Наркотиците са част от професионалния спорт от години. Някои просто смятат, че така атлетите борят стреса, на който са подложени, по-добре. И официално войната с тях приключва догодина. Остава единствено срамът, че са те хванали.
От 2021 година положителна проба за кокаин или марихуана официално ще се наказва с 3 месеца лишаване от състезателни права, ако се докаже, че това не помага за резултатите ти. Дори може да стане и един месец, ако се включиш в програма за рехабилитация. В момента санкцията е 4 години, колкото и за анаболните стероиди.
Световната антидопингова агенция обяви, че
доказателствата, че
наркотиците помагат
на състезателната
форма,
са прекалено малко, за да има толкова сериозно наказание. А реакцията на общественото мнение е достатъчна при положителна проба.
В края на миналия век използването на наркотици в професионалния спорт е толкова популярно, че дори в един момент от документалния филм за Майкъл Джордън, който излезе неотдавна, има сцена, в която той влиза в съблекалнята на “Чикаго Булс” и съотборниците му масово шмъркат “бело”.
Най-известният наркоман в спорта, разбира се, е Диего Армандо Марадона. Геният от Аржентина, който за мнозина е най-великият футболист за всички времена. Три пъти е хващан по време на кариерата си. Най-нашумелият случай бе точно преди мача с България на световното в САЩ, гокато хо хванаха с кокаин и го пропусна, а нашите победиха с 2:0. Марадона на няколко пъти влиза в клиники, за да пребори зависимостта си, но така и май не успя. Сегашното му
неадекватно
поведение като
треньор и
несвързаната реч
се отдават точно на уврежданията на централната нервна система, които е получил заради употребата на наркотици.
Детето чудо на световния тенис Дженифър Каприати започва с марихуана още като тийнейджър, след което минава на твърд наркотик. Тя обаче е една от малкото, които успяха да преборят всичко и да се върнат на корта като победители. Носителка на три титли от “Големият шлем” и олимпийска шампионка и сега е член на Залата на славата на световния тенис.
Проблеми с наркотиците имаше и друго голямо име в тениса - Мартина Хингис. През 1997 година и Андре Агаси даде положителна проба за амфетамини, като се оправда, че някой му сложил дрогата в содата. По-късно обаче призна, че е използвал кристални амфтамини през по-голямата част от кариерата си.
Скандалите с наркотици не подминаха дори и най-успелия спортист за всички времена на олимпиади - Майкъл Фелпс. Една снимка, на която се вижда, че пуши марихуана, му струва доста сериозен рекламен договор с производителя на зърнени закуски “Келогс”. Разбира се, никой в САЩ не посмя да му вземе проба по това време, за да не нарушава спортната му кариера. Но доказателствата останаха и Фелпс се измъкна единствено с извинение за поведението си.
Най-големият скандал в историята на професионалния спорт е с бейзболния “Питсбърг Пайрътс” през 1986 година. Тогава 10 играчи дадоха показания за разпространение на кокаин и притежаване на наркотици. В скандала бе намесен дори и талисманът на отбора - папагалът Пиратко Кевин Кох, който получи присъда за разпространение на наркотици в съблекалнята и запознаването на играчи с местен дилър.
За цял сезон бяха дисквалифицирани Хоакин Андухар, Дейл Бера, Енос Кабел, Кийт Ернандес, Джефри Леонард, Дейв Паркър и Лони Смит. Те можеше да продължат кариерите си единствено ако дарят 10% от заплатата си на фондация за борба с наркотиците и положат 100 часа общественополезен труд.
Ал Холанд, Лий Лейси, Лари Соренсен и Клодел Робинсън се спасиха с наказание за 60 мача, 5% от заплатата за фондацията и 50 часа общественополезен труд.
До края на кариерата им пък на специални проверки бяха подложени Дъсти Бейкър, Вайда Блу, Гари Матюс, Дики Ноулс, Тим Рейнс, Мани Сармиенто, Дерил Скониерс, Род Скъри, Деръл Томас и Алан Уилямс.
Само трима успяха да се завърнат на ниво след скандала. Дейв Паркър подписа със “Синсинати Редс” и влезе в отбора на звездите три пъти. Кийт Ернандес остана в отбора и до 1988 година бе носител на наградата “Златната ръкавица”, а Лони Смит подписа с “Атланта Брейвс” и взе приза за завръщане през 1989 г.
Четирима обаче нямаха такъв късмет. Род Скъри умря на 36 г. през 1992 г. след сърдечен удар, свързан с употребата на кокаин. Уили Ейкънс бе осъден на 20 години за продажба на крек и бе освободен на 4 юни 2008 г. През 2005 г. Лари Соренсен получи 2 години затвор, след като за 6-и път бе хванат да шофира пиян. Алан Уигинс пък
умря на 32 годни,
след като пипна СПИН
след венозно
приемане на
наркотици
Питчърът на “Ню Йорк Янкис” Стив Хауи седем пъти получава наказания за кокаин и се завръща на терена, за да загуби живота си от наркотика. Той почина през 2006 г.
Една от най-големите трагедии в спорта бе с баскетболиста Лен Биас, който трябваше да бъде част от великия тим на “Бостън Селтикс” с Лари Бърд и Робърт Периш. Ден след като бе избран като №1 в драфта, на 19 юни 1986 г., той умря от “спийдбол” кокаин. Неговата смърт накара НБА и другите професионални лиги
да стартират
програма за борба
с наркотиците
сред младите
си играчи.
Проблемът с наркотичните вещества е, че остатъците от тях лесно се предават от човек на човек при секс например. И един спортист не може да знае точно какво е правил партньорът му. Такъв бе случаят с известната ни състезателка по стрелба Антоанета Бонева, която изтърпя наказание за това.
И в момента имаме наказан състезател за използване на кокаин. Санкцията на хандбалиста Веселин Николов изтича на 11 декември тази година, след като получи 4-годишно наказание.
