Как Митко Начев стигна от Враца до срещи в басейна с олимпийски шампиони по водна топка
Българин в германската Бундеслига. Престижно, нали?
И ако вече 6 години нашенец не е играл във футболната Бундеслига - откакто Тодор Неделев се появи за кратко в два мача за “Майнц” през 2014-а, и докато чакаме Илия Груев-младши да дебютира за първия тим на “Вердер” и наш футболист отново да запише мач в немския елит, ви представяме българин, който и в момента играе сред най-добрите в Германия. В Бундеслигата по водна топка.
Той е
българският
ватерполист
на най-високо
ниво в
момента
Играе в немския “Лудвигсбург”. Името му е Митко Начев. Роден е на 28 юни 1993 г. във Враца.
“На 7 години започнах да плувам, на 9 започнах да се занимавам с водна топка. Майка ми беше моята лична треньорка”, разказва 27-годишният Начев за първите си стъпки в спорта.
До 15-годишен играе в родния “Ботев” (Враца), с който жъне победа след победа. Става капитан на юношеския национален отбор на България. Именно с него малко по-късно е първата му сериозна изява в Германия - на европейското първенство през 2010 г.
Но всъщност още 15-годишен Митко Начев тръгва за Унгария и заиграва в местния “Сентеш”. Още в първата година става голмайстор на унгарското първенство за юноши. На 16 г. вече е в мъжкия отбор. “Завършихме на осмо място в силното първенство на Унгария - сериозно постижение за един хлапак”, спомня си Начев.
“Имах честта
да играя с
най-големите
звезди на
нашия спорт
Да срещна не просто велики спортисти, но и изключителни личности”, отчита българският ватерполист.
Попитан кои три личности от водната топка, с които е имал привилегията да се срещне в басейна, би отличил, Начев отвърна: “Трикратните олимпийски шампиони с Унгария Петер Бирош и Гергели Киш и олимпийският шампион с Хърватия Михо Бошкович.”
На 19 г. Начев прекарва и интересен летен сезон в Малта, където викат по двама чуждестранни състезатели за радост на малтийците. И така предприема кратко приключение с “Екзайълс” - нещо като Хъшовете отМалта, по време на тримесечния сезон.
“Тогава с мен се свърза друг унгарски треньор от “Сентеш”, който беше отишъл във Франция. И буквално 10 дни след края на летния сезон в Малта преминах в “Сен Жан д'Анжели”. В първия сезон спечелихме промоция от Втора лига и за първи път в историята на клуба играхме в Първа лига. След три години в едноименното градче, близо до Западния бряг, и една година в Париж дойде и предизвикателството от Германия. Подписах с “Нойщат”. И дебютирах в Бундеслигата преди две години”, разказва Митко Начев.
Впоследствие получава сериозна контузия на рамото и се възстановява 1 година. Завръща се в игра във Втора бундеслига, за да възвърне и форма и отново да се отправи към елита. През есента преминава в “Лудвигсбург”. Млад отбор, тръгнал преди броени години от най-долните дивизии в Германия, но вече изкачил се по стълбите до най-високото ниво - Бундеслигата.
“След тежко начало на сезона, изгубени важни точки, смяна на треньора и завръщане от контузии на двама основни състезатели отборът ни значително промени вида си и започна да е конкурентоспособен на всички в немския елит”, споделя Начев.
След две победи над “Нойкьолн” (Берлин) през февруари тимът се приближи към изпълняване на първата цел - оставане в елита, като
се насочи
към доста
по-високата
цел
- 5-о място в Първа бундеслига и историческо първо класиране в евротурнирите.
“Интересен факт е, че преди първата ни победа над “Нойкьолн” в Берлин като помощник-треньор към нас се присъедини олимпийският шампион с Хърватия от Лондон през 2012 г. Сандро Сукно. Той е избран и за най-добър играч в света през 2017 г. Идването му бе и с мотивационна цел, а едновременно да се пошуми повече около “Лудвигсбург”. Но определено е доста приятно, когато получаваш наставления от олимпийски шампион и играч №1 в света”, продължава Начев.
8 отбора водят битка в елита на немската водна топка. Освен борбата за златните медали голям стимул е и споменатото влизане в топ 5, даващо виза за Европа. Завършилите на последните две места сформират допълнително състезание с класираните на първите 4 места във Втора бундеслига, а първият и вторият от тази надпревара следващата година са в елита.
“В момента първенството на Унгария е №1. След него - италианското, хърватското и испанското. Бих казал, че Бундеслигата и френското първенство са след тях”, казва българинът на най-високо ниво в момента в официално признатия за най-трудния спорт в света.
“Определено водната топка е най-тежкият спорт. Мисля, че хокеят на лед е на второ място. Но във водната топка става все по-интересно и все по-сложно - с правилата, със съдийството, с разбиранията за играта”, допълва Начев.
Като професионален състезател в Германия той има двуразови тренировки всеки ден, един ден с едно занимание плюс един или два мача седмично. “Шапка свалям на националните състезатели на най-високо ниво. Техният календар и техните натоварвания са направо убийствени”, казва Митко.
Освен че играе на високо ниво и продължава да се развива професионално, от няколко години Митко Начев е и мениджър продажби на водеща българска компания за екипировка за водна топка и плувни спортове. В тази си роля има успехи и в търговията с Унгария, където вече стана ясно, че са едни от най-силните ватерполисти в света и днес.
