Инцидентът на столичния маратон, когато бе блъсната известната сръбкиня Оливера Йевтич върна спомените към най-ярката проява на мъжки комплекси спрямо жените в бяганията. Това става през 1957 г. и замесената е родената в Германия Катрин Звицер.
Нейното прегрешение било, че дръзнала да се включи в състезанието наравно с мъжете.
Това вбесява главния съдия Джокс Семпъл, който дори нахлува на трасето и се опитва да отнеме номера на 20-годишната девойка или поне да я откаже. Защото си имало отделно състезание за дамите.
Звицер обаче проверила, че в правилника няма ограничения
за пол, платила си входната такса и застанала на старт със своя номер от клуба.
Катрин бяга заедно с треньора си Арни Бригс и своя приятел по това време Том Милър.
Когато започва бягането, Семпъл първо почва да кълне и обижда, след което решава, че е време да действа.
Нахлува на трасето и започва да дърпа номера на Звицер. Успява да бутне нейния треньор на асфалта, както и още един състезател, който е около нея.
Край на цялата драма слага Том Милър. Той е бивш състезател по американски футбол и национал на САЩ по хвърляне на чук. Лично тегло около 120 килограма, но с доста добра атлетическа подготовка.
Неговият юмрук слага край на споровете със Семпъл, като го праща в тежък нокдаун.
Така Катрин успява да завърши класическата дистанция за малко повече от 4 часа и половина.
Всъщност Катрин не е първата, която бяга бостънския маратон, който е сред най-елитните в света.
Три години поред разстоянието преодолява Роберта Луиза Гиб, която обаче просто не се регистрира за състезанието. Заради това е пропусната от организаторите. Дори през фаталната 1967 година тя завършва близо час преди Семпъл.
Близо 20 години Роберта, наричана от приятелите си Боби, получава официално титлата победителка в маратона на Бостън при жените за 1966, 1967 и 1968 г.
Скандалът съъс Звицер обаче има огромен отзвук в САЩ и тя става знаме на борците за равни права между половете.
Първоначално обаче аматьорската федерация по лека атлетика за 5 години забранява на мъже и жени да се състезават едновременно.
Чак през 1972 година в Бостън официално правят отделен старт за жени.
Катрин Звицер печели първото място на маратона на Ню Йорк през 1974 година и завършва втора в Бостън година по-късно.
Година след инцидента Катрин вдига сватба с Том Милър, но бракът им продължава само 5 години. След това се обвързва с изпълнителния директор на фирма за връзки с обществеността Филип Шауб. И от 1987 година е заедно с британския писател Роджър Робинсън.
Катрин написа и две книги “Бягане и ходене на жени над 40” и “Жената маратон”. Втората е базирана точно на нейните приключения по време на състезанието в Бостън.
Стана член на залата на славата на американската атлетика.
Преди 3 години за 40-ата годишнина от маратона, в който пробива, тя отново минава трасето, като постига време, колкото първия път, когато се появява на старт.
Заради фен бе решен и олимпийски златен медал в най-дългото бягане. През 2004 година лудият проповедник от Англия Нийл Хорън лиши бразилеца Вандерлей де Лима от титлата, като 7 км преди края го сграбчи до оградата и докато други зрители го освободят, той вече бе трети след Стефано Балдини (Италия) и Меб Мефлезиджи (САЩ). Година преди това същият идиот Хорън изскочи пред болидите от Ф1 на пистата “Силвърстоун”.
