената при спазване на максималните срокове, за които могат да бъдат издадени болнични в рамките на една година”, обясняват експертите от НОИ. Така на счетоводителката са изплатени над 70 хил. лв. парични обезщетения за временна неработоспособност.
“Тези незаконосъобразни действия са се превърнали в семеен бизнес, защото в друго дружество, собственост на същото лице, са назначени съпругът и синът на същата счетоводителка”, разказват от НОИ.
Те са единствените наети по трудов договор хора. И отново подадените към НАП данни са на максималния осигурителен доход, без стотинка осигурителни вноски за ДОО и с куп продължителни болнични. Двамата общо са получили парични обезщетения за временна неработоспособност за около 70 000 лв. “Върхът на наглостта при тези случаи е, че фиктивният собственик и управител на тези стотина дружества от няколко години живее в чужбина, но за него се подават регулярно данни за осигуряване в друго дружество - софийски осигурител, в което той по документи е съдружник”, обясняват още от НОИ.
Друг случай за опит за измама е за собственик и управител е човек, който дори не знае, че е управител. Той е полуграмотен, трудно пише и въпреки високата позиция в собственото си дружество, работи на друго място като общ работник, разказват още от НОИ. В неговото дружество са назначени 15 души и са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
