Игрите в Антверп се провеждат въпреки испанския грип, втората по големина чума в историята
България е сред първите недопуснати до участие заради политически причини
Световната пандемия от COVID-19 нанесе саблен удар по световния спорт. Заради нея олимпиадата в Токио и европейското по футбол бяха отложени за догодина, което става за първи път в историята.
Преди век обаче олимпийските игри побеждават доста по-сериозна епидемия. Втората по големина в историята на човечеството. Между януари 1918 година и декември 1920 година сме ударени от испанския грип. От него загиват между 17 и 50 милиона, а според някои изчисления жертвите са близо 100 милиона.
Той стартира от САЩ, но получава името си по погрешка. Всичко е заради военната цензура по време на Първата световна. В нея Испания пази неутралитет. И точно заради това вестниците информират всеки ден за заболяването, което удря дори крал Алфонсо XIII.
България е една от най-засегнатите държави в целия свят. У нас смъртността достига до 108 на 10 000 от населението. В Европа пред нас са само Португалия (233), Италия (151) и Испания (120). Предполагаемите жертви у нас са около 80 000.
И на фона на тази трагедия на 14 август 1920 година белгийският крал Албер I открива седмите олимпийски игри в Антверп.
Белгийците кандидатстват за тях още през март 1912 година, когато на осмата сесия на МОК барон Едуард дьо Лавеле я представя на колегите си. Две години по-късно на конгреса на организацията се дискутират Амстердам, Будапеща, Антверп и Рим, но не е взето решение. Повечето членове на МОК предпочитат унгарската столица, но няма окончателен вот, а след това избухва и Първата световна война.
В нея дори МОК се оглавява временно от швейцареца барон Годефрой дьо Боне, след като основателят на съвременното олимпийско движение барон Пиер дьо Кубертен се записва доброволец в армията и е категоричен, че организацията не може да бъде оглавявана от военен. Той се връща през февруари 1917 година.
През 1915 година Франция издига Лион за домакин, но с уговорката, че ако Белгия се възстанови, ще подкрепи нейната кандидатура. Така на 15 април 1919 година, или малко над година до игрите, Антверп най-накрая е потвърден за домакин. САЩ издигат кандидатурите на Кливланд, Филаделфия и Атланта, Куба - на Хавана. Унгария вече няма шансове, след като е на страната на загубилите войната.
Точно войната дава повод и за първото политическо отстраняване
от олимпиади, от което страда и България. Използва се доста подмолен начин да ни изхвърлят заедно с Германия, Унгария, Австрия и Отоманската империя, днешна Турция. МОК е подложен на невероятен натиск от страна на Великобритания, но се опъва, защото в олимпийската харта има член, че игрите са за всички. Но тогава поканата за участие не идва от комитета, а от организаторите. И просто такива не са изпратени до страните, които са загубили войната.
По това време дори имаме член на МОК в лицето на известния
дипломат Димитър Станчов, който е близък приятел на Кубертен, но и това не помага. Днес мнозина цитират олимпийската харта, когато говорят за отстраняването на Русия заради националната програма за използване на допинг, но забравят, че точно България е сред първите държави с наказание по политически причини. Последната държава, която не получава покана за Анверп е СССР, който е под политическо ембарго от Запада. Така в Белгия пристигат делегации от 29 държави,
само с една повече от предната олимпиада през 1912 година в Стокхолм. От новосформираните страни участие взема само Естония, а Чехословакия наследява Бохемия, която е пращала спортисти преди Първата световна война, въпреки че е част от Австро-унгарската империя. Полша води война в СССР и също отсвирва състезанията. Дебют правят Аржентина, Кралство на сърби, хървати и словенци (бъдеща Югославия), Бразилия и Аржентина. За първи път самостоятелна делегация изпраща и Нова Зеландия, която участва през 1908 и 1912 година с общ отбор с Австралия. Един спортист - Ерик Робертсън, пристига и от Нюфаундленд, който по това време все още е британско владение, но след това става част от Канада. Заради това Робертсън е включен към Великобритания.
Олимпиадата в Антверп остава в историята и като първата, на която се произнася олимпийската клетва и се вдига олимпийският флаг. Шведът Оскар Шван печели сребро в стрелбата на 72 години, което го прави и най-възрастния медалист в историята на олимпиадите. Отново има и зимни спортове, като хокеят на лед прави дебют на игрите с категорична победа на Канада, представяна от отбора “Уинипег Фалкънс”, който е аматьорски шампион и се състои от потомци на емигранти от Исландия. Другият зимен спорт е фигурното пързаляне.
Разпределят се медали в теглене на въже и поло, които вече не са в програмата на олимпиадите.
За първи път в историята има стартове и в друга държава Две от гонките във ветроходството се провеждат в нидерландски води, защото и без това всички състезатели са оттам.
В крайна сметка олимпиадата приключва на 12 септември, като медали вземат 22 от 29 държави, които участват, което няма да се случи повече в историята. САЩ си тръгват с 41 златни, 27 сребърни и 27 бронзови, или общо 95 отличия. Шведите са втори с 19 титли, а на третото място са Великобритания и Финландия с по 15. Финландците вземат толкова заради великия атлет Пааво Нурми, който печели 3 титли, фигурното пързаляне и борбата.
А през декември окончателно се обявява край на епидемията от испански грип по света.
