Велики четвъртък (Утреня, общ маслосвет, св. Василиева литургия) (Вечерта Последование на 12-те евангелия)
Днес е Велики четвъртък - денят, в който Иисус Христос събира своите ученици и на Тайната вечеря установява тайнството Евхаристия.
На днешния ден във всички епархии на Българската православна църква се служи св. Василиева литургия, по време на която се приготвя сухото свето причастие за цялата година, за да могат вярващите при извънредни случаи (болест, смъртна опасност и др.) да се причестяват.
По древна традиция на Велики четвъртък след Светата литургия се отслужва и Велик маслосвет.
Днес е денят и в който се боядисват яйцата. Първото задължително е червено. Ако не успеете да свършите тази работа днес, можете да боядисате яйцата и в събота.
С първото яйце се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е престояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденския хляб. Той носи най-разнообразни названия по територията на България - великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсява с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.
Житие на свети евангелист Марк
Св. евангелист Марк, който се наричал още и Йоан, е един от седемдесетте апостоли на Иисуса Христа. По народност той бил евреин, а по занятие левит – свещенослужител при храма.
Св. ап. Петър в първото си съборно послание го нарича "син ми Марко" (1Петр. 5:13). От тези думи заключаваме, че двамата са били много близки помежду си. Св. ап. Петър нарича евангелист Марк свой син в духовен смисъл, защото го обърнал в християнството и го кръстил.
За бащата на евангелист Марк не намираме сведения нито в Свещените книги на Новия Завет, нито в древната християнска литература. Църковното предание също не говори нищо за него. Очевидно, той е починал още когато Марк е бил малък.
В книгата "Деяния на светите апостоли" са дадени някои сведения за майката на евангелист Марк. От Деян. 12:12 узнаваме, че тя се казвала Мария и че имала къща в Йерусалим. В тази къща отишъл св. ап. Петър, след като по чудесен начин бил освободен от тъмницата и се избавил от преследването на Ирода Агрипа. В къщата на Мария апостолът тогава намерил мнозина християни, събрани на молитва. Според едно древно църковно предание в тази къща Иисус Христос извършил Тайната вечеря с учениците Си, в нея Той се явил на апостолите след възкресението Си, в нея били събрани апостолите, когато Дух Свети слязъл върху тях в деня Петдесетница, в нея първите християни се събирали за молитва.