Най-добрият период за почивка на морския бряг у нас ще бъде от 20 юли до 15 август, прогнозира климатологът гл. асистент, д-р Симеон Матев, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски“.
По думите му през годините в този интервал в почти 90 процента има слънце и няма облаци 22 дни. По нашето Черноморие най-голяма е вероятността за валежи през юни, каза още Матев.
Най-вероятният сценарий за лятото, според климатолога, е да е по-топло от нормалното, а валежите да са по-малко от нормата.
Следващата вероятност е лятото да е по-топло от обичайното с валежи около нормата. С още по-малка вероятност е отново да бъде по-топло от обичайното, но валежите да са над нормата. Почти невъзможен сценарий е лятото да е с температури под обичайните, коментира той.
Към този момент дългосрочните сценарии на математическите модели за изчисление на времето сочат, че в Европа и на Балканите то ще бъде по-топло от обичайното. Очакванията са превишенията спрямо нормата да са с около 1-2 градуса и ни предстои поредното горещо лято, каза Матев.
Той обаче отбеляза, че една дългосрочна прогноза винаги крие известен риск да не се сбъдне. За повече от 15 дни напред успеваемостта на прогнозата не е особено голяма, посочи климатологът.
В момента с по-голяма сигурност може да се говори за юни – средните температури у нас ще бъдат с градус-два по-високи от нормалните, количеството на валежите ще бъде близко до нормалното, като по-голямо количество валежи ще паднат в Западна България, най-вече в планинските райони, а условия за по-дълго засушаване ще има в Югоизточна България, посочи Симеон Матев.
През юли се очаква повторение на температурното ниво, както през юни, т.е. очакванията са аномалията да бъде с 1-2 градуса над нормата, а количеството на валежите изглежда ще бъде по-малко от обичайното, т.е. ще има дълги периоди без валежи, което от своя страна ще повиши опасността от пожари, добави той.
От климатична гледна точка два са най-горещите периоди в страната – около началото на юли (1-8 юли), третата декада на юли и голяма част от дните през август – тогава почти винаги са най-горещите дни през годината и с 85-90% сигурност може да се каже, че тази година най-високите температури в страната ще са над 40 градуса, посочи експертът.
На въпрос дали екстремните горещини в Мексико, при които маймуни падат мъртви от дърветата, може да дойдат и тук, Симеон Матев обясни, че няма климатична зависимост между България и Мексико. Тази година горещият период в Мексико с температури над 40 градуса е доста по-дълъг и това подлага на голям стрес живите организми, посочи той. По думите му местните ветеринари казват, че причина за смъртта на такъв голям брой маймуни, е топлинен удар. Това е индикатор, че се случва нещо, което не става всяка година и толкова често, и може да се разглежда в контекста на климатичните промени, смята Матев.
Специалистът отбеляза, че според изследвания, заради затоплянето и горещините, всички животни, които живеят в снежни и ледени условия, претърпяват може би най-големите промени, защото по-топлото време кара снега да се топи и естествената им среда се променя. Полярни мечки, лисици, моржове „страдат“, но се и адаптират към новите условия. Други животни, които търпят несгоди спрямо новите условия, са тези, които са подложени на екстремни явления като наводнения и суша, добави той.
България също е част от климатичните изменения, коментира Симеон Матев. Той отбеляза, че има две неблагоприятни метеорологични взаимоизключващи се явления – наводнения от една страна, от друга - горещини, в една и съща област. По думите му 10-20 години не са достатъчни да кажем, че климатът ни се променя от умерен към субтропичен, но този период е достатъчен да кажем, че са настъпили изменения и климатът у нас в някои отношения има черти на субтропичен.
Той коментира, че в момента е периодът от годината, в който падат най-големите валежи, проблем са и градушките и в преваляванията от последните дни няма нищо необичайно.
Матев отбеляза, че климатът е съвкупност от много природни фактори и когато настъпват промени в тях, настъпват промени и в климата. Земята помни много големи различия спрямо това, което имаме сега, но са се случвали отдавна и за много дълго време, докато сега за кратък период наблюдаваме много големи различия и това буди интерес, коментира климатологът.
