Синът на великия български футболист Георги Аспарухов - Андрей Аспарухов, се включи в предизвикателството на Българската асоциация на спортните журналисти “Моят любим спортен момент”.
Самият Андрей е бивш футболист. Играе в “Левски” - клуба, в който името на баща му е най-ценното и разпознаваемо в цялата история, име с ранг на футболно божество. Андрей е и бивш спортен журналист - коментатор в БНТ. От 24 години живее в САЩ и работи като футболен треньор на деца.
Андрей и съпругата му Изабела, дъщеря на друг велик футболист на “Левски” - Павел Панов, първо заминават за Америка за световното първенство през 1994 г. Дори се женят в Лас Вегас веднага след финала.
После са и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г. - остават няколко месеца, Изабела получава предложение за работа и решават, че може да поостанат...
От САЩ Андрей Аспарухов се включи в предизвикателството за споделяне на запомнящи се, вдъхновяващи истории, разказани по време на пандемията от коронавирус.
След обявяването на извънредното положение у нас Българската асоциация на спортните журналисти предизвика самите журналисти, спортистите, ръководителите на спортни организации и феновете да разказват и да не спират да показват величието на спорта дори във времена, в които феноменът е принуден да е под карантина.
Докато подкрепят мерките за борба и разпространението на коронавируса, спортните хора пренасят “зрителите” от виртуалния стадион към други мигове и времена, дори и физически всички да са си вкъщи.
Всеки може да разкаже своя любим спортен момент и да изпрати история и снимки на [email protected]. Всички вдъхновяващи истории се публикуват на basj.bg и на сайта на “24 часа” - 24chasa.bg.
Един от календарите, които синът на Гунди си пази и до днес. “Левски”, 1985-а - годината на дебюта му в “А” група. Седнали (от ляво на дясно): М. Байчев, Р. Гочев, Б. Искренов, Н. Илиев, А. Аспарухов, Р. Чарлов, Ст. Георгиев, Кр. Коев. Втори ред: Хр. Аянделев (зам. председател на клуба), Н. Сираков, Вл. Шаламанов, Д. Марков, Г. Йорданов, К. Вангелов, П. Петров, Р. Крумов, К. Ивков (ст. треньор). Трети ред: Пл. Цветков, Вл. Делчев, Н. Тодоров, М. Вълчев, К. Банков, И. Гълъбов, Ант. Здравков.
Победата на хората и звучният шамар за решилите, че историята се променя със смяната на името
Моят любим спортен момент е свързан с един мач, който остана в историята като първия сблъсък на “Витоша” и “Средец” - преименуваните “Левски” и “ЦСКА. Мач, в който аз направих официалния си дебют в тогавашната “А” футболна група.
Мачът бе през есента на 1985-а, няколко месеца след безумно смешното решение да се сменят имената на отборите и да се лишат от правото да играят футбол за дълги срокове основни играчи и от двете страни. След тази “наказателна” акция дойде и времето, когато трябваше да се покаже, че вече никой не се интересува от “разжалваните” колоси.
Е, все пак, какво толкова - два разбити отбора, без голяма част от звездите си, пълни с млади и неизвестни футболисти... обикновен мач, ще кажете.
Мачът беше преместен на “Българска армия” - стадион с по-малък капацитет, но достатъчен за очакванията за слабо посетен двубой.
Да, ама се случи нещо съвсем различно.
Ние се придвижвахме с клубната “Чавдарка” (нали сме разжалвани, смениха и автобуса).
Спускайки се от телевизионната кула, изведнъж попаднахме в море от хора.
Пътят пред нас беше задръстен, не от коли, от хора.
В този момент всички разбрахме, че ни чака всичко друго, но не и обикновен мач.
До стадиона стигнахме сякаш носени от тези, дошли да покажат, че имената нямат значение за истинската любов.
Интересът беше невероятен.
На другия ден разбрахме, че извън стадиона са останали повече хора от тези, влезли вътре.
Почти нищо не помня от самия двубой, освен че победихме с 2:1, че “сините” шалчета бяха в пъти повече и че аз осъществих мечтан дебют.
Също помня, че не чух някой да скандира друго освен “Левски” или ЦСКА.
Мачът беше звучен шамар, автогол за тези, решили, че историята се променя със смяната на името.
Този спортен момент ще остане завинаги в моето съзнание като победата на хората срещу едно неспортно решение и неговите неосъществени цели.
АНДРЕЙ АСПАРУХОВ
