В последната една година двамата са символи на успехите за българския биатлон. Миналия март Владимир Илиев стана първият наш състезател , спечелил медал от световно първенство – сребро. През лятото се разбра, че със съотборничката си в националния отбор Милена Тодорова имат връзка. През есента тя бе официализирана с пост във фейсбук. Тази зима пък Милена върна надеждата, че женският ни биатлон може отново да стигне до върховете, които имаше от края на 80-те години на миналия век докъм 2006 г. Тодорова спечели медали и от трите индивидуални старта на световното за девойки. На това за жени регистрира най-силните си класирания при дамите и стигна до участие в масовия старт. “24 часа” се свърза с Милена и Владо в родния им Троян, за да разбере как се справят в ситуацията, която е предизвикана от разпространението на коронавируса.
- Здравейте, надявам се, че ви намирам в добро здраве.
Владимир Илиев: Да, всичко при нас е наред.
- Свикнаха ли с карантината, макар и непълна, спортист №1 на България за миналата година и една от най-добре представилите се наши състезатели през 2020 г. до спирането на спорта заради коронавируса?
Милена Тодорова: Да, вече мина доста време и взехме за свикваме. Гледаме да тренираме. Доколкото може навън, както гледаме и вкъщи да си намираме някакви занимания. Прекарваме повече време със семействата си сега. Това е плюс при тази ситуация. Ние по принцип много време отсъстваме от домовете си и сега може да наваксаме. Тъй че това е добре за нас.
В.: Все още в Троян не са чак толкова строги мерките. Успяваме да излизаме и да тренираме в гората или планината. Естествено, в намален състав. Или само аз и Милена, или максимум с още един-двама спортисти от Троян. Караме ски, но със задължителна дистанция помежду си. При всички случаи при нас положението е по-добре от София и големите градове, в които за хората има строги ограничения, като да не влизат в паркове. За нас е малко по-лесно в момента, но гледаме да спазваме карантината. След тренировка се прибираме вкъщи.
- Как минава един ваш ден?
М.: Сутрин ходим двамата с Владо да караме ски горе на Беклемето. След това слизаме, обядваме. После си почиваме. Следобед гледаме малко да потичаме и след това сме си вкъщи.
В.: Да, няма голямо разнообразие. Предимно си стоим вкъщи и се занимаваме с домакински неща като цяло.
- Владо, участваш ли в готвенето?
В.: Не много, за съжаление. Имам желание да се науча на някои неща. Милена се справя добре, така че няма проблем.
- Какво ви харесва да гледате по телевизията?
М.: Обичаме да гледаме “Като две капки вода” и “Един за друг”. Тези предавания са по-развлекателни и по неангажиращи.
В.: Иначе гледаме и сериали, и филми вечер до камината. Ако има по телевизията, ако не, си пускаме на компютъра. Това е, което повече гледаме. Избягваме новини, защото информацията е доста натоварваща.
- Кое все пак ви липсва най-много в тази ситуация?
М.: На мен определено ми се излиза на разходка, да ида на кафе с някоя приятелка. Ние по принцип имаме кратка почивка през годината, когато можем да правим подобни неща. Към момента не смятам, че има друго, което чак толкова да ми липсва.
В.: - Винаги след сезона имам традиция, тъй като обичам хубавата храна и ресторанти, ми се щеше да отидем някъде, но ще почакаме. Предпочитам италианската кухня. Смятам, че на всички сигурно липсва посещението на обществени места. Иска ми се да отида в някой бар, да пия една бира. Такива неща, но не са болка за умиране.
Ще изкараме този период и ще има време отново за това, което ни харесва и с което сме свикнали. Тук смятам, че мога и от името на двамата да кажа, че е по-лесно да се кара карантината с близък човек до себе си. Ние сме сравнително отскоро двойка и това със сигурност ни помага да сме окей със ситуацията.
М.: Абсолютно съм съгласна!
- Имате ли информация за заболели от коронавирус ваши колеги от чужбина? Биатлонът продължи до средата на март.
В.: Споменаха за една рускиня (Анастасия Халиулина-б.а.), която е била на лагер в Австрия. Мястото се намира на 20 км от границата с Италия. И то точно до северната част на страната, която е засегната значително от коронавируса. Не знам как се е развила ситуацията с нея.
- Милена, тя участва ли на европейското за девойки в Хохфилцен (Ав)?
М.: Да, беше там.
В.: Преди европейското е била на въпросния лагер и четох, че в почивния си ден, не знам с какъв акъл и кой я е пуснал, но е отишла на екскурзия до Италия. На връщане не са я пуснали австрийските полицаи и е трябвало да отиде в най-близката поликлиника, за да ѝ направят тест и тогава е влязла в Австрия. Смятам, че е доста глупава постъпка при това положение да отидеш в Италия само за да се разхождаш.
- Нещо по-специално от стандартните предпазни мерки срещу коронавируса предприемате ли?
В.: Често казано - не. Според мен всички спортисти спазват много висока лична хигиена. Спортът ни е научил на това. Тези неща са нормални за нас. Аз не съм привърженик на маските. Може би, ако се посещават обществени сгради - да. Там има повече хора и не знаеш кой какво спазва. В последно време имаше спорове по темата. Маските бяха обявени за задължителни, после това бе отменено. Така доста хора се чудят какво точно става.
- Не като спортисти, а като хора кое най-много ви притеснява в тази ситуация, която едва ли някой е предполагал, че ще ни сполети?
В.: Притеснява ме какво ще случи с по-възрастните хора, защото за тях е по-опасно да не се разпространи заразата. Засега броят на заболелите у нас не е много голям. Дано се спазват мерките и това да ограничи коронавируса у нас. За мен основният проблем за България идва от това, че доста наши сънародници се прибраха от чужбина, от държави, в които заразата е плъзнала.
Може би трябваше да бъде по-строг контролът по границите. Аз лично се прибрах на 13 март и абсолютно никой не ме попита откъде идвам и какъв съм. Може и да има термокамери, но аз такива не видях. В началото бе слаб контролът по границите и основно летищата и оттам най-вероятно дойде проблемът за България. Може би трябваше мерките да са по-жестоки. Четох за Русия, че случаите на коронавирус са повечето на граждани, които се връщат от чужбина.
М.: Също смятам, че трябва най-вече да се притесняваме за възрастните хора. Че криза ще има, е ясно. Това е неминуемо. Вярвам обаче, че ще се излезе от нея. Не смятам, че трябва се всява толкова страх и паника у хората. Това може да е и по-опасно от болестта.
- Заразата с коронавируса нахлу с пълна сила към края на сезона в биатлона. Никой обаче не знае колко ще продължи. Почивката при вас знам, че е кратка. Как ще се отрази това на подготовката ви?
М.: Може би евентуално само ще закъснеят малко лагерите. Така се надяваме. Но пък ние имаме условия в Троян да тренираме, и то разнообразно. Така че спрямо ситуацията към момента не смятам, че ще е голям проблем за нас и ще се справим. Стига всичко това да не продължи прекалено дълго.
В.: Ако не се затегнат мерките в малките градове чак толкова, не е проблем да тренираме в Троян първия месец или първите два. Други спортове са много по-засегнати. Ако може да се извлече някакъв позитив, при нас в биатлона моментът е подходящ за подобна пауза. Само един кръг от купата отмениха. В последните 2 кръга състезанията бяха без публика, което беше доста кофти. Но засега това е отражението върху биатлона.
- Като говорим за Троян, единственият случай на коронавирус бе със ски учителя, който е работил в Банско. Нали?
В.: Да, това е единственият случай. Но момчето бе в болницата в Ловеч и вече оздравя. Има всъщност още един случай с троянец, но той въобще не се е връщал тук. Тираджия е. С прибирането от чужбина е отишъл във ВМА.
М.: Човекът последните 7 месеца не е бил в Троян.
- Какво бихте казали на хората в тази ситуация? Като пожелание или просто както ви дойде.
М.: В този момент освен да им пожелая да са здрави и да се пазят, не виждам какво друго. Да спазват предписанията, за да може по-бързо да отпаднат забраните и по-скоро да се върнем към нормалния си начин на живот.
В.: Също бих пожелал на хората на първо място да са здрави. Да спазват стриктно правилата, за да съумеем да прескочим кризата. Също така да не се плашат от ситуацията. Ако всеки се отнася отговорно към карантината и спазването на мерките, смятам, че ще избегнем случващото се в Италия и Испания.
