Двама са починали в Гана от особено смъртоносния вирус "Марбург", съобщи Световната здравна организация.
Пациентите са от южната провинция Ашанти и не са се познавали, което означава, че инфекцията е доста разпространена.
Пърноначалните тестове са положителни за вируса и в момента се изследват допълнително от Световната здравна организация.
Ако се потвърди, това е вторият път в който "Марбург" се завръща в Западна Африка, след като имаше малка пандемия в Гвинея миналата година.
"Марбург" е смъртоносният братовчед на "Ебола" и убива между 25 и 90% от заразените.
Заразените стават като "призраци" с ококорени очи и лица без всякакво изражение. Всичко това е съпътствано с обилно кървене от нос, венци, очи и вагина.
Вирусът бе засечен за първи път при хора през 1967 г., когато имаше заразени във Франкфурт и Белград. Той бе пренесен от маймуни от Уганда, които били използвани за опити.
Втори път се появи през 2008 г., когато пещернячка от Нидерландия се прибра в родината си отново от Уганда.
КАКВО Е "МАРБУРГ"
Вирусът предивиква тежка и високосмърна хаеморорогична треска и убива почти всеки заразен.
Първочаналните симптоми включват силно главоболие, висока температура, диария, стомашни болки и повръщане.
В началната му фаза е доста трудно да бъде определен заради приликата с други тропични болести като "ебола" и малария.
След 5 дни много пациенти започват да кървят подкожно или през отворите на тялото като уста, очи и уши.
В момента няма лекарство за тази болест, като пациентите трябва да се следят и да се лекуват с течности.
В момента учени разработват лечение с антитела и антивируси, но до момента няма категоричен резултат.
Пациентите умират от спиране на работата на нервната система и смърността е минимум 50% от заразените.
Смъртността на "Марбург" в миналото е била между 24 и 88 на сто от заразените.
Първоначално е пренесен към хората, посетели мини и пещери, населени от росетски прилепи. След това се разпространява чрез директен допир до течности от тялото на заразените или пък предмети, до които те са се докосвали.
