Начинът, по който се храните, участва в уравнението колко ще живеете. И в още по-важното уравнение през колко от отредените ви години ще преминете в добро здраве. Това, че всички го знаем, никак, ама никак не променя тенденцията все повече хора да умират от заболявания, свързани с нездравословно хранене. Светът е все по-дебел и болен.
Диетичен авантюризъм
е в основата на поне
11 милиона смърти
всяка година
Норвежки учени от Университета на Берген разработиха диета, която може да удължи “отредения” ни живот с повече от 10 години. С помощта на метаанализ за влиянието на различните храни върху здравето те стигат до извода, че промяната към повече растителни ястия и ограничаване на преработените и червените меса добавя живот. От проучването им, публикувано със свободен достъп на PLOS Medicine, може да се извлече диета за дълголетие. Никога не е късно диетата да стане личен избор - удължава живота дори на 80-годишните.
За тях добавката се оказва средно 3,4 г. живот, но максималната полза ще извлекат младите, които се придържат към диетата през целия си следващ живот.
Оптималната диета за дълъг живот в добро здраве включва по-висок прием от типичната западна диета на стандартни порции пълнозърнести храни (напр. 2 тънки филийки ръжен хляб и 1 малка купичка пълнозърнести зърнени храни и купчинка пълнозърнест ориз), бобови варива, риба, плодове (по 5 бр. на ден), зеленчуци (равностойност на около 5 бр. от по-едрите представители на групата) и разнообразни ядки (всеки ден по една малка шепичка).
Едновременно се
намаляват
червените и
преработените
меса
- по презумпция се включват колбасите, подсладените със захар храни и напитки и рафинираните зърнени продукти, т.е. белият ориз и всичко, направено от бяло брашно.
Продължителното придържане към оптимална диета от 20-годишна възраст би увеличило живота с повече от десетилетие.
Най-голям относителен принос за това обещано дълголетие има яденето на повече фасул, леща, грах, нахут и като цяло всички бобови варива, пълнозърнести храни и ядки. Равностойна е ползата за здравето от ограничаването на червеното месо и колбасите.
Списъкът на храните за остаряване в здраве много напомня продуктите в диетата на народите край Средиземно море, определяна като еталон за здравословно хранене. Припокрива се до голяма степен и с диетата за сърдечносъдово здраве DASH. Както и с клъстера от сходни растителни диети за отслабване и жизненост.
Въпреки примамливите обещания за дълъг живот малко хора са в състояние да се придържат дългосрочно към строги правила в храненето. Това е голямата трудност в диетологията по преценка на практикуващите лекари.
Норвежките учени се проявяват като абсолютни реалисти за човешката природа и воля. Разработили са и план Б – с по-скромни амбиции за осъществимост – компромисен вариант между оптималната и типичната западна диета. В нея присъстват и “забранените” храни и напитки със захар или от рафинирани зърна, обработените меса и т.н., но в малки количества.
Промяната от масовата диета към “средната”, по-лесна за спазване, би увеличила живота с 6,2 г. средно за 20-годишните жени и със 7,3 г. за мъжете. Коректно е да се каже, че сравненията са с
американския
стил на хранене,
който се чувства
като у дома си в
Европа през
последните
20-ина години
Здравните ползи от промените в диетата обикновено са свързани с намаляване на смъртността от сърдечносъдови заболявания, рак и диабет – трите водещите причини за смъртност в световен мащаб. По-рано се предполагаше, че намаляването на инфарктите и инсултите след ограничаване на рисковите фактори ще изисква десетилетия, но държавите с добра профилактика са на път да постигнат целта още до края на тази декада. За рака прогнозите не са толкова оптимистични. Но за диабета начинът на хранене и физическата активност са основно средство за намаляване и дори ликвидиране на риска.
Норвежците са свършили огромна работа по обработката на данните от много отделни проучвания за влиянието на отделни храни върху здравето и регистрите за продължителността на живота, но са създали и практически инструмент за прогнозиране на продължителността на живота въз основа на диетата. Калкулаторът им е достъпен в интернет. За разлика от множеството покани с мазохистки привкус “Виж кога ще умреш” той въздейства мотивиращо.
“Например средностатистическа 40-годишна жена от Съединените щати или Европа, която е яла типична западна диета, вероятно ще спечели около десет години, като оптимизира диетата си от тази възраст. Дори една доста осъществима модификация на диетата се оценява като печалби от около шест години живот”, обяснява проф. Ларс Т. Фаднес от Департамента по обществено здраве и превенция.
Калкулаторът дава възможност за моментална оценка на ефекта на редица хранителни промени върху продължителността на живота. Той може да бъде полезен инструмент за всеки човек, за лекари и политици в сферата на здравето.
