По време на пандемията островът стана нещо като новия Слънчев бряг за хиляди български туристи
За всеки един пътешественик да прави планове къде ще пътува, кой континент ще посети, в коя държава не е бил, на кое красиво кътче от планетата още не е стъпвал е едно от най-приятните неща за правене.
Невъзможността да осъществява мечтите си през изминалата година, изпълнена с толкова много забрани, карантини по целия свят, затваряне на граници, ограничаване на свободата на придвижване, направи нас, пътешествениците, много нещастни и нетърпеливи това положение да се промени, но то не се променяше.
Затова някои от нас започнаха да се информират къде по света COVID истерията не е толкова голяма и къде може да се пътува, без да те подлагат на карантина, за да има време и за туристически обиколки.
Възможностите не бяха много, но все пак имаше такива. Една от тях беше пътуване до най-интересния континент Африка, а именно Танзания, както и близкия остров Занзибар.
Не бях ходил там, а, оказа се, че не съм единственият. Така се сформира група и мечтата се сбъдна през втората половина на февруари.
Пътуването включваше два етапа - първият лежерна 6-дневна почивка на източния бряг на остров Занзибар, а вторият - фотосафари в национален парк Серенгети и посещение на кратера Нгоронгоро в Танзания.
Какво му трябва на човек - една мечта, малко смелост, много здраве, отрицателен тест за коронавирус и възможността да я осъществи.
И така, след като всички условия бяха изпълнени, приключението можеше да започне. Качвайки се на самолета, виждайки колко е пълен, разбрахме, че много други като нас бяха стигнали до същите решения.
Най-после усмивки и радостни възгласи. Занзибар! Много слънце, горещо време, тюркоазеносин Индийски океан и никакъв COVID според местните.
Архипелагът Занзибар
включва два основни
острова – Пемба
и Унгуджа
Ние бяхме на Унгуджа, по-големия. На час път с автобус от летището ни чакаше курортното градче Паже и семпъл хотел, състоящ се от бунгала в близост до океана с прекрасна гледка. Идеално място да забравиш за тежките моменти от изминалата година, за заразата, която някои бяхме изкарали вече, и сега това слънце и това спокойствие ни помагаше да преодолеем последствията им по-лесно и ни зареждаше с приятни положителни емоции.
Веднага правят впечатление безкрайният почти бял пясък и различните наситени цветове на лагуната. Пристигнахме по време на отлив и накъдето и да погледнеш, се виждаше бял пясък и в далечината рифът, пред лагуната. А на места отливът стигаше до 2 километра. Чакахме да дойде приливът, за да може да се топнем в топлия океан.
Цялото източно крайбрежие на Занзибар е защитено от кораловите рифове, непрекъснати от север на юг. Те образуват дълга и плитка лагуна с прекрасни цветни нюанси на водата. Тази страна на острова предлага най-красивите и най-широки плажове, покрити с бял пясък и обградени от кокосови палми.
Тук в тропиците приливите и отливите могат да бъдат особено силно изразени, достигайки до 4 метра разлика в дълбочината на океана.
На всеки 24 часа има пикови периоди на прилива и отлива, които ежедневно се изместват с около 30 минути напред и в края на почивката са в друг часови диапазон.
Друго характерно за крайбрежието на Занзибар е силният вятър, който предразполага към
практикуването на
водни спортове като
особено популярен
е кайтсърфингът Навсякъде по крайбрежието има сърф училища.
Понеже трудно се издържаше по цял ден на плажа, особено при отлив, за разнообразие организирахме различни мероприятия всеки ден.
Safari Blue беше първото, едно от най-популярните неща за правене в Занзибар.
Посетихме южната част на острова, откъдето с лодки се отправихме към малки коралови острови и самотни пясъчни ивици, където направихме лека почивка с обяд от всякакви характерни за тук плодове, като банани, манго, ананас и други, които бяха много вкусни.
След това имаше шнорхелинг в близкия коралоф риф, където можеше да се насладим на подводния свят и разнообразието от риби и корали.
На втория ден посетихме столицата на Унгуджа – Стоун Таун (Каменния град) или град Занзибар.
Стоун Таун е
невероятна смесица
от ориенталска,
арабска, ислямска
и персийска култура
Там се изгубихме в лабиринта от малки улички. Зад всеки ъгъл се натъквахме на прекрасна архитектура. Следвайки различните аромати, стигнахме до пазара, където се продаваше всичко, което може да се намери на острова.
Особено впечатляващо е как се продава месото, сложено направо върху дървени маси, накацано от мухи и леко с мирис на развалено в горещото време.
Но щом го усещах, значи обонянието ми се беше върнало, след като вирусът го беше отнел за известно време.
На сергиите при подправките ухаеше значително по-добре. Островът е известен с многото видове.
Разбира се, посетихме и музея на Фреди Меркюри, който местните жители не тачат особено, защото 90 % са мюсюлмани и за тях всичко против волята на Аллах е грях. Не разбират различните. Но ние се снимахме пред плаката му. Все пак той е легенда за много хора.
Следваше посещение на Prison Island (Острова на затворниците), който е държавна собственост със свободен достъп. Известен е с другите си основни обитатели - гигантските костенурки, докарани от остров Алдабра, които живеят тук. За съжаление, поради бракониерски набези са в голям защитен двор.
Името на острова произлиза от затворническия комплекс, който британският първи министър на Занзибар Лойд Матюс построил през 1893 г., след като закупил острова. Плановете не се осъществили и на острова никога не са били настанявани затворници. Вместо това островът се превръща в карантинна станция при случаи на жълта треска, а в днешно време е популярна туристическа забележителност.
След завръщане от острова посетихме нощния пазар на Forodhani, който е голяма туристическа атракция и цените за не-местните жители обикновено са по-високи, но определено е преживяване. Можеш да опиташ известната занзибарска пица, биряни, угали, хляб с фурми, супа от кокосов боб и още много вкуснотийки. Тук е прието да се пазариш за цената, след което да се насладиш на пиршеството в осветената градина Фородхани!
Там посрещнахме залеза, направихме снимки и после обратно към хотела.
Посетихме и ферма за подправки, където местните гидове ни запознаха от какви растения се получават различните видове подправки. Демонстрираха ни как местните се катерят на високите палми за кокосови орехи, пеейки като припев
популярния местен
израз Hakuna Matata
(всичко е наред)
Запознахме се и с типичните занзибарски red colobus маймуни в гората Джозани.
Маймуните занзибарски червен колобус (Zanzibar red colobus monkeys) са ендемични за остров Унгуджа и определено си търсят подкрепа, тъй като са застрашен вид.
Полагат се усилия за тяхното опазване и един от начините за това е да посетиш гората Джозани, да платиш входната такса и да ползваш гид, който да те преведе през нея. Можеш също така да забележиш сините маймуни – съседите на червените колобуси, както и други видове в блатото, и мъничките жаби (с дължина до 1 сантиметър). Видяхме и малка змия, зелена мамба, на клона на едно дърво.
Така неусетно времето ни на острова свърши и трябваше да се отправим към малко летище, където да хванем 12-местно самолетче за град Аруша в Танзания. Там започваше вторият етап от нашето пътешествие.
- Очаквайте втора част - фотосафари в национален парк Серенгети и посещение на кратера Нгоронгоро.
