Малката пещера в сърцето на Родопите е едно от бижутата на района край Асеновград
Макар тази пещера да се нарича Добростански бисер, в нея бисери няма. Имало ги е някога в малките синтрови езерца*, следи от които могат да се видят и сега. След затварянето и за посетители дълги години е била занемарена. Тогава изчезнали и пещерните бисери** - прекрасни варовикови образувания, които обаче се разпадат извън естествената си среда.
Достъпът до пропастната пещера е възстановен преди няколко години и потокът от туристи непрекъснато расте. И наистина е един от бисерите на тази част на Родопа планина. Но вода в езерцата няма освен след обилни валежи или след снеготопене. За нови бисери ще трябва да се чака с хилядолетия, дори много повече.
Това вероятно е най-малката пещера с осигурен безопасен достъп у нас. Но пък в нея, на разстояние от около 40 - 50 метра, могат да се видят събрани на едно място най-интересните пещерни образувания - сталактити, сталагмити, сталактони.
Има множество други прекрасни образувания, които всеки може да оприличи и наименува според собствените си виждания и представи.
Този район на планината е карстов, картирани са над 200 пещери. Но тази е от малкото, които са облагородени и леснодостъпни. Все пак входът е стръмен. В пещерата се слиза по метална стълба с двустранни парапети, отвесът е около 15 метра. Може да изглежда като вход към преддверието на ада, но слизането е лесно и си струва. Съветът на пазача на пещерата (той е и касиер, и екскурзовод) е да се слиза с лице към стълбата.
Долу вече сте забравили за слизането, защото се оказвате във вълшебен подземен свят. Въпрос на личен избор е колко време ще прекарате в това пространство. Някои го минават за броени минути, други се захласват за далеч по-дълго време.
Най-приятното преживяване по пътеката към пещерата е, че срещате много млади хора с деца. Това впрочем е типично в последните години навсякъде по българските планини. Според пазача на пещерата поне 80 процента от посетителите са точно млади хора с деца и дори с бебета.
А от площадката пред входа се отваря прекрасна панорама към връх Преспа, към близкия връх Попа с 360-градусова панорамна гледка, към Кръстова гора.
По пътя
Разстоянието от София до Добростан е около 190 километра по околовръстното шосе на Пловдив към Асеновград и пътя за Кърджали. От Пловдив е по-малко от 50 километра. След разклона за село Мулдава идва село Червен. Оттам надясно, на 16 километра е Добростан. Това всъщност е и пътят за село Мостово и за скалното светилище Белинташ. Е, табелите са за хотелските комплекси край светилището, но това е пътят. След около 10 километра е разклонът за Белинташ и за Добростан. След още около 5 километра вдясно стигаме и центъра на Добростан. Пътят е сравнително тесен, но все още в добро състояние за планински път в страната ни.
За пещерата, известна още и като Ахметьова дупка или Проклетата, трябва да се продължи още 5 километра към хижа "Марциганица". В селото има указателна табела за посоката.
Изоставената с дълги години хижа, някога една от най-красивите в България, отскоро всъщност е превърната в удобен хотелски комплекс с басейн, спа център и наистина добър ресторант.
Проблемът е в този последен участък от пътя, който, типично за туристически обекти у нас, е разбит. Има и едни 400 метра, напълно съсипани и подходящи по-скоро за офроуд. Но пък на паркинга на комплекса видяхме, освен обикновени автомобили, и ниска двуместна "Мазда" купе. Така че с повече внимание и упоритост има достъп.
От хотела към пещерата води добре маркирана пътека. В голямата си част тя минава през гора и е почти равна, без никакви екстремни участъци.
А след "бисерите" накъде?
От "Марциганица" пътеки много. При това са добре обозначени и маркирани - рядкост за нашите планини. От входа на пещерата Добростански бисер може да се продължи към панорамния връх Попа. По описание е десетина минути, но пътеката е стръмна и може да отнеме и повече време.
Добър избор е параклисът "Св. св. Петър и Павел". Това също е почти равна пътека, която преминава през разкошни ливади. Отнема около 20-30 минути и стига до подновен стар параклис и до една от големите атракции в района - вековен бор. Твърди се, че е на около 400 години.
По пътя към Добростан, в защитената местност Усойката, се опазва иглолистна гора на възраст над 200 години.
Всъщност всички красоти наоколо се намират на територията на най-големия биосферен резерват в Родопите - "Червената стена". Създаден е през 1962 г. Площта му е 3029 хектара, обхваща териториите по долината на реките Чепеларска и Сушица, живописните склонове на карстовия масив Добростан и високите отвесни скали на връх Червената стена. През 1977 г. резерватът е включен в списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО "Човекът и биосферата".
Известен е с това, че в него може да се открие голямо разнообразие на защитени растителни и животински видове, тук е и едно от богатствата на орхидеи. От срещащите се над 47 вида в Родопите в резервата са открити 27. В различните части на резервата в зависимост от надморската височина се срещат дъб, бук, мъждрян, полски клен, келяв и воден габър, черен и бял бор, ела, бреза, явор и др.
Други възможности за преход по маркирани туристически пътеки в резервата са до връх Червената стена над Бачково, до Бачково и Бачковския манастир, до най-високия водопад в Родопите - Сливодолското падало, до Кръстова гора, до село Мостово, до Белинташ. Това обаче не са маршрути за лека разходка - може да отнемат няколко часа, със сериозна денивелация са и е добре да се правят в група, с водач и подходяща логистика. Е, има и пътека дори до "кралството" с екзотично име Мумджидам – махала някъде далеч в Родопите, но пътеката, макар и маркирана, отнема 9 часа.
В района край Асеновград, освен с. Добростан, пещерата, светилищата Белинташ и Караджов камък, са и Мулдавският и Араповският манастир. Така че избор накъде да се поеме и с кола има. Местата са добри както за еднодневен преход, така и за дълъг уикенд.
* Синтрови езера – негативни форми по дъното на пещерите, отделени една от друга със силно извити големи или малки прагове, образувани чрез отлагане на калциево вещество върху дребни препятствия (позитивни форми на скалата, чакъл, пясък, органични материали) от силно наситена и бавно течаща вода.
** Пещерни бисери – калцитно пещерно отложение, което се образува от песъчинка във вдлъбнатина в скалата, над която постоянно, капка по капка, отгоре се стича варовита вода. Калцият от водата се натрупва около песъчинката и я полира, увеличавайки размерите и. Движението на водната маса в езерцето спомага за равномерното калциране от всички страни и пречи на перлата да се прикрепи за дъното му.
