Микаела Шифрин е най-добрата скиорка в момента. Родена е на 13 май 1995 г. във Вейл, Колорадо. Двукратна олимпийска шампионка и петкратна световна. Трикратна носителка на световната купа. Вече е втора по победи за световната купа в нейната история.
- За първи път сте в България. Как се чувствате?
- Прекрасно. Наистина очаквам с голямо нетърпение състезанието. Знам, че е имало толкова много състезания за световната купа, но имам чувството, че хората тук искат много да покажат, че България е прекрасно място за ски. Днес (вчера - б.р.) направих тренировка. И трасето изглежда прекрасно. Уникална писта, особено за скоростни дисциплини. Защото е ужасно технично. И много очаквам стартовете.
- Колко важно е семейството за вас?
- Много. Особено мама. Защото, освен че е един от първите ми треньори, тя организира всичко, за да мога да се фокусирам върху ските. И върши невероятна работа. С моя екип сме толкова дълго заедно, че вече сме семейство. И разчитаме за всичко един на друг.
- Колко малко виждат хората от работата, която върши един скиор на високо равнище?
- Според мен около 2%.
Хората виждат
много малко.
И ни съдят
върху това,
което виждат
А работата е много повече. Понякога искам светът да види колко работа се върши и за победа, както и за моментите, в които се провалиш. Не е различно. И защо страданието е толкова голямо.
- Защо решихте да карате в скоростните дисциплини?
- Дори сама си задавам този въпрос. Просто ги харесвам. Поне към момента. Аз оставам техничен скиор. Но много ми харесва скоростта. Това е като в училище. Учиш само математика. И ти трябва някакво разнообразие. И се захващаш с физиката например. И така се разтоварваш. Ставам по-свежа. Но нямам много време да тренирам скоростни дисциплини. Тук идва рискът. Заради това се опитвам да съм умна на пистата, да не рискувам всичко.
- Миналия сезон казахте, че искате да оставите очакванията си в миналото. Успяхте ли?
- Миналия сезон успях. Този също се чуствам добре. Научих, че забравяш за очакванията, когато ги надхвърляш. И
миналия сезон
надминах всичко
За мен е много сложно, защото имам големи очаквания. И няма как да го постигна. Заради това сега се уча да съм спокойна. Да очаквам по-малко.
- Знаем, че от този въпрос ви е писнало. Ще подобрите ли рекорда на Стенмарк?
- Не мисля за това. Победата е едно. Загубата е друго. Миналата седмица бях на стотна от победата, а за мен бях далеч от това, което искам. Заради това не мисля. Може би е минала последната ми победа. Аз съм само на 24, но
не се чувствам
близо до този
рекорд
За мен това е да тичаш, преди да се научиш да ходиш.
- Останаха ли още мечти, след като спечелихте вече всичко?
- Да, те продължават. Не започнах със спорта, след като мислех за успехи и рекорди. Моята мечта е била винаги да бъда най-добрата на света. И това продължава.
- Имате различни хобита като пеене, танци. Как успявате?
- Аз винаги съм обичала музиката. Дори в училище подлудявах най-добрия си приятел. А той има по-хубав глас от мен. И постоянно се опитваше да ме спре. Аз пея в колата, под душа.
Музиката винаги
е била голяма
част от
живота ми
Но скоро реших да го споделя с хората. И те реагираха много положително.
Много обичам да гледам танци. Сега обаче имам проблем. Искам да съм много добра в това, но не знам как да го постигна. Работих с хореографи, но всички са по-добри от мен. Ритмична съм, но понякога не успявам като тях. Аз обичам да съм свободна с движенията.
И наблягам на ските.
- Обичате да играете тенис. И Роджър Федерер ви е дал съвет. Какъв беше?
- Да, вече съм се виждала с него три пъти. И научавам уникални неща от един велик спортист. Най-важното за мен бе, че като ми обясни, че ако успее да се върне назад, ще се радва повече на победите. Защото тези моменти са много кратки. И като дойде загубата, е трудно. И да си върнеш победата, е много трудно.
- Какво е за вас спортът?
- Любов. Обичам да се състезавам с най-добрите. И така се състезавам и тренирам. Знам, че е трудно. Но това е спортната любов.
- Откъде идва името ви? Защото в България е много популярно името Михаела.
- Малко е руско. Дори не знам защо мама и татко са го избрали. Но си го харесвам. Но сега, като го чувам често, имам чувството, че не е толкова хубаво.
- Какво знаехте за България, преди да дойдете?
- Почти нищо. Знаех, че мениджърът ми Килиан Албрехт е бил състезател на България. Той обича много България. Не можете да си представите колко много. Може би повече дори от Австрия. И той постоянно
ми повтаряше,
че трябва
да дойда
в Банско
Че хората тук са прекрасни, че обичат ските. Много историческо място. Радвам се, че го послушах. Защото дори без да обикалям много, виждам, че мястото е уникално. Много ми е ограничено времето. С удоволствие обаче бих се върнала на почивка.
- Как избрахте ските като спорт?
- Мама и татко ми показаха този спорт. Родена съм в Колорадо и там това е семейно забавление. Всички караме ски. Мама, татко, батко. В началото не го харесвах.
Харесвах
пържените
картофи и
топлия шоколад
в хижите
Лифтът ме изморяваше. Предпочитах да играя футбол и тенис. Но след това дойде първото ми състезание и се почувствах наистина на мястото си. И така започна всичко.
- Опитахте ли някаква българска храна?
- Не. Защото, когато съм в сезон, аз ям това, което ми трябва. Разбрах, че тук има много разнообразна храна, която прилича на средиземноморската. Значи ще ми хареса. Надявам се да се върна на почивка тук. Разбрах, че имате море. Ще се радвам да го видя.
