Изменението на климата може да увеличи честотата на алергиите и астмата при децата. Това коментира за БТА Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Тя има докторска степен по климатология и е автор в онлайн платформата „Климатека“. Спасова предупреждава, че децата са по-уязвими към по-широкоразпространените на фона на климатичните промени инфекциозни и паразитни заболявания.
Поради своята физиологична, психическа и когнитивна незрялост децата, особено в бедните държави, са сред най-уязвимите към климатичните промени слоеве на населението, коментира главният асистент от НЦОЗА. Спасова добави, че децата са зависими от възрастните. По думите ѝ повечето възрастни не са добре информирани за рисковете от климатичните промени върху човешкото здраве и мерките за адаптация.
„Децата са по-уязвими към замърсяването на въздуха, тъй като дишат по-бързо и по-често в сравнение с възрастните, когато се намират на открито, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса“, посочи също експертът.
„Дишането през устата по време на игра е по-опасно, тъй като при дишане през носа се филтрират около половината от замърсителите. Замърсеният въздух отива направо към белите дробове, което повишава вредите за паренхима“, каза тя. Спасова обясни, че тъй като дихателната система на децата все още не е напълно развита, тези вреди могат да имат дългосрочни последици. „Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, отколкото възрастните, те често не спират да играят, дори когато изпитват затруднения в дишането“, предупреди тя.
Децата са по-уязвими и от слънчевите лъчи. „Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните, а слънчевото изгаряне в детството представлява един от главните рискови фактори за появата на кожни предтуморни и туморни лезии в зряла възраст, особено при индивиди с висока фоточувствителност“, коментира Спасова.
Тя каза, че изгарянията във възрастта между 10 и 15 г. са свързани с три пъти по-висок риск от развитие на злокачествен меланом в зряла възраст.
Високите температури увреждат органите
„Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица заболявания и да увеличат риска от смърт“, посочи Спасова. Тя отново напомни, че опасността е най-голяма при малките деца, след това за хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания, жителите на големите градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура в горещо време – т. нар. градски остров на топлина.
По думите ѝ опасно горещото време може да провокира инфаркти и инсулти при податливи пациенти поради повишения вискозитет на кръвта и да увеличи риска от сърдечно-съдова смърт. „Горещите, влажни дни могат да предизвикат симптоми на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към цветен прашец“, посочи също Спасова.
Тя добави, че топлинните крампи и топлинното изтощение също са проява на горещините. Най-тежката форма е топлинният удар, подчерта експертът. И уточни, че признаците на топлинен удар са: гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома.
Спасова обърна внимание, че има и други фактори, които могат да направят жегите опасни, дори и без наличието на гореща вълна. Това са интензивна физическа дейност, прием на алкохол, кофеин и определени медикаменти, прием на наркотици, работа на открито, работа до източници на топлина, неподходящо облекло, напреднала възраст, някои хронични заболявания, бременност, местоживеене в голям град, в жилища с недобра изолация, на последен етаж, без климатик, бездомни хора, деца, оставени в заключен автомобил и др.
По-топлият климат увеличава заразите
Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания, коментира Спасова. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и др, посочи тя.
Бактериите, вирусите и свързаните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са много малки и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се определя от местния климат, обясни също експертът.
Тя направи друго уточнение относно инкубационния период на инфекциозните агенти в организма на преносителя на заболяването. По думите ѝ промените на температурата също влияят на инкубационния период.
„Освен към температурата на въздуха, агентът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на валежите, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на дадено място и продължителността на слънчевото греене“, каза Спасова.
Експертът по климатология посочи като проблем и нарастването на броя на екстремните метеорологични явления. Тя посочи интензивните валежи, наводненията, изразената проява на явления като Ел Ниньо и Ла Ниня. Спасова каза, че това допринася за възникването и разпространението на епидемии от инфекциозни болести. През последните 30 г. броят на екстремните явления, свързани с времето, е нараснал трикратно в световен мащаб, коментира още тя.
Според Спасова друг проблем, свързан с климатичните промени, е нарастването на броя на климатичните бежанци. Тя отбеляза, че това създава риск от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии (малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска треска). Експертът посочи, че тези болести представляват 17 процента от всички инфекциозни заболявания и причиняват смъртта на 700 000 души годишно.
Борбата с климатичните промени
Зорница Спасова е на мнение, че трябва да се действа с постоянство по отношение на намаляването на влиянието на климатичните промени. Борбата с климатичните промени е една от най-сериозните на нашето време, в която участва - волно или неволно - всеки един от нас, смята тя. Призивът ми е да се информираме, за да можем да направим правилния избор и да застанем от правилната страна на барикадата, коментира също експертът.
Спасова е убедена, че решението на проблема с климатичните промени е известно. По думите ѝ това е спиране производството на енергия и транспорта с фосилни горива, на обезлесяването, на свръхпроизводството и свръхпотреблението, намаляване или спиране консумацията на месо и др.
„Причините за и последствията от климатичните промени са добре изучени, в момента се изобретяват и прилагат нови начини за производство на енергия и внедряването на нови незамърсяващи околната среда материали, което може наистина да даде нов тласък на икономиката“, коментира още Спасова.
Тя допуска, че има съпротива срещу предприемането на действия, но предупреди, че въвеждането на мерките в един момент може да се окаже безвъзвратно закъсняло.
