При пациенти, прекарали COVID, може да има два пъти по-голяма вероятност да имат нездрави ендотелни клетки, които покриват вътрешната част на сърцето и кръвоносните съдове, установи изследване на специалисти от Хюстънската методистка болница, цитирано от "МедикълЕкспрес".
Това откритие предлага нов ключ към разбирането на влиянието на COVID-19 върху сърдечносъдовото здраве.
В новото проучване, публикувано в специализираното изданиe на американския колеж по кардиология "JACC: Cardiovascular Imaging", специалисти от болницата в Хюстън изследват състоянието на коронарните микросъдове на 393 пациенти с предшестваща инфекция от новия коронавирус, които са имали продължителни симптоми. Това е първото публикувано проучване, което свързва намаления кръвоток в организма с COVID-19, уточни БТА.
С помощта на позитронно-емисионна томография (ПЕТ), изследователите установяват 20% намаление на способността на коронарните артерии да се разширяват - състояние, известно като микросъдова дисфункция. Те също така установили, че пациентите, прекарали COVID-19, е по-вероятно да имат намален резерв на миокардния поток и промени в кръвния поток в покой и при стрес, което е е свързано с по-висок риск от неблагоприятни сърдечносъдови събития.
"Бяхме изненадани от последователността на намаления кръвен поток при пациентите след COVID в рамките на проучването", каза един от авторите на изследването д-р Муаз Ал-Малла, директор на сърдечносъдовата PET диагностика в Сърдечносъдовия център Де Бейки в болницата и президент на Американското дружество по нуклеарна кардиология. "Резултатите поставят нови въпроси, но също така ни помагат да се насочим към по-нататъшно изучаване на кръвния поток при пациенти с постоянни симптоми на COVID-19."
Дисфункцията и възпалението на ендотелните клетки е добре познат признак на острата инфекция с COVID-19, но малко се знае за дългосрочните ефекти върху сърцето и съдовата система.
Неотдавнашно проучване, проведено в Нидерландия, установи, че 1 от 8 души е имал продължителни симптоми след COVID. Лекарите продължават да регистрират пациенти със симптоми като задух, сърцебиене и умора след прекарване на инфекцията, но причината за продължителния COVID остава неизвестна.
Необходими са допълнителни проучвания, за да се документира мащабът на микросъдовата дисфункция и да се определят стратегии за подходяща ранна диагностика и лечение. Например намаленият резерв на миокардния поток може да се използва за определяне на риска за пациента при поява на симптоми на коронарна болест над установените рискови фактори, което може да стане доста важно при справянето с дълъг COVID.
