Благи места: Да минеш под пръските на водопада (Снимки)

Екопътеката към Скока край Тетевен е привлекателна през всеки сезон

Отдавна сме спрели да броим колко водопада с наименованието Скока има в страната ни, а и до немалко от тях сме стигали. Този край Тетевен обаче има особено лично очарование. По ждрелото на река Козница към него и нагоре сме вървели преди десетки години по кози пътеки сред скалите.

Днес това място е съвсем различно с екопътеката "Под пръските на водопада". Една от добре замислените и засега добре поддържаните пътеки у нас. Подходяща е за еднодневна разходка, включително с деца и домашни любимци. Но околностите на града предлагат още много възможности не просто за дълъг уикенд, а и за няколко дни.

Водопадът всъщност разкрива цялата си красота през пролетта и в началото на лятото след обилни валежи. Състои се от две части. Основната, по-пълноводна, е с пад около 15-20 метра. Втората е с височина около 60 метра, но може да се види истински само при пълноводие. Иначе е само една влажна висока скала. Според местните хора при студени зими замръзва и е подходяща и за ледено катерене.

Само при пълноводие, след обилни валежи наоколо може да се види още един водопад - Гложенски, по пътя от Ябланица към Тетевен.

До къща за гости и механа край пътя просто трябва да се отбие и да се погледне нагоре. Знаем за този водопад, наричан още Вара, от години, но сега за първи път го видяхме почти пълноводен отблизо. Името идва от варовиковите скали, през които пада водата.

По пътя за Козница

От София до Тетевен са около 130 километра. Но градът е посещаван от туристи от цялата страна, а и от чужбина. За екопътеката трябва да се мине по моста при централния площад надясно, край пазара. После, след моста на река Козница, отново надясно. За пешеходци разстоянието е около 4 километра по разбит тук-там асфалтов, но панорамен път.

Иначе за автомобили на подхода към пътеката има обособен паркинг. Но трябва да се имат предвид две неща. В събота мостът към пазара до следобед обикновено е затворен, стичат се продавачи и купувачи от всички околни села за традиционния битак. Цялата централна зона на Тетевен е платена до 14 часа, включително и в събота, и в неделя. Паркингът към екопътеката в почивни дни много отеснява около обедните часове, затова не е лошо да сме там по-рано.

Въпрос на избор е дали до екопътеката се стига пеша, или с кола. Самата пътека, ако не сме тръгнали пеша от центъра на града, е около 650 метра.

Да видим Скока

След като сме стигнали до паркинга и сме тръгнали по пътеката в каньона, минаваме по 4 дървени мостчета над реката. При пълноводие е възможно да се наложи да се преджапа някъде, но не и да се намокри човек.

Пътеката е добре маркирана на места има пейки за отдих. В зона, където има доста атрактивен "поддържащ" водопад, но наоколо е стръмно, е монтиран и метален парапет.

Колкото и да се приема за една от най-добрите и меки пътеки, все пак се влиза в каньон и е добре да се внимава. Има и предупреждения за възможни скални отломъци. След валеж на места е кално, скалите и камъните са хлъзгави.

На финала, около половин час стигаме до двата водопада. По пътеката са обособени места за отдих, изградени са заслони и беседки.

В почивни дни в началото и се отваря и сергия с местни продукти. Собственикът познава добре целия район, разговор с него и историята му са добър завършек на разходката.

Паметникът на Сава Младенов

В началото на екопътеката освен описание на маршрута прави впечатление още едно табло. То е за паметника на Сава Младенов. Възстановен е през 1981 г. по инициатива на български студенти, учещи в тогавашния СССР. Всъщност тогава бе възстановена полуразрушената пирамида, вдигната преди столетие от комитета "Бенковски" и оставена в забвение. Самият паметник бе изграден наново и бе открит едновременно с откриването на Паметника на Незнайния воин в София.

Централният площад на Тетевен и един от техникумите в града носят името на Сава Младенов. Той е бил сподвижник и куриер на Васил Левски, участник в Ботевата чета. Предаден и обезглавен в местността Козница. Известен е финалът на неговото последно писмо, преди да пристигне с четата в България: "Смъртта пред юнашките очи е нищо". Точно тези думи някога бяха изписани с бронзови букви на паметника. Разбира се, изчезнаха и бяха подновени с каменни.

От големия завой при началото на екопътеката за водопада до паметника са около 4 километра. Пътят е тесен, но в приемливо състояние за кола и изключително панорамен. Добре е все пак да се спре около ловната хижа и да се продължи пеша. Това са 500 - 600 метра, но пък околността е прекрасна и зареждаща с енергия. Отклонението за паметника е маркирано, има и мостче през реката, която захранва Скока.

За жалост, както много други, и този паметник - високо в Балкана, е изоставен и природата постепенно отново взима своето. Веднъж годишно има честване на героя и толкова. Историческият музей в центъра на Тетевен обаче е добре уреден и е много приятно място за посещение. В него има и почетна книга на дарителите и строителите на паметника, точно до почетната книга на комитета "Бенковски".

Колесницата на

св. пророк Илия

Колкото и пъти да сме били в Тетевен и Рибарица, не бяхме успели да видим и колесницата на св. пророк Илия.

В края на земната си мисия Илия бил грабнат на огнена колесница и отнесен на небето. На него са подвластни гръмотевици и градушки, дъждове, светкавици и мълнии. Предците ни казвали, че когато гърми, св. Илия трополи със своята колесница, а когато вали, значи е окачил огромна небесна бъчва с вода, от която се излива дъждът.

Манастирът на негово име е в покрайнините на града и има много интересна история. През 1801 година кърджалии ограбват и опожаряват някогашния Алтън Тетевен. Оцелели само три къщи и манастирът. Уникални в него са иконостасът и няколко икони. Иконата на светеца с колесницата е забранена за снимане. Няма го и дърворезбованият кръст със сребърен обков, който според преданието е дарен на манастира от цар Иван Шишман. Днес той е в криптата на храм-паметника "Св. Александър Невски" в София.

Но църквата на манастира е задължителна за посещение. Ще ви посрещнат с блага дума и ще ви разкажат цялата история на това място, пазило българския дух още от времето преди османското нашествие и в годините след това.

Може да се стигне с кола, стига джипиесът да не ви прати из непроходими сокаци, както често става. По-добре е да се тръгне пеша от централния площад, нагоре покрай църквата, покрай занемарения и пропадащ някогашен хотел на "Балкантурист" и с питане, та до манастира.

Районът на Тетевен

е за активна почивка

Всички знаят за Гложенския манастир, до който води тесен асфалтов път, но и екопътека от стадиона на селото. Тя е стръмничка за неподготвени туристи, но си струва.

Край Тетевен има още няколко екопътеки. Три от тях са с изходен пункт на север от село Бабинци - към връх Червен, към връх Острич и параклиса "Покров Богородичен", към връх Трескавец и останките от някогашни римски пътища и стражеви наблюдателници.

От юг са паркът за приключения Адреналин и пътеките към заслона Опасния зъб и Петрахиля. Общината има добре организиран сайт, който дава информация за всеки маршрут с време за ходене, денивелация и степен на трудност.

Места за настаняване има за всеки джоб. Удобно е в съседната на Тетевен Рибарица. Оттам се стига и до лобното място на Георги Бенковски. Край паметника е направен удобен паркинг, а наоколо има достатъчно места за отдих.