Следващата седмица в сряда и четвъртък прогнозират пикови стойности
Нови, още по–високи температури, се задават от утре, с което започва по–горещ и сух период, която ще продължи над пет дни, обявиха от Националния институт по хидрология и метеорология.
Това вече се нарича гореща вълна и по тази причина от петък обявяваме оранжев код за цялата страна, обясни главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.
Тя разясни, че жълтият код, какъвто има досега в последните дни, се обявява при температури до 39 градуса, а оранжев - при високи до 42 градуса. Според Стойчева, когато има продължителен период с високи температури, на всеки пети ден се повишава степента на издаваните предупреждения за опасно време.
"Ако днес температурите са между 34 и 39 градуса, утре също ще са такива, но от тази събота се очаква да надвишат 40 градуса в повече райони на страната. Това се отнася също за неделя и за понеделник, а и до средата на следващата седмица. В тези дни се очаква да надвишат 40 градуса - сряда, четвъртък, през следващата седмица", каза Стойчева.
Най-високите стойности се очаква да са в сряда и в четвъртък през следващата седмица, а преди това - в началото на седмицата, в понеделник и вторник, температурите ще достигнат от 36 до 41 градуса, съобщи Стойчева.
Когато става дума за високи температури, с интервал от пет градуса, най-ниската стойност от тези максимални температури по принцип е в София, в районите с надморска височина от 500-600 метра, а най-високите температури са в равнинната част от страната. Това се отнася за районите на Русе, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, по долното течение на река Струма, в Петрич и Сандански, където са най-високите температури, обясни метеорологът.
По нашето крайбрежие на Черно море температурите ще са по-ниски - няма да са над 35 градуса, но предупредителният код също е висок, защото там има по-висока влажност и тя също трудно се понася от човешкия организъм, когато е придружена с горещо време. Там е по-прохладно заради морския бриз, обясни Анастасия Стойчева.
Червеният предупредителен код е за температури над 43 градуса
Червен предупредителен код се издава за температури над 43 градуса, каза директорът на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.
На въпрос в тези дни, които предстоят у нас с високи температури, очаква ли се да има и червен код, Анастасия Стойчева отговори, че "би могло, в края на периода, да стигнем и до червен код".
До края на месеца, по-голяма част от периодите ще са с температури над климатичните норми и времето ще е предимно сухо, прогнозира метеорологът.
Горещото време е в резултат на област от високо налягане от югозапад над нашата страна, или на баричен и термичен гребен от югозапад, при който се пренася топъл въздух, обясни Анастасия Стойчева.
Тя отбеляза, че в Западна Европа времето е хладно и има област на ниско налягане, или има влияние на дълбок атлантически циклон. В северозападната част на Европа има по-хладна въздушна маса и по тази причина в много райони на британските острови и около Северно море, и в една част от Скандинавския полуостров, температурите са по-ниски, каза Стойчева.
"Но почти в цяла Южна Европа, в голямата част от Пиренейския и от Апенинския полуостров, или Средиземноморието, е под влиянието на тази гореща и суха въздушна маса, идваща от северните райони на Африка. Това е точно баричен и термичен гребен, който достига и обхваща, и Балканите. Температурите ще продължават да се повишават и в следващите дни, и те ще са по-високи в централното Средиземноморие, в районите на Корсика и Сардиния", обясни синоптикът.
Най-високата температура у нас е измерена на 5 юли 1916 г. в Садово - 45,2 градуса
През юли са най-високите температури, които са измервани в България, а не през август, каза Анастасия Стойчева. Тя отбеляза, че през август денят намалява като продължителност, а последните три дни на юли у нас са наречени горещници и те по принцип са най-топлите дни през годината.
"През юли е регистриран и абсолютният екстремум за нашата страна в Садово, Пловдивско, на 5 юли 1916 г. Тогава там са измерени 45,2 градуса. Уредите за измерване на температурата са били точни, защото са били с живак, а той е химичен елемент, при който няма голяма грешка при измерванията. Сега уредите са нови, защото живакът е опасен и вреден, но бихме могли да разчитаме на измерванията от 1916 г.", заяви Стойчева.
Тя съобщи, че най-ниската температура в България през юли е измерена - през 1933 г., на 7 юли в Трън - минус 0,8 градуса.
