- Топъл въздух от Северна Африка заедно с антициклонален фьон помага развитието на пожари, казва климатологът Зорница Спасова
- Изгарянето на изкопаеми горива и увеличите парникови газове са виновни за температурните аномалии
Лято 2024 ни похлупи с адска жега, която по тези ширини ужасени сравняваме с пустинната. Юни беше по-топъл, а още изживяваме и юлските екстремни жеги.
Много вероятно е това лято да бъде по-топло от миналогодишното, което бе третото най-горещо лято за последните години в България. 2023 г. беше и най-горещата година в световен мащаб, а у нас е била най-топлата от 1930 г. насам.
Говорим за топлинен купол, под който са Сърбия, Гърция, Румъния, България, но и Украйна
В тях беше издаден код червено, защото горещият период се задържа 17 дни заради антициклоналното състояние на атмосферата - ясно и чисто небе, високо атмосферно налягане, стабилна атмосфера. До края на юли температурите ще са по-поносими.
Подобни екстремни горещини се случват, когато в страната нахлува топъл въздух от Северна Африка. В съчетание с фьонов ефект при такива ситуации се създават условия за много високи температури.
Така е измерена и най-високата максимална температура на въздуха у нас – в Садово през 1916 г., 45,2 градуса. Фьонов ефект може да се наблюдава не само по подветрената страна, а и от двете страни на планината – това е проява на т.нар. антициклонален фьон заради слягането на въздуха в антициклона.
Този вятър утежнява горещите вълни и подпомага развитието на пожари, каквито вече се случиха в някои населени места.
Напоследък много се говори за магнитните бури и за зловредната активност на слънцето. Но няма връзка между тях и горещото време. Изгарянето на изкопаеми горива и увеличението на парниковите газове в атмосферата е главният виновник за температурните аномалии днес.
А с глобалното затопляне зачестяват и екстремните явления. Честотата на екстремните прояви на времето у нас се е увеличила с 30% в периода 1991-2007 г. спрямо базисния период 1961-1990 г. Според климатичните модели
през 2050 г. екстремните метеорологични явления ще се утроят
По принцип новият климат се "измества" към по-топъл, но и кривата на нормалното разпределение (т.нар. разпределение на Гаус) се "смачква", като средните стойности намаляват, а крайните се увеличават.
Заради това, че кривата се измества към по-топлата част от скалата, ще намалеят свързаните със студа явления, а рязко ще се увеличат свързаните с топлината.
Много се говори за природни цикли, в които по-хладните и по-горещите лета се редуват през 10-15 г. Цикличност съществува, но не можем само с нея да обясняваме огромното затопляне на Земята през последните десетилетия.
Климатолози установиха, че промяната в температурите заради естествените цикли е десета от градуса. Затова в никакъв случай не може да се твърди, че затоплянето, което наблюдаваме днес, е резултат на естествена причина.
Коментират се много и астрономическите фактори, промените в параметрите на земната орбита и наклона на земната ос, дрейфът на континентите, вулканичните изригвания и промените в океанските течения и най-вече промените в слънчевата активност като причина за затоплянето.
Вероятно тези промени са в резултат на стотици хиляди години и влияят за толкова. Няма обаче друго обяснение на рязкото затопляне през последните десетилетия освен с парниковите емисии.
Факт е, че климатът в България е по-горещ, даже има прогнози, че след десетилетия ще се доближава до този в Ливан. Но много зависи дали ще се осъществят най-лошите, или най-добрите сценарии за затоплянето на климата на Земята.
Лошият сценарий е средната температура на въздуха на Земята до края на ХХI век да е с 5-6 градуса над прединдустриалната. А имаме много малко време, за да го предотвратим - между 5 и 8 години според оценките на климатолозите.
2 градуса са точката на пречупване, отвъд която
глобалното затопляне ще стане необратимо
и вече няма да може да се направи нищо. Тогава човечеството може да стане свидетел на много драматични събития.
Трябва да се спре изгарянето на изкопаеми горива и да се намалят емисиите по най-бързия възможен начин. Не е ясно обаче дали сме технологично готови да сторим това в световен мащаб. Доста голяма е съпротивата на петролното лоби.
Но човечеството трябва да се пребори, за да запази планетата жива.
СЗО: Жегата отнема живота на 1100 българи годишно
Животът на 1100 души отнема ежегодно жегата у нас по изчисления на Световната здравна организация. Действително смъртността през лятото в момента е неколкократно по-ниска от тази през зимата, но проблемът е, че по време на горещи вълни тя рязко се увеличава.
Установено е, че 50% от мигрените се дължат на рязка промяна във времето. Такава промяна имаме, когато средноденонощните температури се променят с повече от 6 градуса от предния ден или с 2 градуса, но при смяна на облачно с ясно време или обратно; или при започване на по-обилни валежи.
Екстремно горещите температури могат да предизвикат главоболие, безпокойство, страх, депресии, трептене в очите, сърцебиене, световъртеж.
При сърдечноболните, хипертониците, астматиците и страдащите от други категории заболявания зачестяват кризи, които могат да стигнат и до фатален край.
