Японците не са сигурни, че ще се справят и догодина
Олимпиадата в Токио стана първата в историята, която бе отложена. Заради световната пандемия с коронавируса COVID-19. И все още не може да се отговори на най-важния въпрос - дали домакините ще се справят.
Заради променящия се свят съмнения има дори в самата Япония. На това мнение е Шигеру Ишиба, който е фаворит да замести премиера Шиндзо Абе след изборите догодина.
“В новите реалности по света не е ясно дали може да проведем олимпиадата”, категоричен е той.
Най-сериозният проблем е осигуряването на допълнителните разходи в условията на световна икономическа криза, която се очаква след отминаването на коронавируса. Не е ясно колко от местните спонсори биха подкрепили игрите в новата икономическа реалност.
По първоначални данни ще трябват 2,5 милиарда долара, но сумата може да се утрои, което ще направи игрите най-скъпите в историята.
На първо място е проблемът с олимпийското село. Идното лято то ще е частна собственост, защото апартаментите вече са разпродадени, и то с всички необходими договори. “Един човек да пожелае да ни даде жилището си и става проблем. А освен това говорим за 41 спортни обекта, които също имат договори, конгресни центрове, 40 000 хотела, които са наети от огранизационния комитет, 2000 автобуса и огромно количество фирми за доставка и услуги. Една да има проблеми, и пъзелът не излиза”, категоричен е изпълнителният директор на организационния комитет Тоширо Мори.
Проклятието “40”, което удари Токио, бе измислено от вицепремиера Таро Асо. “Вижте какво се случва с олимпиадите през 40 години. Винаги има проблем”, заяви той пред парламента.
Асо е нещо като
японския Валери
Симеонов и бивш
премиер
През годините трябваше да се извинява за отношението си към жените, лекарите и болните от алцхаймер.
Но за олимпийското проклятие е напълно прав. Преди 40 години беше олимпиадата в Москва, ударена от най-големия бойкот в историята. През 1940 година пък Токио и Сапоро трябваше да организират първата си олимпиада, която пропадна заради Втората световна война. По ирония на съдбата сега отново става въпрос за тези два града, след като зимният курорт трябва да поеме маратона и дългите бягания заради жегата в столицата на Япония. И накрая през 1900 година Париж организира най-дългата и хаотична олимпиада в историята, която се проточва от април до октомври.
Единствено войните са отменяли олимпиади до момента, като са провалени летните в Берлин през 1916 година, летните в Токио и зимните в Сапоро през 1940 година и летните в Лондон и зимните в Кортина д'Ампецо през 1944 година. Два пъти са били и местени - заради изригването на Везувий отиват от Рим в Лондон през 1908 г. и след референдум зимните през 1976 година отиват от Денвър в Инсбрук.
Проклятието “40”
всъщност е
третото в
историята
на олимпиадите. Най-силно е това, което тегне над Атланта. Заради спонсорите и парите американския град измъкна от Атина игрите, които бяха точно 100 години след първите през 1896 година. Заради което МОК и САЩ отнесоха сериозни критики. И от този момент градът не е печелил нито една титла, въпреки че отборите му са били едни от най-силните в страната. Първи е провалът на бейзболния “Атланта Брейвс”. След това през 2017 година тимът по американски футбол “Атланта Фалкънс” поведе с 28:3 на “Ню Инглънд Пейтриътс”, за да запише най-големия провал в историята на “Супербоул” и да загуби.
А баскетболният “Атланта Хоукс” няма и един финал в НБА, откакто е в града от 1968 г. На всичко отгоре Атланта загуби и два отбора от НХЛ, които се преместиха в Канада - “Флеймс” отиде в Калгари, а “Трашърс” - в Уинипег. Единственият светъл лъч е титлата на ФК “Атланта” на европейски фубол, но този спорт не го броят за жив. И така вече минаха 24 години под това проклятие.
През 2015 година французите пък измислиха проклятието на олимпиадата в Лондон, след като изненадващо цели 18 участници на игрите умряха в рамките на 3 лета от провеждането на игрите.
La malediction
olympique бе
споменато за
първи път
по телевизия BFMTV, след като през октомври 2015 година бе открит трупът на беларуската спринтьорка Юлия Баликина, увит в найлон и изоставен в гората до Минск.
Проклятието придоби голяма популярност във Франция и заради това, че през март на същата година плувкинята Камил Муфат и боксьорът Алекси Вастен бяха сред 10-те жертви, когато два хеликоптера се удариха в Аржентина.
Според историците началото на проклятието е на 7 декември 2012 година, когато борецът от Микронезия Кейтани Греъм получава сърдечен удар. На 3 януари следващата година състезателят по маунтинбайк от Южна Африка Бъри Стандър е размазан от автомобил по време на тренировка.
На 9 май британският ветроходец Ендрю Симпсън се обръща с лодката си и се дави. На 5 юни се самоубива руската джудистка Елена Ивашченко, а на 4 август отнема живота си и австралийският боксьор Били Уорд. На 16 август е застрелян египетският борец Абделрахман ел-Трабили, а на 19 октомври съдбата му е последвана и от тайландеца Джакит Паничпатикум, състезател по спорта стрелба. На 6 ноември от пневмония умира гватемалският щангист Кристиан Лопес, а на 29 декември в катастрофа загива борецът от Русия Бесик Кудаков.
За 2014 година единствената жертва е тенисистката Елена Балтача, която почина на 3 май от рак на черния дроб.
Следващата година започва с черна серия през март. На 9-и е катастрофата с Муфат и Вастен, а на 27-и в Атлантическия океан изчезва канадската спринтьорка на 400 метра Дундре Барнаби. На 25 юни океанът поглъща и американския ветроходец Тремър Мур. През октомври е открит трупът на Баликина. Лоран Видал, състезател по триатлон от Франция, получава сърдечен удар на 10 ноември, а на 10 декември националът по футбол на Хондурас Арнолд Перейра е разстрелян на улицата. Черният списък приключва поне за момента на 3 март 2016 година, когато от рак на гръбначния мозък умира гребкинята от Австралия Сара Тейт.
Според някои автори има проклятие, което е свързано с щафетата на олимпийския огън, измислена от Германия за игрите през 1936 година и която не е липсвала в Древна Гърция. Тогава за първи път той минава и през България, като по-късно още два пъти е бил у нас - за игрите в Москва през 1980 година и тези в Атина през 2004 година.
Икономисти пък смятат, че всеки един домакин на летни игри в новата история е прокълнат, защото веднага след
приключването
им идва сериозна
рецесия в града,
като рекордьор по това отношение е Монреал.
Божието наказание срещу олимпиадата в Токио пък бе измислено от легендарната гимнастичка и модел на “Плейбой” Светлана Хорхина.
Според нея МОК е санкциониран свише заради отношението към нейната родина. Хорхина, която има 7 медала от олимпиади (2 златни), 20 от световни (9 златни) и 20 от европейски (12 златни), е един от най-запалените привърженици на Владимир Путин и до 2011 година бе депутат от неговата партия. Дори според слуховете нейният син е от руския президент.
Русия бе отстранена за 4 години от Световната антидопингова агенция заради националата програма за използване на забранени вещества в спорта. И в Токио можеше да участва единствено под олимпийския флаг. Всъщност от цялата ситуация с коронавируса
руснаците
печелят
най-много
Отлагането на олимпиадата означава, че ще има време да мине делото им през Арбитражния съд по спорта в Лозана, като към момента това се очаква да бъде в седмицата след 6 юли. И като се има предвид колко медали от Сочи бяха върнати заради недостатъчно доказателства шансовете за успех не са никак малки. Всичко се базира единствено на показанията на бившия шеф на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков и доклада на канадския юрист Ричард Макларън, които се оказаха доста слаби в някои от случаите.
ДЕН СЪБОТА, ДАТА 24-И МЕСЕЦ СЕПТЕМВРИ СА НИ НА КЪСМЕТ
ТОДОР ШАБАНСКИ
Събота е най-щастливият ден за българския спорт. В този ден от седмицата са се случили най-много от великите мигове на България в историята на олимпийските игри. В събота са спечелени една трета от всичките ни олимпийски златни медали, включително и първият през далечната 1956 година в Мелбърн. От месеците най-благодатен за нас е септември, през него светът чува 18 пъти българския химн в чест на родните шампиони.
А най-успешната дата за българския спорт се оказва 24 септември, единствената, на която печелим рекордните 4 олимпийски титли. Три от тях са дори в един и същи ден през 1988 г., когато в щастливата за нас събота атлетът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и гимнастикът Любомир Герасков триумфират в Сеул. За да е пълна картината, тогава в южнокорейската столица печелим още един сребърен и един бронзов медал. 12 години по-късно куриозно на същата дата в Сидни 2000 на олимпийския връх стъпва и лекоатлетката Тереза Маринова с треньор Христо Марков.
В един и същи ден най-много българи са ставали олимпийски шампиони обаче на 24 юли 1976 г. Тогава, отново в събота, в рамките на 90 минути четири наши сънароднички печелят злато на гребния канал в Монреал: Здравка Йорданова и Светла Оцетова са с титла на двойка скул, а Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева с титла на двойка без рулеви. В името на рекорда да отбележим, че 30 минути преди това и четворката ни с рулеви грабва сребро. Така, за по-малко от два часа страната ни се сдобива с 9 медалисти, което и до днес си остава ненадминато. На същата дата - 24 юли, но четири години по-късно Асен Златев става шампион на щанги в Москва.
В още два случая България е била щастлива с трима шампиони на една дата, като в единия това се случва в един и същи ден - на игрите в Мюнхен през 1972 година, когато на 10 септември със злато са борците Георги Мърков и Петър Киров, както и боксьорът Георги Костадинов. На 31 юли 4 години по-късно в Монреал триумфират атлетката Иванка Христова и борците Хасан Исаев и Исмаил Абилов.
На девет дати сме имали по двама шампиони, като в шест от тези случаи това е ставало на един и същи ден в една олимпиада.
С оглед времевия диапазон на игрите естествено най-успешните месеци са юли, август и септември. Единственото ни зимно злато резонно е през февруари, а по-нестандартните като дати титли през октомври и декември са от екзотичните като дестинации олимпиади в Мелбърн, Токио, Сеул и Мексико.
През септември имаме 18 титли. С по 13 следват юли и август. 6 са през октомври, а по една - през февруари и декември.
И още за съботата като най-щастливия за България ден в спорта. В събота борецът Никола Станчев печели първото ни олимпийско злато през 1956 г. в Мелбърн, след това през годините в този ден от седмицата българските спортисти грабват още 16 титли. На второ място с 9 е сряда, 7 са в неделя, по 6 са спечелени в четвъртък и петък, 4 са в понеделник и само 3 във вторник.
Със златни букви в българската спортна история са записани още две дати. На 1 август 1952 г., петък, боксьорът Борис Георгиев-Моката печели в Хелзинки първия ни олимпийски медал с бронза в категория до 75 кг. На 14 февруари 1980 г., четвъртък, с третото си място на 30 км ски бягане от игрите в Лейк Плесид (САЩ) Иван Лебанов нарежда за първи път страната ни сред държавите с медал от зимни олимпиади.
ФЕЪРПЛЕЙ ЛИ Е САНКЦИЯТА НА РУСИЯ
Проф. ЦВЕТАН ЖЕЛЯЗКОВ, дн
Известно е решението на Международната антидопингова асоциация - WADA, за изваждането на Русия от световния спорт за 4 години с обвинението, че допингирането на руските спортисти е държавна политика.
При евентуален “жест” на МОК е възможно някои руски спортисти да вземат индивидуално участие, но без никакви държавни символи.
Приложението на правило 70.1. на олимпийската харта, известно като “Церемонии на победителите” задължително изисква “издигане на знамето и изпълняване на химна на делегацията победител”, а така също тримата медалисти “да са обърнати с лице към знамената”.
Очевидно е, че лишаването на руските спортисти от такава церемония им отнема най-големите стимули за “равноправна и честна” спортна борба. За спортните специалисти е ясно, че техните постижения неизбежно ще бъдат влошени, което дава незаслужено предимство на спортните им противници и нарушава т.нар. феърплей.
От тази гледна точка решението на WADA е несправедливо, защото пряко засяга човешките права на личности, които са изпълнили всички нормативни изисквания на институциите, под егидата на които се провеждат олимпийските игри. Те се превръщат в някакви неидентифицирани субекти, лишени от всякакви отличителни знаци. При тяхното награждаване ще се вдига знамето на МОК.
На церемонията за награждаването на 10-те най-добри спортисти на България за 2019 година забелязах от екрана сълзи в очите на нашите олимпийски шампиони Георги Костадинов и Екатерина Дафовска, когато се вдига националното знаме на България и се изпълнява нейният химн.
Под влиянието на същите чувства на церемониите по награждаването американските спортисти поставят ръката на сърцето си, когато се изпълнява химнът на САЩ.
Като член на българската делегация съм изпитал тези чувства на четири олимпийски игри - в Токио през 1964 г., Мюнхен през 1972 г., Сеул през 1988 г. и Атланта през 1996 г. Най-искрено пожелавам и на нашите спортисти същото усещане на предстоящите игри в Токио.
Що се отнася до отстраняването на Русия като страна, е добре да се върнем към някои исторически факти.
Въпреки официалната расистка политика на Хитлер и неговото обкръжение МОК не лиши Германия от домакинство на олимпийските игри в Берлин през 1936 г. Победите на Джеси Оуенс и други цветни спортисти се превърнаха в звучен шамар за нацистите и в триумф на олимпийските идеали!
Известни са тежки нарушения на човешките права в СССР и бившите социалистически страни, в държави с диктаторски режими на управление. Към тази категория някои поставят и Китай заради драматичните събития на централния площад в Пекин.
Могат да се посочат също така и други примери на политическа, расова, религиозна и други форма на дискриминация в страни, които считат себе си за демократични.
Въпреки това спортистите на тези страни не са били лишавани от равноправно участие на олимпийски игри, световни първенства и други спортни форуми. Нещо повече, МОК избра за домакини на олимпийските игри Москва през 1980 г. и Пекин през 2008 г.
В моята многогодишна педагогическа практика като треньор, преподавател и член на БОК, винаги съм възпитавал състезателите и студентите в култ към непреходните ценности на олимпизма и нетърпимост към насилието и нечестните средства за победа. Спортът е вселена, в която има звезди с постоянен блясък, и метеори, които бързо изгарят в полета си към Земята.
В тази публикация не влагам никакви политически и емоционални пристрастия. Проблемът е принципен! Да не забравяме прекрасния пример на бившия президент на МОК Хуан Антонио Самаранч, който върна достойнството на олимпийското движение след двете силно политизирани, непълноценни олимпийски игри в Москва и Лос Анджелис.
Игрите в Сеул се превърнаха в апотеоз на олимпизма. В тях взеха участие рекорден брой страни, без официални дипломатически връзки по между си, както и със страната домакин.
----
Авторът е дългогодишен ръководител на катедра “Теория на спорта” към НСА “Васил Левски”. Отговаря за научното осигуряване на олимпийските отбори за игрите в Токио, Мюнхен, Сеул и Атланта. Удостоен е с престижната награда “Личност на 2004 г.” от Американския биографичен институт за “цялостни постижения и приноси към обществото”. Заслужил професор на Факултета по кинезиология на Загребския университет.
