Благи места: Светилището на нимфите (Снимки)

Най-добре запазеният нимфеум у нас е край димитровградското село Каснаково

Едно кратко пътуване в горещините из Северна Гърция ни отведе до останките от древния град Миеза и нимфеума с античното училище на Аристотел. Точно това място, което с малко лутане и проклетисване на джипиеса открихме, ни припомни за един паметник на културата в България, за който не се споменава често - единствения добре запазен нимфеум у нас. Той е край димитровградското село Каснаково, изграден е върху древно тракийско светилище.

Разстоянието от София е около 190 километра, основно по магистрала, доколкото у нас изобщо може да се говори за магистрала. Разстоянието до Хасково и до Димитровград е около 12 километра. На хвърлей разстояние е и село Клокотница, известно с битката при него. Има и паметник, но той е за минаване попътно.

Каснаковският нимфеум, светилище на нимфите и Афродита, е обявен за паметник на културата от национално значение още в далечната 1968 година. Включва останки от култови постройки, датирани към ІІ век, странноприемница от III век, жилищна сграда, римска баня, мозайки и архитектурно оформени три извора с басейни, разположени върху елипса. Според археолозите, те са част от голямо имение от римската епоха. Разкритите останки могат да се разгледат от специално изградена метална платформа, за да бъдат съхранени.

Достъпът от село Каснаково е лесен, има указателни табели. В подножието на комплекса има сравнително просторен паркинг. След него с кратко изкачване по стълби се достига до информационния център, нещо все още нетипично за подобни обекти в България

, и до самия комплекс. Той е една от най-посещаваните исторически атракции около Димитровград. Всяка година общината, на която обектът е предаден за управление, отделя собствен ресурс и с помощта на Министерството на културата на мястото продължават археологическите разкопки. Сред най-ценните находки досега са статуя на богинята Изида и главата на сатир. Местните жители твърдят, че доста хора преминават през култовото място, защото вярват, че светилището чува и изпълнява най-съкровените им желания.

Историята

Светилището е познато от 1898 г., когато, за да разберат откъде се стича водата, местните хора решават да разкопаят стените. В селото си спомнят също, че през 1923 г. комплексът е разчистван от трудоваци, но без присъствието на научни работници. Така всички ценни материали, намерени тогава, са загубени. Официални археологически разкопки на нимфеума са извършени в средата на миналия век. Преди това обаче част от камъните са използвани за строителството на старата църква и училището в Каснаково, както и за пътно строителство. Такава всъщност е съдбата и на много други подобни обекти и средновековни крепости у нас.

Преданията гласят, че на върха на един хълм се намира скален извор, почитан от траките като светилище на нимфите и вечер там танцуват красивите повелителки на природата. Според вярванията, ако жените пият вода от изворчето, зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби. След приемането на християнството част от езическите храмове са унищожени, а поверията - забравени. Свръхестествените лечебни свойства на водата от извора обаче са си пробили път сред поклонниците християни. Затова от незапомнени времена тук всяка година на Спасов ден се събират хора от близо и далеч, за да се помолят за здраве и плодородие.

Друга легенда е свързана с женския силует, който може да се различи върху скалата над централния извор на светилището. Смята се, че образът е на неземно красива нимфа, опитала безуспешно да съблазни създателя на нимфеума, който не се поддава и остава верен на съпругата си.

Името на този създател научаваме от запазения и до днес надпис над централния извор, който гласи: "На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита". Той получил земите около Каснаково от император Марк Аврелий в края на втори век от новата ера като награда за 30-годишната си вярна служба на Рим. Запленен от красотата на мястото, изградил нимфеума. Пред него имало и голяма колонада, но от нея са останали само основите.

В древността

В древногръцката митология нимфите са многобройни покровителки на природата. Сред изобразяваните като млади, красиви и изящни девойки божества са и покровителките на изворите. Обикновено се откриват в мраморни плочи като тройка - две в лице и една в гръб. Точно такава плоча е един от символите на Хисаря, макар че там запазен напълно нимфеум няма.

В Древна Гърция и Древен Рим хората почитали нимфите на изворите, като правели храмове в естествени пещери. Тъкмо около три пещери в местността Извори, на 2 километра източно от гръцкия град Науса и западно от село Копанос, е нимфеумът, където, както пише Плутарх, е имал училище Аристотел и в него три години е учил Александър Македонски.

Според историята през 343 година преди Христа Аристотел получава предложение от македонския владетел Филип ІІ да се заеме с обучението на 13-годишния му син Александър (бъдещия Александър III Велики). Царят определя за място на обучението на престолонаследника светилището на нимфите до град Миеза, на югозапад от столицата Пела. В продължение на три години Аристотел обучава бъдещия цар в различни науки, въвежда го в проблемите на етиката и политиката, в осмисляне нормите на нравствеността и държавата, предназначени само за тесен кръг избраници.

По-късно вместо храмове на нимфите в скалите край извори, древните гърци и римляните започнали да изграждат красиви нимфеуми. Понякога под тях имало съоръжение за запас от вода. Нимфеум от този тип у нас бе открит наскоро и на Перперикон.

Намерените край каснаковския нимфеум находки могат да се видят в историческия музей в Димитровград. А посещението на нимфеума може да се съчетае с разходка в Хасково за един ден, но не само.

Накъде наоколо

На 10 километра от Хасково е село Узунджово. То е известно с най-големия панаир по нашите земи по време на Османската империя. Но там е и най-голямата селска църква у нас, "Успение на Пресвета Богородица". На това място е имало християнски храм, който е бил унищожен в края на XVI век и е издигната внушителна джамия. Имало е и голям кервансарай, който приютявал търговците. Запазена е само част от неговия вход. След като в началото на XX век имотът е върнат на България, джамията е преустроена в църква и така съчетава елементи и от исляма, и от християнството. Храмът е възстановен от община Хасково в 2007 година. Обновени са всички икони и стенописи. Там е и една от чудотворните икони на Богородица. Църквата е обявена за паметник на културата.

Съвсем наблизо е един от стоте национални туристически обекта - тракийската гробница край село Александрово. Открита е през 2000 година от екипа на проф. Китов и датирана от четвърти век преди новата ера. В нея има изключително добре запазени стенопии, изобразяващи основно ловни сцени, както и погребален пир. В погребалната камера се влиза през 15-метров нисък проход. Самата могила е висока 15 метра и с диаметър от 70 метра.

Заради изключителната ценност на стенописите в близост е изградено точно копие, както е и гробницата в Казанлък. То е достъпно за посетители, за разлика от оригинала, но също е много впечатляващо. Намира се в музея на тракийското изкуство по тези земи. Внушителната сграда е изградена с дарение от Япония и е открита в 2009 година.