Председателят на БОК Стефка Костадинова ще търси съдействие от посланика ни в Стокхолм Иван Павлов, за да може по-бързо да намери адвокати в Швеция, за да погне журналиста, който я обвини в употреба на допинг.
Мисията ще бъде помолена да намери запис от телевизионната игра, в която бе направено скандалното изказване на Патрик Еквалд. Ще бъде помолена и за помощ за точен превод на думите му, за да се разбере точно какви нападки е отправил.
Профилите на Еквалд в социалните мрежи от вчера са залети с гневни постове на българи за неговите думи, че рекордът на Костадинова е поставен по времето, когато всички българи са вземали допинг.
Друг участник в предаването веднага го контрира, че трябва да си намери добри адвокати.
“Според разпространени в българските медии информации някакъв шведски журналист е наговорил в някакво тв предаване обидни и неверни думи по мой адрес. Яростта му била породена от световния рекорд на скок височина 209 см, който е с един сантиметър повече от постижението на неговата сънародничка Кайша Бергквист, отлична състезателка, притежаваща световния рекорд в зала с 208 см. Въпросният господин бил наклеветил публично и всички български атлетки от миналото, зачерквайки техните успехи. Ако това е така, заради името, заради българския световен рекорд и престижа на родния спорт възнамерявам да си потърся правата в съда”, се казва в официално изявление на Стефка Костадинова.
Всъщност цели три състезателки са стигали до 208 сантиметра в кариерата си. Това е и световният рекорд на Людмила Жечева-Андонова от 20 юли 1984 година. И е подобрен от Стефка през юли 1987 година по време на световното първенство в Рим.
След това до това ниво стига първо Бергквист на 6 февруари 2006 година на закрито, което е доста по-лесно. И на 31 август 2009 година до 208 сантиметра стигна и Бланка Влашич в Загреб.
Всъщност Бергквист има само една световна титла в кариерата си, въпреки че била страхотна състезателка. Две титли има и в зала.
На олимпиадата в Сидни тя остана едва трета със 199 см, като раздели медала с румънката Оана Панталеймон.
Това не е първият опит да се атакуват посгиженията от 80-те години на минилия век.
Реално контрол за употребата на анаболи има още от олимпиадата в Монреал през 1976 година.
Преди няколко години американци стартираха кампания да бъдат заличени всички рекорди в леката атлетика от преди повече от 30 години. Те обаче не получиха подкрепа на твърденията си.
На всичко отгоре точно американка подобри световния рекорд на 100 метра с препятствия. Кендра Харисън през 2016 година записа 12,20 секунди, с 1 стотна по-бързо от Йорданка Донкова.
Летвата на 210 сантиметра в скока на височина пък е била атакувана безуспешно многократно, включително и от Стефка Костадинова, като някои от опитите бяха изключително близо да бъдат успешни, особено при Бланка Власич и рускинята Елена Ласицкене.
Шведите едва ли трябва да бъдат пример за борба с допинга, въпреки че бият тъпана по всякакъв повод.
Един от най-големите скандали в историята избухна точно заради тях, след като решиха да натурализират най-добрата хърделистка на бившия СССР Людмила Нарожиленко-Леонова през 1995 г. Тогава тя сключи брак с бизнесмена Йохан Енквист и поиска скандинавски паспорт, който получи веднага.
Проблемът обаче бе, че тя имаше положителна проба за допинг, която набързо бе покрита не без съдействието на дългогодишния шеф на медицинската комисия на международната федерация по лека атлетика Арне Лундквист.
В крайна сметка бе прокарана съшитата с бели конци история, че когато разбрал, че ще се равеждат, нейният бивш съпруг и треньор сложил забранени вещества в нейната паста за зъби. След което викнал допингконтрол и я хванали.
Явно обаче фантасмагориите хващат, когато не си българин. За подобно нещо наш спортист би получил веднага наказание от 4 години, а ако е хванат за втори път - до живот.
Новоизпечената Енквист бе напълно оневинена и получи и права да се състезава за Швеция.
Така на олимпиадата в Атланта през 1996 година и тя като Стефка Костадинова спечели титлата на 100 метра с препятствия. И то по най-убедителен начин. Всички медии в Швеция забравиха за скандала с допинга светкавично.
През 1997 година Енквист спечели и световната титла на първенството в Атина в същата дисциплина.
Това и донесе златния медал на “Свенска Дагбладет” за най-добро постижение в спорта за годината, което е еквивалент на нашата анкета за спортист на годината.
Така Людмила става първата чужденка, удостоена с тази чест.
През 1999 година бе диагностицирана с рак на гърдата. След операция тя спря химиотерапията след 4 процедури, за да не влияят лекарствата на нейната спортна кариера. След което успя да се върне на пистата.
И на световното първенство в Севиля спечели бронзов медал след американката Гейл Дивърс и представителката на Нигерия Глория Алоизи.
След това реши, че трябва да стане първата жена в историята, която да спечели титли от лятна и зимна олимпиада.
Женският бобслей бе включен в програмата за игрите през 2002 година и Людмила реши да премине в този спорт, където шведките са сериозна сила. В края на 2001 година обаче бе хваната за втори път със забранени вещества. Бяха открити следи от анаболни стероиди в нейната кръв.
И бившата представителка на СССР бе наказана за 2 години, а не за нормалните 4, както се полага по закон.
В момента 57-годишната Енквист живее в Испания заедно със съпруга си и не се занимава със спорт.
ТРИ СВЕТОВНИ РЕКОРДА СА ПО-СТАРИ ОТ ТОЗИ НА СТЕФКА
В атлетиката има три по-стари рекорда от този на Стефка. Постижението на 800 м на Ярмила Кратохвилова от ЧССР е от 1983 г. (на снимката), на Марита Кох от ГДР на 400 м от 1985 г., и Наталия Лисовская от СССР на гюле - месец преди Стефка.
